Определение № 349 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60404/2016 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 166/25.05.2016 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по т.д. № 263/2016 г. в частта, с която дружеството – касатор е осъдено да заплати на А. Н. С. обезщетение за причинени му неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.06.2013 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски. Излага касационни доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска за разликата над 80 000 лв. до присъдените 120 000 лв., ведно със законната лихва. Насрещната страна А. Н. С., чрез адв. Е. Б. от АК П., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основния за допускане на касационно обжалване – по поставените в изложението правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с цитираните от касатора съдебни актове. Счита, също така, че жалбата е и неоснователна, като моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията. Третото лице помагач на касатора (ответник по иска) С. Б. Л. не изразява становище. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: А. Н. С. е предявил иск против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на майка му В. Т. С. на 18.09.2013 г., в резултат на травми, резултат от ПТП, настъпило на 26.06.2013 г., виновно предизвикано от С. Б. Л., осъден с влязла в сила присъда по нохд № 338/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Претендирал е още и компенсаторна лихва, считано от 18.09.2013 г. до окончателното издължаване. Първостепенният Пазарджишки окръжен съд е уважил иска по 226 КЗ в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 19.09.2013 г. Това решение, в частта, с която искът е уважен в размер на 40 000 лв., ведно с лихвата за забава от датата на деликта и е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до претендираните 150 000 лв., не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила. По жалби и на двете страни Пловдивският апелативен съд е увеличил размера на обезщетението по чл. 226 КЗ на 120 000 лв., като е присъдил и компенсаторна лихва. Въззивният съд е изложил фактически и правни съображения единствено по въпросите за съпричиняване на деликта от починалата поради необезопасяване с предпазен колан по време на катастрофата, както и за размера на обезщетението. Въззивният съд приел, че е налице причинна връзка между непоставянето на обезопасителен колан и конкретно настъпилите вследствие на удара увреждания, както и, че употребата на обезопасителен колан е задължени на пътуващите в автомобила по чл. 137а, ал. 1, вр. Чл. 183, ал. 4 ЗДвП. Признато е съпричиняване от 20 %. на вредата от В. С.. Въззивният съд определил размера на обезщетението по справедливост, като съобразил близките и изключително сърдечни отношения между ищеца и пострадаталата; тримесечния период на обгрижване и отчаянието на С., че не може да помогне на майка си; пряк свидетел на агонията и на нейните страдания. Сам С. влошил здравето си – необратим резултат на последвалата катастрофата пълна промяна на живота му, в пряка причинна връзка с крайно болезнените за майка му увреждания и последвалите по-тежки усложнения. В заключение, въззивният съд направил извод, че следва да определи обезщетение по справедливост в размер на 150 000 лв. и след отчитане на установеното съпричиняване, уважил иска в размер на 120 000 лв. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставил е три материалноправни въпроса, обобщени от състава на ВКС – за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД при предявен пряк иск срещу застрахователя и за мотивите на съда при излагане на съображения за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросите са от значение за постановения резултат, като се установява поддържаното противоречие с цитираните от касатора съдебни решения, в който съдът е посочил, че от значение са освен родствените връзки и отношения на близост между ищеца и починалия, конкретните чувства на А. С. от смъртта на родственика, отражението на това събитие върху емоционалното му и здравословно състояние, са още и възрастта на починалия и пострадалия ищец, икономическите условия в страната към датата на деликта, за които свидетелстват и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданско отговорност“, а още и съдебната практика в страната по идентични казуси. Установява се противоречие и по въпроса относно начина на мотивиране на въззивното решение и в частност излагане на ясни съображения за всяко едно обстоятелство, отчетено от съда в преценката му по чл. 52 ЗЗД, както и при обсъждане на кои доказателства е установил същото. Представеното от ответника по касация А. С. решение № 141/28.01.2016 г. по т.д. № 1398/2014 г. на II т.о. е в същия смисъл и постановеното по правните въпроси е в противоречие с приетото от въззивния съд по настоящото дело. В заключение, касационно обжалване следва да се допусне.