Определение № 79 от 11.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 619/2015 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. Г. Г. срещу въззивното Решение № 18481 от 24.11.2014 год. по гр.д.№ 3587/2014 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено Решение от 15.01.2014 год. по гр.д.№ 62226/12 год. на Софийски районен съд с която е бил уважен до размера на 9937.97 лв. предявеният от [фирма] иск за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парично вземане в размер на 9938.11 лв. за което по реда на чл.410 ГПК е била издадена заповед за изпълнение. Вземането е формирано от неиздължена главница в размер на 9267.38 лв., произтичаща от договор за кредитна карта, както и 670.73 лв. обезщетение за забава. Страна по договора за кредитна карта е било дружеството [фирма], придобито по реда на чл.15 ТЗ от [фирма] (сега [фирма]). Сделката от която произтича вземането е търговска по смисъла на чл.286 ал.1 и ал.2 вр.чл.1 ал.1 т.7 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно чл.280 ал.2 ГПК производството по тези дела е двуинстанционно. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.2 ГПК и не създава висящност на спора. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.