Определение № 1095 от 07.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3181/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. В. Ц., чрез адвокат Д. Л., срещу въззивно решение № 173 от 17.04.2024 г., постановено от Врачанския окръжен съд по в.гр.д. № 273/2023 г. Касаторът излага съображения за неправилност. [община] не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. По делата с правно осн. чл. 19, ал. 1 ЗГР задължително участва прокурор в защита на обществения интерес. Във всяка съдебна инстанция се уведомява съответната прокуратура, като участие в производството взема прокурор от тази прокуратура или друг, комуто е възложено по надлежен ред. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Врачански окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Врачански районен съд, отхвърлил исковете на В. В. Ц. за допускане на промяна в пола на молителката от женски в мъжки, за промяна на единния граждански номер, за промяна на пола в акта за раждане и за промяна на трите имена, на осн. чл.75, 76, ал. 4, вр. с чл. 45, ал. 1, т. 7 и 8 и чл. 19, ал. 1 ЗГР. За да постанови този резултат въззивният съд установил (самостоятелно и като препратил към мотивите на първостепенния съд), че молителката В. Ц. е [дата на раждане] като дете от женски пол, така е вписана и в акта за раждане. От юношеска възраст осъзнала, че е транссексуална. През 2021 г. се подложила на двойна масектомия (оперативно отстраняване на гърдите). Провела и хормонална терапия, в резултат на която се повишили нивата на тестостерон в тялото й, увеличено е окосмяването на лицето и тялото, натрупана е мускулна маса, налице е мутиране на гласа. Взела е психически осъзнато решение за промяна на пола. Съдът, като се е основал на решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. на Конституционния съд, е изложил, че според основния закон полът следва да се разбира само в биологичния му смисъл; българско законодателство са изградени върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид, полът е детерминиран по рождение и се изгубва със смъртта, като „понятието „пол“ има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството“. Съдът, също така, се е съобразил с разясненията, дадени в и Тълкувателно решение №2/2020 от 20.02.2023 г. по тълк. д. №2/2020 на ОС на ГК на ВКС, като приел, че действащо на територията на Република България законодателства не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. Според въззивната инстанция КЗПЧОС не се налага над биологичното обяснение на понятието „пол“, дадено от Конституцията, Конвенцията не е част от правото на Европейския съюз и не притежава присъщия му директен ефект и примат над вътрешното право. По-натам е допълнил, че ЕСПЧ в своите решения не е приемал, че чл. 8 КЗПЧОС установява материалноправните предпоставки на правото на транссексуалното лице да поиска от национален съд на държава - страна по Конвенцията да допусне промяна в пола в съставените актове за гражданското състояние и не е установявал нарушението да се изразява в такова неизпълнение на 8 позитивните задължения на държавата. Инкорпорирането на КЗПЧОС в националния правен ред на основание чл. 5, ал. 4 КРБ не означава, че всички норми на Конвенцията имат пряко приложение и са „самоизпълняеми“, т. е. не се нуждаят от национално законодателство, за да породят права за гражданите и задължения за Република България. Правомощието да уреди условията, а и последиците от това, че физическото лице се е самоопределило към пол, различен от биологичния, не принадлежи на съда. Подходът към решаването на този въпрос изисква научна преценка в повече от една област на познанието (биология, медицина, психология, социология, етика, право). Единствено законодателят е компетентен да прецени доколко ще съобрази приеманите от него актове с едни или други научни виждания в определена материя и с ценностните разбирания на обществото. Направен е извод, че действащото материално право не задължава българския съд да допусне промяна в съставените актове за гражданско състояние относно пола на транссексуално лице. Законът за гражданската регистрация не съдържа уредба, която допуска промяна на пола на български гражданин, поради обстоятелство, различно от допусната грешка от длъжностното лице при съставянето на акта за гражданско състояние Въззивният съд е посочил и това, че от значение е тълкуването на чл. 4, пар. 2 от Договора за ЕС и дали определянето на пола само по биологичен смисъл, е част от националната идентичност. Понастоящем не е налице решение на СЕС, в което да има произнасяне, че определянето на пола само по неговия биологичен смисъл не може да бъде част от българската национална идентичност. Обсъдено е, че в Решение по жалба № 41701/2016 на Европейския съд по правата на човека по дело Я.Т. срещу България, е разглеждан основният въпрос дали, с оглед на свободата на преценка, с която разполага, България е постигнала справедлив баланс между обществения интерес и частния интерес на жалбоподателя да постигне промяна в посочването на пола му в официалните документи (параграф. 64 от решението). Във въззивното решение е посочено, че ЕСПЧ е установил, че описаната и приложена в конкретния случай правна рамка е позволила на жалбоподателя да подаде и компетентният съд да разгледа по същество молбата му, свързана с промяна на пола му; в параграф 70 от решението ЕСПЧ напълно приема, че запазването на принципа, лицата да нямат право да разполагат със своя статут, по-специално по отношение на име и пол, гарантирането на надеждността и последователността на гражданското състояние, и в по-широк план - на изискването за правна сигурност, е в обществен интерес и обосновава въвеждането на строги процедури, по-специално с цел проверка на основанията на молба за промяна на самоличността. Съдът е отбелязал, че в разглежданото решение ЕСПЧ приема, че българските съдилища по никакъв начин не са изложили мотивите си относно точното естество на този общ интерес и в рамките на предоставената свобода на преценка не са направили опит да балансират този интерес с правото на жалбоподателя за признаване на неговата сексуална идентичност. Именно въз основа на тези мотиви ЕСПЧ е направил решаващ извод в пар. 74 от решението, че отказът на националните органи да признаят законно преразпределението на пола на жалбоподателя, без да посочат достатъчни и релевантни причини за това, и без да обяснят защо в други случаи такова преразпределение би могло да бъде признато, неоправдано нарушава правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот. Въззивният съд е посочил, че с ТР на ВКС от 20.02.2023 г., ОСГК е аргументирало подробно надделяващият обществен интерес от анализа на действащото в страната материално право. В действащото законодателство не е предвидено по какъв начин подобна промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер на молител, който твърди, че е транссексуален, ще рефлектира върху актовете за гражданско състояние на детето на молителя и по-специално на вписания в акта за раждане произход от майка/баща и ще следва ли, като последица от промяна на данните на молителя в актовете за гражданско състояние, да се извърши промяна и в акта за раждане на неговото дете, в който молителят е вписан като майка/баща, и по какъв ред. Не е предвидено и каква ще бъде последицата за детето на така извършената промяна. В тълкувателния акт е обобщено, че промяната би засегнала чужда правна сфера, и то без последиците да са изрично предвидени в действащото право, както и, че подобна промяна следва да се приеме за допустима само при детайлна законодателна уредба, каквато към момента липсва. При сегашния режим, ако промяна бъде допуснато, това би поставило в състояние на несигурност правното положение на брачния партньор на молителя и на техните деца. Промяната би засегнала не само чужда правна сфера, но също така би поставила в състояние на несигурност и самия молител, както по отношение на предпоставките, при наличието на които молбата му би била уважена, така и по отношение на следващото му положение в отношенията на свързаните с него с връзки на брак и произход лица. В заключение, въззивният съд е намерил, че с тълкувателното решение са отстранени и двата проблема, констатирани от ЕСПЧ - липсата на трайна съдебна практика и мотивиране на преобладаващия обществен интерес, предвид което съдът заключил, че към настоящия момент не са налице основания за уважаване на молбата за промяна на пола и съответна промяна на имената на ищцата. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса за възможността за промяна на данните в гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол, като се обосновава с липсата на изрична законова регламентация по българското право и противоречива съдебна практика. Следва да се посочи, че въпросът, предвид предмета на спора, е от значение за постановения резултат, само досежно промяната на пола при твърдение за трансексуалност. Релевантни за хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са само посочените съдебни актове, постановени от състави на ВКС, не и актове на по-долни инстанции. Наличието на противоречива практика в страната, вкл. и на състави на ВКС, в случая не може да обуслови допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК, доколкото по повдигнатия въпрос е налице задължително произнасяне с ТР № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Противоречивата съдебна практика е уеднаквена с ТР, а дори и да има противоречащи на последното съдебни актове, вкл. на състави на ВКС, не става реч за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 или 3 ГПК. В същото време, на настоящият състав е служебно известно, че с определение от 18.01.2024 г. по гр. д. №698/2020г., друг състав на ВКС е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси от предмета на производството, свързани със задължителната национална практика – Тълкувателно решение № 2 от 20.02.2023 г. по т. д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС и правото на ЕС – чл. 9 ДЕС, чл. 8 и чл. 21 ДФЕС, чл. 7 ХОПЕС. Направено е запитване, вкл. по въпрос: „Допускат ли, установените в чл. 9 от Договора за Европейски съюз /ДЕС/, чл. 8 и чл.21 от Консолидирания текст на Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, както и установената в чл. 10 от ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика /в случая с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС/, съгласно която се приема, че обективното материално право, действащо на територията на една държава членка на ЕС, не предвижда възможност за промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, след като по този начин го поставя в различно положение, в сравнение с това, което би имал в друга държава членка, чиято национална съдебна практика приема обратното? Отговорът на всички поставени с отправеното преюдициално запитване въпроси е от значение и за настоящото дело, което следва да бъде спряно на основание чл. 631, ал.1 от ГПК до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,