Определение № 3332 от 26.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1673/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „О анд М“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 208 от 14.04.2025 г. по в. т. д. № 6/2025 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 306 от 10.09.2024 г. по гр. д. № 182/2022 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу „Уникредит Булбанк“ АД иск за сумата от 25 500 лв., предявен като частичен от сумата от 93 374 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деликт от края на м. януари, 2021 г., изразяващ се в неправомерно получаване от неизвестно лице поради бездействие на служители на ответника на парични средства в размер на 24 250 евро по банков превод от 20.01.2021 г., нареден от ищеца, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на фактите и доказателствата по делото. Процесуалното нарушението, на което се позовава касаторът, е пропуск на въззивния съд да обсъди писмо от УниКредит с дата 01.02.2021г., адресирано до МВР – ГДБОП, с което банката е уведомила дирекцията, че на 20.01.2021г. е получено запитване от чуждестранна банка досежно процесния валутен превод. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулиран е следният въпрос, за който се твърди, че е от значение за изхода на делото и че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, съответно посочени: „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната (жалбоподател) доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения ?“ Ответникът – „УниКредит Булбанк“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Отделно от това е представен отговор на изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, с който се оспорва основанието за искания касационен достъп. И в двете изложения се поддържа неоснователност на защитната теза на касатора, че „УниКредит Булбанк“ АД е уведомена от нидерландската банка за евентуалния опит за измама още на 20.01.2021г., което е невъзможно с оглед на обстоятелството, че процесният превод е постъпил в чуждестранната банка на 21.01.2021г. Претендира се присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Поставеният от касатора въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е относим към правомощията на въззивния съд да обсъди наведените от жалбоподателя доводи, аргументи и възражения, поради което принципно е значим за решаването на всеки правен спор. Отговорът на процесуалния въпрос за задълженията на въззивния съд е даден в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обвързването на този въпрос с конкретното оплакване на касатора в случая не обуславя допускане на касационно обжалване поради следното: Въпросът е обоснован с посочения в касационната жалба пропуск на въззивния съд да отстрани допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на писмо от УниКредит с дата 01.02.2021г., адресирано до МВР – ГДБОП, с което банката е уведомила дирекцията, че на 20.01.2021г., а не както са приели инстанциите по същество - на 28.01.2021г., е получено запитване от чуждестранната банка досежно процесния валутен превод. Според касатора, изявлението в процесното писмо представлява признание от страна на ответната банка за неизгодния за нея факт, че още в деня на извършване на процесния валутен превод от разплащателната сметка на ищеца в евро към чуждестранната банка, т.е. на 20.01.2021г., последната е информирала първата банка за „съмнение за интеренет измама“. В тази връзка следва да се посочи, че твърденията, обосновали фактическото основание на приетия за разглеждане иск по чл.49 ЗЗД във вр. чл. 90, ал.4 и ал.5 ЗПУПС, са за неоказано от ответната банка съдействие и положени усилия за възстановяване на сумата по платежната операция и предоставяне на цялата необходима за това информация. Предпоставилото въпроса оплакване на касатора за допуснато от съдилищата процесуално нарушение обаче не съответства на данните по делото с оглед на следното: Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 01.02.2024г., по съображения за настъпила преклузия първоинстанционният съд е отказал да допусне доказателствено искане на ищеца във връзка с твърдение за несъответствие в дата, на която за пръв път в българската банка е получен сигналът за евентуална измама, между доказателства, представени още с отговора на исковата молба, а именно електронна кореспонденция между двете банки ( съдържаща данни, че „сепа“ преводът е получен в нидерландската банка на 21.01.2021г., и че излъченият от нея SWIFT с първия сигнал за измама е от 28.01.2021г.) и изходящото от ответната банка до ГДБОП писмо от 01.02.2021г., с посоченото по-горе съдържание. Във въззивната жалба не е заявено оплакване срещу това определение на съда. По въпроса, към кой момент най-рано ответникът „УниКредит Булбанк“ АД е бил уведомен за „опита за измама“, след обсъждане и кредитиране на представената по делото електронна кореспонденция между двете банки, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че това е датата 28.01.2021г. Тоест, независимо, че инстанциите по същество не са обсъдили тезата за съдържащо се в писмото до дирекцията „признание“ на неизгоден за ответника факт, която в посочения смисъл се заявява за пръв път в подадената от ищеца въззивна жалба, кредитирайки само данните от електронната поща, правната воля на решаващия съд, макар и необективирана изрично в мотивите към обжалваното решение, имплицитно съдържа отричане на придаденото от ищеца значение на изявлението на ответника досежно датата на получаване на сигнала от нидерландската банка в посоченото писмо до дирекцията. Наред с това, следва да се отбележи, че решаващ за изхода от спора е изводът на съда, че предвид извършеното от нидерландската банка плащане още на 20.01.2021г. (правилността на този извод не е предмет на касационната жалба, като твърдениета на ответната банка, че нидерланската банка е получила процесния превод на 21.01.2021г., е установимо от съдържащите се в електронната кореспонденция данни) вече е била в невъзможност да ограничи неблагоприятните последици независимо от предприетите от нея мерки. С оглед на това, въззивната инстанция е приела, че банката не носи отговорност за преводи, изпълнени в съответствие с посочения от платеца IBAN щом преводното нареждане е било изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор. Въпрос, съответен на този решаващ за изхода от спора мотив на съда, не е формулиран, поради което и с оглед гореизложеното, касационен контрол на въззивното решение не следва да се допуска. Искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и доказано чрез представени преводни нареждания за сумата от 970 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК