Определение № 50864 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2319/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 07.02.2022г. по гр.д.№495/2021г. на АС Варна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.490, ал.2 ГПК,вр.чл.185, б.“б“ЗЗД. Жалбоподателите - Г. Я. С. и Т. Я. П.,чрез процесуалния си представител,поддържат, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържат също така, че решението е очевидно неправилно и молят да се допусне касационно обжалване. Ответниците - А. Й. М. и Г. Х. Г., чрез процесуалния си представител, в писмено становищке поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените за разглеждане въпроси. Тлето лице помагач- Д. З. П., в писмено становице поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка на предпоставките по чл.280 ГПК, приема за установено следното: С решение от 04.10.2021г. по гр. д. № 3521/2019 г. по описа на ВКС, ГК, IV – г.о. е отменено въззивно решение от 08.05.2019г. по в.гр. д. № 166/2019 г. по описа на АС - Варна и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. С отмененото решение АС Варна е обезсилил решението на Варненския окръжен съд от 07.ХІІ.2018г. по гр.д. № 169/2018г., с което е прогласена за нищожна извършената по изп.д. № 256/2013г. по описа на ЧСИ П.,рег №711 публична продан на недвижим имот в [населено място], завършила с постановление от 20.ХІІ.2016г. за възлагането му на А. Й., и е прекратил производството. Върховният касационен съд е приел, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалба по чл.435, ал.3 ГПК срещу постановлението за възлагане, не е пречка за допустимостта на иска за недействителност на публичната продан по чл.496, ал.3 ГПК. Посочено е, че изискването „ако възлагането не бъде обжалвано“, следва да се тълкува систематично с ал.2 на чл.496, ал.3 ГПК - в смисъл, че законът допуска възможността действителността на публичната продан да се оспори по исков ред на двете основания – поради нарушение на чл.490 ГПК и при невнасяне на цената, след като постановлението за възлагане е влязло в сила. Прието е, че решението на окръжния съд, с което жалбата срещу постановлението за възлагане се отхвърля и което не формира сила на пресъдено нещо с предмет недействителност на проданта, не е процесуална пречка за предявяване на иска за недействителност на проданта въз основа на специалните основания, предвидени в чл.496, ал.3 ГПК, поради което обжалваното решение е постановено в противоречие с дадения отговор на повдигнатия процесуалноправен въпрос, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл.293, ал.3 ГПК. Въззивният съд, при новото разглеждане на делото, е отхвърлил иска предявен от Г. Я. С. и Т. Я. срещу А. Й. М. и Г. Х. Г., с правно осн. чл. 490 ал.2 ГПК във вр. с чл. 185 б.”б” от ЗЗД, за прогласяване недействителността на публичната продан, извършена по изп.д. № 20137110400256 на ЧСИ Д. З. – Я., на следния недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица] и представляващ самостоятелен жилищен обект – апартамент с идентификатор 10135.2556.299.1.2 и гараж с идентификатор 10135.2556.299.2, както и Ѕ ид.ч. от общите части на сградата, включващи съгласно делбен протокол, вписан в СВ при ВРС на 21.11.1980 год, том IV, № 117, рег.№ 4016/21.11.1980 год, таванско помещение, цялото с площ 109 кв.м. по представена кадастрална схема, както и избени помещения, разположени в сутеренния етаж на сградата с площ от 109 кв.м. и от правото на строеж върху държавно място, представляващо ПИ с идентификатор 10135.2556.299, идентичен с УПИ № VII-15 в кв.989 по плана на пети подрайон на [населено място], която публична продан е приключила с Постановление за възлагане изх.№ 50540/20.12.2016 год, влязло в сила на 04.12.2017 год. Ищцата е поддържала, че при извършването на публичната продан ответницата А. Й. е била вписана като адвокат, което от своя страна е довело до недействителността на публичната продан, тъй като са нарушени ограниченията, посочени в разпоредбите на чл. 490 ал.1 ГПК и чл. 185 б.”б” ЗЗД за придобиване на имота от това лице. Въззивният съд е приел, че обект на забраната при условията на чл.185 б.”а” ЗЗД ГПК са имуществата, възложени на съответните лица за управление или пазене, а в хипотезата на б. „б” това са спорните права, по които съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите са служебно ангажирани. В допълнение към това и по същата законодателна логика, с нормата на чл. 490 ал.1 ГПК е постановена забрана за длъжника, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, както и служителите на съдебния изпълнител да участват в наддаването на публичната продан под страх от недействителност на проданта. Посочено е, че аналогични разпоредби се съдържат и в чл. 717г ТЗ, както и в чл. 238 ал.7 ДОПК, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 46 ЗА, предвиждащ забрана за адвоката да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото Изложени са съображения, за това че разпоредбата на чл.185 ЗЗД е адресирана до определен кръг от лица, изброени съответно в т. "а" и т. "б", като и в двете хипотези поради особеното си положение и длъжност те са задължени да се въздържат от сделки, както и от участие в публична продан относно имущества, които са им поверени в това им качество (по б. "а"), или относно спорните права (по б. "б"), които са подсъдни на съда, към който се числят. Посочва се, че основанието за тази забрана трябва да се търси в стремежа на законодателя да се изключи всяко подозрение, че хората, които решават, или съдействат за решаване на спорове за права, имат каквото и да е влияние върху тях, че са злоупотребили със служебното си положение, или че спорни права са им били продадени под влиянието на тяхното положение. За да бъде такова подозрение напълно отстранено, законът е предвидил изрична забрана за тези лица да придобиват по какъвто и да е начин, включително чрез публична продан, посочените спорни права. Прието е, че ограничението за придобиване на права от посочените лица по някой от тези способи обаче не е абсолютно и същото не ги лишава от участие в гражданския оборот изобщо, а е продиктувано от обществено значимата нужда да се гарантира избягване на конфликт на интереси, а именно - недопускане поведението на тези лица да бъде мотивирано от частен интерес в противоречие със служебните им задължения. Затова обект на забраната при условията на чл. 185 б. "а" са имуществата, възложени на съответните лица за управление или пазене, а в хипотезата на б. "б" това са спорните права, по които съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите са служебно ангажирани. В допълнение към това и по същата законодателна логика, с нормата на чл.490, ал.1 ГПК е постановена забрана за длъжника, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, както и служителите на съдебния изпълнител да участват в наддаването на публичната продан под страх от недействителност на проданта. Съдът е изложил съображения за това, че не може да се приеме, че забраната по ч. 185,б.б ЗЗД има действие по отношение участието на посочените лица във всякакви сделки и публични продажби на територията на съответния съдебния район, в който те осъществяват дейността си. Само участието при разглеждане на конкретното спорно право (независимо в какво качество) би представлявало конфликт на интереси и поради това – пречка за сключване на сделка или участие в наддаването на публична продан. Очевидно такава възможност не съществува когато липсва връзка между конкретното спорно право, и сделката, респ. публичната продан както по отношение нейния предмет, така и страните по нея. Прието е, че в случая по делото не е установено ответицата в качеството ѝ на адвокат да е била ангажирана по какъвто и да било начин с решаването на спорното право, предмет на делото, нито с изпълнителното производство, по което е проведена публичната продан. Прието е, че ответницата е участвала в наддаването като физическо лице, а не като адвокат на някоя от страните, поради което и публичната продан респективно постановлението за възлагане не са незаконосъобразни и предявения иск е отхвърлен. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението се дава отговор на правни въпроси от значение за спора: забраната на чл. 185, б. „б“ ЗЗД(към изброените лица, към които препращам чл. 490, ал.1 ГПК), има ли действие по отношение на участието на посочените лица във всякакви публични продажби на територията на съответния съдебен район, в който те осъществяват длъжността си и ограничението а придобиване на права от посочените лица, по някой от тези способи не е абсолютно и обект на забраната при условията на чл. 185 б. „б“ ЗЗД са само спорните права, по които съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители, съдиите по вписвания и адвокатите са съдебно ангажирани, з Забраната на чл. 115, б. „б“ ЗЗД има ли действие по отношение на посочените в публични продажби на територията на съответния съдебен район, в който те осъществяват дейността си, за да представлява основание за прилагане на предвидената в чл. 490, ал.2 ГПК санкция или както е възприето от въззивния съд: следва да се приеме, че забраната по чл. 185 б. „б“ ЗЗД няма действие по отношение на участието на посочените лица във всякакви сделки и публични продажби на територията на съответния съдебен район, в който те осъществяват дейността си, защото ограничението посочено в нормата не е абсолютно, критерият е формален и не може да оправдае приложението на строгата санкция, предвидена в чл.490, ал.2 ГПК, разпоредбата на чл. 46 ЗАдв., предвиждащ забрана за адвоката да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото, явява ли се специална по отношение на чл. 185, б. „б“ ЗЗД и изключва ли адвокатите от приложното поле на нормата на чл. 185 ЗЗД, вр. чл. 490, ал.1 ГПК, ограничавайки отнасящатата се за тях забрана до тази в чл. 46 ЗАдв. И адвокатската правоспособност на дадено лице представлява ли отделна правосубектност на същото това лице при участие в публична продан и забраната по чл. 490, ал.1 ГПК, вр. чл. 185 ЗЗД губи ли действие ако адвокатът е участвал в проданта като физическо лице. Поддържат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържат също така, че решението е очивидно неправилно, тъй като съдът е направил разширително тълкуване на разпоредбата на чл.185,б.“б“ ЗЗД.? Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато по поставените от жалбоподателката въпроси и на соченото основание. В практиката на ВКС обективирана и в решение от 08.12.2009г. по търг.д. № 88/2009 г., на II – т.о. на ВКС, се приема, че в разпоредбата на чл. 185, б. „б“ ЗЗД е забранителна/императивна/ правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени от закона, а трябва да засяга текста само в приложното му поле така, както то изчерпателно е очертано от законодателя. Тълкуването трябва да разкрива само действителната му воля и затова е недопустимо чрез него да се придава такъв смисъл на ограничението, който да надхвърля смисъла и съдържанието на нормата, в която то се съдържа. Прието е, че смисълът на ограничението е публичната продан да се извърши в обстановка, чужда на съмнения за безпристрастието на съдебния изпълнител и за лична заинтересованост на съдебните органи при наддаването за имоти, намиращи се в района на съда, където те се числят или във ведомството, на който действат. В практиката се приема, че лицата, които нямат право да вземат участие в наддаването, са изчерпателно посочени. Обсъжданата норма установява едно изключение от общото правило за равнопоставеност на отделните субекти в придобиването на собственост чрез участието им в гражданския оборот. Касае се до забранителна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени от закона. В случая въззивното решение не е постановено в отклонение с посочената практика на ВКС, напротив въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 185, б. „б“ ЗЗД е с императивен характер и същата не следва да бъде тълкувана разширително. По отношение на въпросите: разпоредбата на чл. 46 ЗАдв., предвиждащ забрана за адвоката да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото, явява ли се специална по отношение на чл. 185, б. „б“ ЗЗД и изключва ли адвокатите от приложното поле на нормата на чл. 185 ЗЗД, вр. чл. 490, ал.1 ГПК, ограничавайки отнасящатата се за тях забрана до тази в чл. 46 ЗАдв. и адвокатската правоспособност на дадено лице представлява ли отделна правосубектност на същото това лице при участие в публична продан и забраната по чл. 490, ал.1 ГПК, вр. чл. 185 ЗЗД губи ли действие ако адвокатът е участвал в проданта като физическо лице, въззивният съд е дал тълкуване на нормата на чл.185 ЗЗД, което е съответно и на законовото разрешение, дадено с разпоредбата на чл.46 от Закона за адвокатурата, която въвежда забрана за адвоката лично или чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото, отново с цел за защита интереса за прозрачност и липсата на заинтересованост у адвоката при представляване интересите на своя доверител. Касае се за забрана, която е идентична по съдържание на тази на чл.185, б.“б“ ЗЗД и ако същата бъде нарушена, сделката се явява нищожна като противоречаща на закона, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, каквото нарушение в случая не е налице. В този смисъл е и даденото тълкуване на разпоредбата в решение от 03.11.2022г. т.д.№ 1959 по описа за 2021г., първо т.о. на ВКС, в което е прието че при съвпадение на вземането, предмет на сделката между адвоката и клиента, и правата по вземането, заявени в образуваното гражданско или търговско дело, сделката, сключена в полза на адвоката, е сделка с предмета на делото по смисъла на чл.46 ЗА. Така установената практика не е неправилна и не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана. Разпоредбата на чл. 185, б. „б” ЗЗД не е неясна и липсват данни да се тълкува противоречиво. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите. В случая решението е постановено при точно приложение на закона и в съотвествие с практиката на ВКС. На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите Г. Я. С. - П. и Т. Я. П. следва да заплатят на А. Й. М. – Г. и Г. Х. Г. сумата в размер на 6048 лв., разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът