Определение № 366 от 30.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1096/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Й. Я. К., от [населено място], представляван от адв. Вихър Н., срещу определение № 193 от 13.04.2020г. по ч.т.д. № 162/20г. на АС – Варна, с което е потвърдено определение № 314 от 13.11.2019г. по т.д. № 85/2019г. на ОС – Шумен, допълнено с определение № 43 от 06.02.2020г. С потвърденото първоинстанционно определение е отхвърлена молбата на частния жалбоподател по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че от подадената от него декларация за материално и гражданско състояние по чл.83, ал.2 ГПК е видно, че той не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 2800 лева, тъй като не притежава недвижимо имущество, не получава наеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, издържа едно малолетно дете и единственият му източник на средства е заплата в среден размер 1 292,86 лева. Счита, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обстоятелства, свързани с финансовото му състояние. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС:

1. Следва ли съдът да се съобрази с конкретното финансово и социално състояние на лицето, претендиращо освобождаване от такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК?

2. Съобразени ли са в цялост критериите за освобождаване от такси и разноски, предвидени в чл.83, ал.2 ГПК, с оглед конкретните декларирани обстоятелства и как следва да се прилагат?

3. Какви са предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК?

4. Следва ли съдът да дава указания на страната за представяне на допълнителни докзателства за обстоятелствата, които е декларирала?

Частният касационен жалбоподател твърди, че поставените въпроси са решени в противоречие с ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определение № 354 от 23.07.2013г. по ч.гр.д.№ 3339/2013г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 173 от 15.03.2013г. по ч.гр.д. № 1839/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 315 от 30.06.2016г. по ч.гр.д. № 2664/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

В обжалваното определение, за да потвърди отказа на първоинстанционния съд да освободи ищеца от заплащане на държавна такса, въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: че в първоинстанционното производство е предявен от Й. К. иск за обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на праводателя му М. Г. К., настъпила при ПТП на 15.09.2014г.; че дължимата от ищеца държавна такса възлиза на 2800 лева; че съгласно представената декларация ищецът е на 32 години, с декларирано добро здравословно състояние, не е семеен, издържа едно дете, зает е по трудов договор с месечно възнаграждение около и над средното за страната, притежава паричен влог от 1000 лева и три автомобила. Съобразявайки тези обстоятелства в съвкупност, въззивният съд е приел, че имущественото състояние на ищеца не препятства внасянето на дължимата държавна такса в размер на 2800 лева, докато нормата на чл.83, ал.2 ГПК е създадена с цел да не се препятства достъпът до правосъдие на социално слаби лица.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Поставените от частния жалбоподател първи три процесуалноправни въпроса, свързани с приложението на чл.83, ал.2 ГПК и извършването на преценка за наличие на основания за освобождаване от държавна такса и разноски, са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Четвъртият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на делото, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване. По приложението на чл.83, ал.2 ГПК е налице задължителна съдебна практика- определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., както и посочените от частния жалбоподател ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определение № 354 от 23.07.2013г. по ч.гр.д.№ 3339/2013г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 173 от 15.03.2013г. по ч.гр.д. № 1839/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 315 от 30.06.2016г. по ч.гр.д. № 2664/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др. Съгласно тази практика при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната, е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. При разрешаване на процесуалноправния въпрос, свързан с наличие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, противно на изложените в частната касационна жалба твърдения, въззивният съд не се е отклонил от формираната постоянна практика, като е извел крайния си извод въз основа на обстоятелства, относими към посочените критерии, при съобразяване на които следва да бъде извършена преценката за наличие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане от държавна такса и разноски. При произнасянето си въззивният съд е съобразил възрасттта, здравословното състояние, семейното положение, дохода на ищеца и декларираното от него имущество – спестявания и три леки автомобила, и е извършил съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса.

Поради това не е налице поддържаното от частния жалбоподател допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение