Определение № 422 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1027/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Ватия Трейдинг”ЕООД срещу решение № 230/28.01.2019г. по т.д. № 3395/2018г. на САС, с което е потвърдено решение № 755/12.04.2018г. по т.д. № 2494/2014г. на СГС в частта за осъждане на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ на касатора да заплати на „Булгар Минерали - Стрелча”АД /н./ сумата от 1 234 672,02лв., представляваща неизплатена част от общо дължима цена на продадени и доставени стоки и услуги по процесните фактури, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2914г. до окончателното погасяване на главницата, както и на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД на сумата от 380 464,89лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода 09.04.2011г.-09.04.2014г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск, евент. е неправилно поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба “Булгар Минерали - Стрелча”АД/н./ оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.2 и 3 ГПК. „Минерали Индустриали България”ООД, явяващо се трето лице – помагач на ответника по касационата жалба, в писмения си отговор оспорва основателността на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че от процесните фактури и заключението на ССЕ се установява сключването между страните на посочения в исковата молба договор за търговска продажба, който е бил изпълнен от страна на ищеца с извършените от него периодични доставки на стоки. Касаторът е получил процесните стоки, като в негова тежест е да докаже плащането им. Съобразно заключението на ССЕ въззивната инстанция е приела за безспорно плащането по банков път на част от дължимите по фактурите суми в размер на 1 807 443,40лв. По отношение на разликата от 1 234 672,02лв. до общо дължимата сума решаващият състав е приел, че касаторът е направил възражение за погасяването й чрез прихващания на насрещни вземания преди завеждане на делото, обективирани в двустранни протоколи от 30.04.2010г., от 30.09.2010г., от 30.12.2010г., от 31.12.2009г. и от 31.12.2010г., при изоставено в хода на процеса възражение за наличие на договор за встъпване в дълг. По отношение на първите три от изброените протоколи САС е изложил съображения, че те са били представени с отговора на исковата молба, в тях липсва индивидуализация на вземанията с посочване на правоотношението, от което произтичат и не са ангажирани други доказателства – договори, фактури и т.н., които да установяват или поне да сочат за наличието на правоотношения между страните, по силата на които да са дължими суми на касатора. По отношение на протоколи от 31.12.2009г. и 31.12.2010г. съдът е констатирал, че същите са представени едва в съдебно заседание на 04.12.2017г. с въведено възражение, че по тях е направено прихващане, което процесуално действие е извършено извън преклузивния срок по чл.367 ГПК, съответно по чл.372 ГПК и разглеждането им е недопустимо. Само като допълнителен аргумент, за пълнота на изложението, САС е посочил, че те са били обсъдени в решението по т.д. № 1385/2014г. на ПАС по предявен от кредитор срещу настоящите страни като ответници отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ за несъществуване на вземания на „Ватия Трейдинг“ЕООД спрямо „Булгар Минерали – Стрелча“АД. Същото решение има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, но то се разпростира само по отношение на установените несъществуващи вземания на „Ватия Трейдинг“ЕООД, а посочените два протокола не са подкрепени от абсолютно никакви други доказателства по делото и поради това не установяват наличието на ликвидни и изискуеми вземания, с които да се извърши прихващане. В касационната жалба касаторът обосновава оплакването си за недопустимост на въззивното решение с доводи за нередовност на исковата молба, който порок води до ненадлежно упражняване на правото на иск, а оттук и до недопустимост на исковото производство. За касатора е останало неизяснено обстоятелството за кои от процесните фактури се претендира плащане и кои са били платени. Съставът на ВКС намира, че не е налице евентуална недопустимост на въззивното решение, респ. основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Соченото от касатора основание за нередовност на исковата молба не е налице. Съобразно обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че с ответника са в трайни търговски отношения по договор за продажба на стоки през периода 2008г.-2011г., по силата на който е извършвал доставка на стоки и за всяка доставка е била съставяна фактура или общо 50 бр. фактури на обща стойност 3 042 115,42лв. /подробно е било посочено всяка фактура на каква стойност е/, от които незаплатени след последното плащане от 02.03.2010г. са останали доставки на стоки на стойност 1 321 095,42лв. Изрично е било заявено, че банковите преводи са погасили най-старите задължения. Следователно така предявеният иск е бил в достатъчна степен уточнен както с оглед на характера на правоотношенията между страните, така и с оглед начина на изпълнение на задълженията им предвид вида на дължимите престации и техния размер, а позоваването на поредност на погасяването на задълженията и посочване на дължим остатък индивидуализира претенцията за главница. След срока за депозиране на касационна жалба, в датата на закрито съдебно засадение по чл.288 ГПК, касторът е подал молба с довод за недопустимост на въззивното решение, поради наличие на сила на пресъдено нещо по спора с оглед влязлото в сила решение по т.д. № 1385/2014г. на ПАС. Независимо от недопустимостта на молбата, съставът на ВКС е длъжен по силата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, ако е налице някое от основанията за недопустимост на въззивното решение и служебно да го допусне до касационно обжалване за проверка. Във връзка с коментираното решение на ПАС не е налице изпълнение на хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Забраната за пререшаване на спора по силата на чл.299, ал.1 ГПК е основание за прекратяване на повторно заведеното дело, ако спорът по него вече е бил решен с влязло в сила съдебно решение, следователно е необходимо да е налице пълно тъждество между предмета и страните по двете дела. С Решение № 276/15.07.2015г. по т.д. № 1385/2014г. на ПАС е признато за установено по иск на „Минерали Индустриали”ООД, Навара, Италия с правно осн. чл.694 ТЗ против „Булгар Минерали - Стрелча”АД/н./ и ”Ватия Трейдинг”ЕООД, че не съществуват вземания на последното спрямо несъстоятелния длъжник, включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност по т.д. № 66/2010г. с определение № 534/28.112.2012г. на ОС-Пазарджик, както следва: 746 852лв. – неустойка по договор от 28.05.2008г. за продажба на суровина, 31 929,60лв. – цена на продажба на стока по фактура № 1981/30.12.2009г. и 4033,94лв. – обезщетение за забава върху предходната главница за периода 31.12.2009г.-21.03.2011г. В мотивите на решението ПАС е приел, че вземането за неустойка е било погасено чрез прихващане с протокол от 31.12.2010г., а вземането по фактурата – чрез прихващане по протокол от 31.12.2009г., които протоколи са подписани от „Булгар Минерали - Стрелча”АД и ”Ватия Трейдинг”ЕООД. Или в обобщение вземания на „Ватия Трейдинг”ЕООД в общ размер на 788 781,60лв. са признати за несъществуващи поради извършено прихващане с насрещни вземания на „Булгар Минерали – Стрелча”АД /н./ по цитираните два протокола за прихващане. Следователно от значение за производството по исковата молба на „Булгар Минерали – Стрелча”АД /н./ по иск с правно осн.чл.79, ал.1 ЗЗД е дали предявеното вземане е тъждествено на вземането, с което е било направено прихващане по протоколи от 31.12.2009г. и от 31.12.2010г. Същите протоколи са били представени за пръв път от настоящия касатор „Ватия Трейдинг”ЕООД в производството по т.д. № 2494/2014г. на СГС, след изтичане на срока за отговор на исковата молба, въз основа на които са въведени нови възражения за неоснователност на иска, като поради настъпила процесуална преклузия са били приети за недопустими от въззивния съд, а с оглед повдигнатия въпрос за СПН - видно от съдържанието им съставът на ВКС констатира пълна липса на индивидуализация на вземанията, с които е направено прихващане. Ако и вземанията на „Ватия Трейдинг”ЕООД да са за неустойка по конкретен договор и за цена по конкретна фактура, предмет на отрицателния установителен иск по чл.694 ТЗ, вземанията на „Булгар Минерали – Стрелча”АД/н./ не са инвидидуализирани нито в съдебното решение по т.д. № 1385/2014г. на ПАС, нито в коментираните по-горе два протокола за прихващане от 31.12.2009г. и от 31.12.2010г., които като писмени доказателства са различни от въведените по настоящия спор с защитно възражение от касатора с отговора на исковата молба други три протокола: от 30.04.2010г., от 30.09.2010г. и от 30.12.2010г. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да зачете задължителната /обвързваща/ сила на мотивите по влязлото в сила съдебно решение, постановено по производство по иск с правно осн.чл.694 ТЗ, в което настоящите главни страни са били задължителни необходими другари спрямо установените за тях общи факти?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в пълен обем защитните възражения на страните като при това обсъди събраните по делото доказателства, представяйки преценката си кои кредитира и кои не?; 3/Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за изхода на делото, които първоинстанционният съд, макар да е включил в доклада по делото като част от предмета на доказване, не е посочил като нуждаещи се от доказване и не е указал на страната, че за тези факти не сочи доказателства, за които въззивният съд също не е дал указания на страните, въпреки изрично оплакване във въззивната жалба? По всички въпроси касаторът въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, обективирана в Решение № 110/25.07.2016г. по гр.д. № 2198/2014г. на ВКС, IV г.о. –по първи въпрос, в ППВС № 1/13.07.1953г. и ТР № 1/04.01.2001г.на ОСГК на ВКС – по втори въпрос и в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС по трети въпрос, както и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от касатора въпроси в своята цялост са обосновани с довод за несъобразена от въззивния съд обвързваща сила на мотивите на решение № 276/15.07.2015г. по т.д. № 1385/2014г. на ПАС между участвалите в това производство по иск с правно осн. чл.694 ТЗ на една страна като задължителни другари – „Булгар Минерали – Стрелча”АД/н./, явяващо се несъстоятелен длъжник, и „Ватия Трейдинг”ЕООД, явяващо се кредитор с предявени и приети вземания, чието съществуване е било оспорено от друг кредитор на несъстоятелността. В този конктекст първи и втори въпрос не отговарят на общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаят писмени доказателства – съдебно решение по друг спор и протоколи за прихващане от 31.12.2009г. и от 31.12.2010г. за обща сума от 778 781,70лв., по отношение на които въззивният съд като основен аргумент е изложил, че правопогасяващите възражения на касатора въз основа на тях се явяват преклудирани. Посочил е, че същите се основават на факти, възникнали до изтичане на срока за отговор на исковата молба, поради което е и следвало да се релевират в този срок. В отговора на исковата молба касаторът се е позовал на други протоколи за прихващане с дати 30.04.2010г., 30.09.2010г. и 30.12.2010г. за обща сума от 358 716,67лв. Поради което е и счел, че новите доказателства и новите защитни възражения недопустимо са били приети от първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила и те не следва да се обсъждат. По този основен, относим към крайните правни изводи на въззивния съд процесуалноправен аргумент относно настъпването на процесуална преклузия касаторът не формулира нито един правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Всички други съображения на САС относно действието на решението по чл.694 ТЗ спрямо настоящите главни страни в процеса са само, както изрично е посочил съдът, за пълнота, т.е. не са обуславящи разрешаването на спора. Втори въпрос относно задължението на въззивния съд изцяло да обсъди защитните възражения на страните по отношение на посоченото като обосновка оспорване на допустимостта на иска, поради нередовност на исковата молба, вече е коментирано по-горе в мотивите с оглед задължението по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК на настоящата инстанция и счетено за неоснователно. Трети въпрос касаторът свързва с довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, като въпреки направено с въззивната жалба оплакване за непълнота на доклада на първата инстанция по чл.146 ГПК, САС нито е обсъдил тази непълнота, нито е дал указания на касатора да попълни делото с необходимите доказателства. Твърдението не отговаря на изложените от решаващия състав в мотивите на въззивното решение съображения. САС е счел, че съгласно чл.146, ал.1 ГПК с доклада си съдът следва да укаже кои факти се нуждаят от доказване, както и как се разпределя доказателствената тежест за установяването на тези факти, но за съда няма процесуално задължение да разясни на страната, че посочените от нея доказателства са негодни за установяване на релевантните спорни факти, поради което и възражението на въззивника /сега касатор/, че докладът на първоинстанциония съд е непълен, е намерено за неоснователно. Следователно приетото от САС не отговаря на въведената с правния въпрос хипотеза за липса на произнасне по оплакване във въззивната жалба, а разрешението, което въззивният съд е дал не е в противоречие с цитираната задължителна практика съобразно т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Видно от въззивната жалба конкретното оплакване на „Ватия Трейдинг”ЕООД във връзка с доклада е, че на страната не е било указано от първоинстанционния съд, че представените от тях протоколи за прихващане /поради липса на индивидуализация на вземанията/ и поставените въпроси към СИЕ са недостатъчни за доказване на правопогасяващите възражения за извънсъдебно прихващане на претендираните от ищеца вземания. Следва да се разграничава непосочването на доказателства от страната, чиято е доказателствената тежест да установи даден релевантен за спора факт /в който случай само съществува за съда задължение по чл.146, ал.2 ГПК да даде указание за попълване на делото с доказателства/ от годността на едно представено доказателство да установи съответния релевантен факт. Последната винаги предполага извършване на преценка от страна на съда: дали доказателството касае факти, които имат значение за решаване на делото; доказателствената сила на документите; кредитиране или не на свидетелски показания, оценка на заключенията на вещите лица и пр. Извън хипотезите на преценка допустимост и относимост на доказателствените искания, напр. на осн. чл.159 ГПК, чл.164 ГПК, на проверка на истинността на представен документ по чл.194, ал.2 и 3 ГПК и пр., по които въпроси съдът може да се произнесе с определение преди да постанови крайния си акт, във всички други случаи преценката на доказателствата се извършва със самото решение на осн. чл.236, ал.2 ГПК, т.е. не може да бъде отнесена към процесуалните действия, които съдът задължително следва да се извърши в предхождащ момент – изготвяне на доклада по делото на осн.чл.146 ГПК. Не е налице и соченото основание „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Обосноваването му отново се извежда от решението по т.д. № 385/2014г. на ПАС по отрицателния установителен иск с правно осн. чл.694 ТЗ. Според касатора е било нарушено фундаментално правило на логиката, като въззивният съд е признал едновременно наличие и отсъствие на един и същ юридически факт – приел е, че вземания на „Ватия Трейдинг“ЕООД в размер на 782 815,54лв. спрямо „Булгар Минерали – Стрелча“АД/н./ не съществуват, поради прихващането им с вземания на последното спрямо касатора, а така също САС е уважил иска на „Булгар Минерали – Стрелча“АД/н./ срещу „Ватия Трейдинг“ЕООД по настоящето дело. Както вече бе посочено по-горе изцяло на плоскостта на доказването /с допустими, непреклудирани възражения и доказателства, едва след това с относими към релевантните факти доказателства/ стои проблемът за установяване на изгодния за касатора факт, че е налице тъждество между вземанията, с които е извършено прихващане по протоколи от 31.12.2009г. и от 31.12.2010г. за обща сума от 778 781,70лв. и предявените с исковата молба по т.д. № 2494/2014г. на СГС вземания. Във фазата по чл.288 ГПК, включително и в рамките на проверката по въведеното основание „очевидна неправилност“, касационната инстанция не може да извършва проверка по същество на спора като преценява доказателства, процесуални действия на съда и обоснованост на фактическите му изводи. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС. В полза на ответника по касацията, при осъществяване на всички предпоставки по чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски за защита в настоящата инстанция в размер на 17 900 лв., представляващи заплатено на пълномощника му адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,