Определение № 609 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2696/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Производството е образувано по частна касационна жалба на „ТРУД МЕДИА"ЕООД, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. И., срещу решение №12196 от 27.10.2020 г. по ч. гр. дело №6073/2019 г. на Софийския апелативен съд, в частта му имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на „ТРУД МЕДИА"ЕООД срещу определение по чл.248 ГПК от 16.09.2019 г. по гр. дело №1707/3019 на Софийския градски съд. Въззивният съд е приел, че частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК е неоснователна. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. с ДДС се явява прекомерно, съпоставено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната. Направеният извод за завишен размер на уговорения адвокатски хонорар е валиден, въпреки че „дължината на текста" на отговора на исковата молба действително не е определяща за сложността на делото и за естеството на упражнената от ответника защита. По принцип „издирването" на публикации относно изяви на ищеца (още повече, че се твърди, че има множество такива в публичното пространство), както и приемане на писмени доказателства във второто съдебно заседание, в което съдебното дирене е било приключено, не прави делото, в което освен писмени доказателства са събрани и гласни доказателства чрез разпит само на двама свидетели за установяване на търпените неимуществени вреди, сложно от фактическа и правна страна, което да обосновава определяне на адвокатско възнаграждение в уговорения размер. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Изложени са твърдения, че трябва да се допусне касационно обжалване поради очевидната му неправилност. Според жалбоподателя обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно начина на определяне на разноските. Ответникът по частната касационна жалба В. С. С., със съдебен адрес - [населено място], оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №12196 от 27.10.2020 г. по ч. гр. дело №6073/2019 г. на Софийския апелативен съд, в частта му имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на „ТРУД МЕДИА"ЕООД срещу определение по чл.248 ГПК от 16.09.2019 г. по гр. дело №1707/3019 на Софийския градски съд. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма формулиран конкретен правен въпрос във връзка с предмета на делото. Съгласно чл._274,_ал._3_ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл._280,_ал._1_и_ал._2_ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като съдът е приложил точно закона и е дал тълкуване на приложимите разпоредби в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Извършил е преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Изложил е мотиви относно фактическата и правна сложност на спора като е съобразил доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е необходимо съдебното определение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт, без необходимост от допълнителен анализ на доказателствата и без извършване на проверка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо следва да се приеме, че не са налице общите и специални предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски. Според практиката на Върховния касационен съд (виж определение № 216/ 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3648/ 2016 г., III г.о.; определение № 97/ 25.03.2015 г. по т.д.№ 987/ 2014 г., I т.о., определение № 256/ 01.08.2017 г. по гр.д.№ 1355/ 2017 г., IV г.о., определение № 18/ 12.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 5183/ 2016 г., IV г.о.), в производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски на насрещната страна. Разпоредбата на чл.81 ГПК е неприложима в това производство, тъй като определението по чл.248 ГПК няма характер на акт по чл.81 ГПК - с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. След като не се дължат разноски в производството по чл.248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.