Определение № 419 от 09.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 53181/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. А. М. Х., холандски гражданин, чрез пълномощника му адвокат Михаела Аршинкова против решение № 1820 от 7.10.2013 г. и допълнително решение № 724 от 7.04.2015 г., постановени по т.д. № 466 по описа за 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 121/15.02.2010 г. по гр.д. № 4/2008 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта за уважаване на иска и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Л. А. М. Х. против „Синаница-МВ“ АД /сега с наименование „Синаница ВВ“ АД/, гр. Сандански иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.2-ро ЗЗД за сумата 214 243.00 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от 7.01.2008 г. до окончателното й изплащане и същото решение е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 50 000.00 евро, като решението е постановено при участието на „Синаница МС“ ООД, гр. Сандански като трето лице-помагач на ответното дружество. „Синаница-МВ“ АД /сега с наименование „Синаница ВВ“ АД/, гр. Сандански не е подало писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, а „Синаница МС“ ООД, гр. Сандански чрез пълномощника адвокат Кремена Янева-Иванова оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: При постановяване на въззивното Софийски апелативен съд е отчел, че между ищеца и „Синаница МВ“ АД, гр. Сандански има влязло в сила решение, с което на същото като предявеното по настоящото дело основание /чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД/ е уважен частичен иск за сумата 25 562.00 евро и настоящия иск е предявен за разликата до пълния размер и е изложил съображения, че силата на пресъдено нещо е само относно съдебно предявената част от вземането, а вземането по настоящия иск е извън пределите й. Изводите относно основателността на иска са формирани при отчитане твърдението на ищеца в исковата молба за съществуваща устна договореност между страните по спора за предоставяне на заем и плащания на неосъществено основание, поради несключване на писмен договор за заем и становището на ответното акционерно дружество, че признава направените от ищеца плащания за инвестиция в довършителни строителни работи в хотелската сграда; банкови извлечения от сметка, в които като основание за процесните банкови преводи се сочи отпускане на заем за инвестиция в хотел и заключението на съдебно счетоводната експертиза. Изложени са съображения, че валидността на договора за заем за потребление не е обусловена от писмена форма, а е достатъчно простото съгласие, придружено с предаване на сумата. Ако съгласието предхожда предаването, договорните правоотношения по чл.210 ЗЗД възникват с довършването на фактическия състав – предаването на сумата от заемодателя. В случаят договорът е възникнал с прехвърлянето на сумите и заверяване на сметката на ответното АД, поради което плащането от страна на ищеца не е извършено на неосъществено основание. При тези мотиви относим към изводите на съда е поставеният от касатора въпрос: формира ли решението по уважен частичен иск сила на пресъдено нещо относно правопораждащите вземането на ищеца правопораждащи юридически факти и съответно – относно несъществуването на твърдяните от ответника по частичния иск правоизключващи възражения, касаещи тези факти. По този въпрос въззивното решение противоречи на т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, с която е дадено тълкуване, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По останалите наведени доводи и свързаните с тях правни въпроси съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение