Определение № 3420 от 08.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 721/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Балканстрой-инженеринг“ ООД, чрез пълномощниците адв. К. В. и адв. А. Т., против въззивно решение № 172 от 12.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 148/2022 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, с което е потвърдено решение № 179/26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 729/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове от „Балканстрой-Инженеринг“ ООД против Д. Д. В.: с правно основание чл. 26, ал. 2, пред. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на т. 1 от сключен между тях договор от 27.02.2017 г., поради липса на основание, както и обективно кумулативно съединения с него осъдителен иск по чл. 34, предл. 1 ЗЗД за сумата 23 800 лева, дадена по нищожна клауза, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска на 21.05.2021 г.; с правно основание чл. 27, предл. 3, вр. чл. 28, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за унищожаване на клаузата на т. 1 от сключен между тях договор от 27.02.2017 г., поради грешка, както и на обективно кумулативно съединения с него осъдителен иск по чл. 34, предл. 2 ЗЗД за сумата от 23 800 лева, дадена по унищожаема клауза, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска на 21.05.2021 г.; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 23 800 лева, дадена на отпаднало основание, поради разваляне на сключен между страните договор от 27.02.2017 г. в частта му по т. 1, на основание неизпълнение на клаузата на т. 8 от същия договор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска на 21.05.2021 г. С решението са присъдени съдебни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Д. В. Д. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: Въззивният съд е приел, че искът да се прогласи нищожността на т. 1 от сключения между страните договор от 27.02.2017 г., поради липса на основание, както и обективно кумулативно съединения с него осъдителен иск по чл. 34, предл. 1 ЗЗД за сумата 23 800.00 лева, дадена по нищожна клауза, са неоснователни. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ответницата е установила основанието, на което е получила сумата и основанието за задържанието й. Към сключването на договора е постигнато съгласие за неговото основание – да обезщети учредителя на правото на строеж при точно договорена цена на жилищна площ. При разглеждане евентуалният иск за унищожаемост на клаузата е също неоснователен, тъй като към момента на подписване на договора не е била формирана невярна представа за неправностойност на предстациите. Не е налице и претендираното основание за връщане на сумата по чл. 55 ЗЗД поради разваляне на договора, с оглед неизпълнение на поетото задължение по т. 8 от договора, тъй като то е изпълнено. Аргументирал се е, че по делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че на 29.01.2014 г. между страните е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на собственост върху поземлен имот срещу изграждане на обекти в предвиждаща се по КЗСП жилищна сграда. По силата на договора ответницата Д. Д. В. учредила в полза на ищеца „Балканстрой-инженеринг“ ООД право на строеж и съответни идеални части от правото на собственост върху терена на поземлен имот с идентификатор ... в зависимост от процента на обектите в предвидената по КЗСП скица виза, които ще бъдат допълнително договорени между страните с анекс, след изготвянето и одобряването на идеен архитектурен проект за жилищната сграда, и които ще бъдат с обща застроена площ не повече от 75% от общата РЗП на сградата, а при увеличаване на същата и построяване на повече от уговореното, извън техническите проекти, учредителят ще получи 25% от допълнителната РЗП за изграждане сграда, като си запазва правото на строеж на обекти в сградата, които също ще бъдат индивидуализирани с допълнителен анекс, и ще бъдат с обща застроена площ не повече от 25% от общата РЗП на сградата. В т. 3 от договора е предвидено, че обектите ще бъдат описани в допълнителен анекс в съответствие с изготвения идеен проект и пълното описание на обектите ще бъде направено в нотариалния акт за прехвърляне правото на собственост върху съответните идеални части от поземления имот и в съответствие с одобрения архитектурен проект и издаденото разрешително за строеж. В т. II от договорa страните са уговорили, че реалните обекти в сградата, ведно с припадащите се идеални части от общите части от сградата, ще бъдат посочени в нотариалния акт. С нотариален акт от 16.04.2015 г., поправен с нотариален акт от 03.06.2015 г., ответницата учредила на ищеца правото на строеж за обектите, посочени поотделно в т. I от него и запазила за себе си обектите, посочени поотделно в т. II от акта, при уговорено в т. III задължение ищецът да построи обектите, което задължение е цената на учреденото на ищеца право на строеж. На 03.06.2015 г. страните подписали анекс, с който първият като приобретател на правото на строеж и втората като негов учредител се споразумели „Четирите гаража за обезщетение на собственика на имота да бъдат обособени като самостоятелни клетки и на две гаражни клетки да се поставят ролетни щори от строителя, а на другите две гаражни клетки собственикът на имота да ги довърши с ролетни щори, както и подходът към всички гаражни клетки и складови помещения да бъде с минимален наклон и широк /удобен за извършване на търговска дейност/. На 09.06.2015 г. от Община Кърджали е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда с търговски партер в УПИ ... .., кв.... по плана на [жк], [населено място]. На 02.12.2016 г. ответницата подала в РП - К. жалба вх. № 2232, с която е направила оплаквания, че управителят на ищеца е извършвал действия в разрез с уговорките от предварителния договор и други постигнати договорености, като е поискала да бъде направена проверка за наличие на извършено престъпление от общ характер. На 27.02.2017 г. между страните е подписан договор, с който са постигнали съгласие за следното: 1. ищецът като приобретател на правото на строеж да заплати на ответницата като негов учредител сумата в размер на 23 800 лв., представляващи стойността на по-малко получените от учредителя 34 кв.м. от жилищната площ на 6 апартаментите, изградени в поземлен имот с идентификатор № ... по КККР на [населено място], и пететажна многофамилна жилищна сграда с търговски партер и подземен гараж със степен на завършеност в груб строеж съгласно акт обр. № 14/16.05.2016 г., с единична цена на кв.м. от 350 евро, по посочена банкова сметка на ответника; 2. ищецът да учреди на ответницата безвъзмездно и безсрочно сервитутно право на преминаване с осигуряване на достъп до подземния етаж на сградата и до всички самостоятелни обекти в сградата, собственост на ответника; 3. ищецът в срок от два дни да декларира, че няма претенции към 4 броя паркоместа, находящи се в североизточната част на сградата, в непосредствена близост до входа; 4. ищецът да изпълни в едномесечен срок след снабдяване с удостоверение за ползване на сградата поетото задължение да изгради стени между подземните паркоместа, собственост на ответницата, както и да им монтира ролетни врати, тип „щорa“ с дистанционно устройство, измазване с мазилка, и два броя мивки и канелки; 5. да предаде в деня на подписване на договора ключовете на самостоятелните обекти в сградата, собственост на ответника, както и 2 бр. дистанционно за входящите врати към подземния етаж, като за целта се състави приемо-предавателен протокол; 6. ответницата е заявила, че с получаване на сумата от 23 800 лв., са изцяло уредени отношенията между страните, възникнали от предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на собственост върху ПИ срещу изграждане на обекти в предвиждаща се по КЗСП жилищна сграда от 29.01.2014 г. и нотариален акт за учредяване на право на строеж № 117, поради което за в бъдеще няма да има претенции спрямо ищеца; 7. ответницата се задължила да подпише в същия ден всички необходими документи за регистриране на строеж от четвърта категория, както и всички необходими документи за въвеждане в експлоатация на изградената сграда и 8. да оттегли подадената от нея жалба № 2332/2016 г. до РП - К.; 9. при неизпълнение на задължението на ищеца, поето по т. 4, или при забава при изпълнението, същият се задължава да плати на ответника неустойка от 2500 лв.; 10. при неизпълнение на задължението, поето по т. 7, ответницата се задължава да плати на ищеца неустойка от 2500 лв., както и уговорки в т. 11-13 за възмездно прехвърляне от ответницата на ищеца на 60 кв.м. или съответна идеална част от поземления имот с учредено право на строеж. На 27.02.2017 г. ищецът платил по банков път на ответницата сумата 23 800 лв. – платежно нареждане за кредитен превод от 27.02.2017 г., с посочено в него пояснение „съгласно т. 1 по договор 27.02.17“. На 27.02.2017 г. между страните е подписан приемо-предавателен протокол, с който ищецът предава на ответницата описаните в протокола обекти, както и дистанционно управление за гаражна врата – 2 бр. и всички ключове за предадените обекти, като ответницата е декларирала, че с подписване на протокола, отношенията между страните, възникнали от предварителен договор за учредяване на право на строеж и прехвърляне на собственост върху ПИ срещу изграждане на обекти и предвиждаща се по КЗСП жилищна сграда от 29.01.2014 г. и по нотариалния акт за учредяване на право на строеж, са изцяло уредени и за в бъдеще няма да има претенции спрямо ищеца. На 28.02.2017 г. от Община Кърджали е издадено удостоверение № 7 за въвеждане в експлоатация на изградената в поземления имот на ответника жилищна сграда с търговски партер, строеж IV категория, състояща се от сутерен на кота -3.00 подземен паркинг и на кота -2.70 складови помещения към жилищна и търговска площ; партерно ниво – ресторант и четири търговски обекта-магазини; и следващи етажи с апартаменти на коти +3.40, +6.20, +9.00, +11.80. С подписания договор от 27.02.2017 г. страните уредили окончателно отношенията си по сключения на 29.01.2014 г. предварителен договор и по сключения нотариален договор за учредяване на право на строеж, като ответницата е заявила, че за в бъдеще няма да има претенции по сключения предварителен договор. На 08.06.2018 г. ищецът е поканил ответницата да му прехвърли 75% идеални част от собствеността на поземления имот по учреденото право на строеж, съгласно раздел II, т. 5 от предварителния договор от 29.01.2014 г., като на 22.06.2018 г. ответницата отказала да получи поканата и подала в РП - К. жалба вх. № 1277/22.06.2018 г. против управителя на ищеца, съдържанието на която е частично идентично с подадената преди това жалба вх. № 2232/02.12.2016 г., тъй като новата жалба съдържа нови оплаквания, свързани и с претенцията на ищеца да му се прехвърли право на собственост върху имота по учреденото право на строеж, както и други оплаквания по развилите се между страните отношения, в т. ч. и след подписване на процесния договор от 27.02.2017 г. С постановление от 23.08.2018 г. прокурор от РП - К. е отказал да образува досъдебно производство по жалбата на ответницата от 22.06.2018 г., като е прекратил преписката, като от ДП № 38/2019 г. по описа на ОД на МВР - К. е установено, че подаването от ответника на жалба вх. № 2232/02.12.2016 г., така и на жалба вх. № 1277/22.06.2018 г., не е завършило с извод за извършено престъпление от законния представител на ищеца. Поради отказ на ответницата да прехвърли на ищеца претендираните идеални части от имота по учреденото право на строеж, ищецът в настоящото производство е предявил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, уважен с влязло в сила на 12.01.2021 г. решение по гр. д. № 1065/2018 г. по описа на Районен съд - Кърджали, с което предварителният договор от 29.01.2014 г., сключен между страните, е обявен за окончателен, в частта му за прехвърляне от ответника на ищеца на 3/4 идеални части от ПИ с идентификатор № ... по КККР на [населено място]. От заключението на СТЕ е установено, че в общата РЗП на изградената от ищеца в имота на ответницата сграда, която е 3709 кв.м., вещото включва всички площи – паркоместа, магазини, апартаменти и прилежащи площи на общи части, от които на ответницата се припадат /са получени/ 1056.83 кв.м., независимо дали тази площ е жилищна или друга, и в същата са включени и общите части – таблица 2. От общата РЗП от 3709 кв.м., 25% са 927.25 кв.м., а ответницата е получила 1056.83 кв.м., или е получила повече площ, която включва жилищна, търговска, складова и общи площи и части, в т. ч. паркоместа в сутерен. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по същество на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК?“ и 2. „Когато във въззивната жалба е релевирано оплакване за необоснованост на изводите на първата инстанция, може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първа на основание чл. 272 ГПК без да изложи собствени мотиви или следва да изложи собствени мотиви, като обсъди доказателствата и посочените във въззивната жалба оплаквания и посочи защо намира същите за неоснователни?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие практиката – първият с приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и решение № 20 от 09.02.2017 г. по гр. д. № 2885/2016 г. на ВКС, IV г. о., а вторият с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 20 от 09.02.2017 г. по гр. д. № 2885/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 35 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 1783/2020 г. на ВКС, I г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. По поставените процесуалноправни въпроси не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Касаторът ги привързва с оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, които не кореспондират с данните по делото. Няма колебание в практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, а именно, че съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; че при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи. В случая въззивният съд е постановил съдебния си акт, препращайки по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, но е извел и самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи във въззивната жалба. Въззивният съд се е произнесъл по всички заявени във въззивната жалба оплаквания и е процедирал изцяло в съответствие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС. Въззивното решение не е очевидно неправилно, каквото е настояването на касатора, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 3120 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение