Определение № 13 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „К. Ш. - 6“ ЕООД, подадена чрез адв. Д. Д., срещу въззивно решение № 260039 от 22.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 945/2020 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение № 260319 от 14.10.2020 г., постановено по гр. д. № 2055/2020 г. на Районен съд - Плевен, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Д. П. И. сумата от 3051 евро /с левова равностойност 5967,24 лева/, представляваща неизплатени дневни командировъчни пари за периода от 04.01.2019 г. до 06.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 215, ал. 1 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Д. П. И. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което от 04.01.2019 г. до 07.08.2019 г. ищецът Д. П. И. е изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при ответника „К. Ш. - 6“ ЕООД. Изложил е, че е налице признание от работодателя за 113 дни, в които Д. П. И. е бил командирован в чужбина, което признание кореспондира и със счетоводните записвания на дружеството. Съгласно ССЕ в дружеството не са издавани заповеди за командироване на ищеца и не са съставяни доклади и финансови отчети след завръщането му от задгранична командировка. От разпита на свидетелите К. А. Ш. и Н. В. В. е установено, че практиката в дружеството е била да се дават авансово пликове с пари на шофьорите при тръгване на курс, ведно с документи и след връщане в България всеки шофьор да отчита разходите си и получените суми в брой от доставките на стоки върху този плик, да си удържа сам дължимите му суми и да предава разликата, а ако тези пари не достигат, да му се доплаща. Въззивният съд се е аргументирал, че записванията върху представените по делото ръкописно надписани пликовете нямат характера на финансови отчети по смисъла на чл. 38, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, нямат характера и на частни свидетелстващи документи за получени от ищеца парични суми, тъй като върху същите липсва негов подпис. Свидетелските показания също не установяват конкретно плащане на ищеца на конкретна парична сума на конкретно основание, като при съобразяване на заинтересоваността на свидетелите първият съпруг на управителя на ответното дружество, а вторият служител в дружеството на длъжност „специалист логистика“ и на нередовно воденото счетоводство при въззивното дружество, установено със заключението на ССЕ, в което счетоводните записвания са правени без да приложени надлежни първични и вторични счетоводни документи, твърдението на ответника за извършено плащане на парични суми в полза на ищеца не е доказано. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата за персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, а съгласно т. 1 от последното шофьорите при автомобилни превози получат по 27 евро при единична езда на ден, т. е. за 113 дни командировъчните са в размер на 3051 евро с левова равностойност 5967,24 лева. Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Касаторът сочи, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими, относими и своевременно представени доказателства в мотивите си и да формира изводите си, въз основа на съвкупната им преценка или може да се основе само на избрани доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения?“. Въпросът не може да обуслови достъп до касационно обжалване. Въззивният съд е извършил анализ на събраните доказателства, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е направил обоснован извод, че при липса на редовно водено счетоводство от ответника, от свидетелските показания и от представените писмени доказателства, в това число саморъчно написани пликове не е установено плащане от ответника на ищеца на дължимите дневни командировъчни пари. В производството по допускане на касационно обжалване касационната инстанция не може да проверява правилността на въззивното решение, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосноват достъп до касационно обжалване. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, по следния въпрос: „Допустимо ли е начинът, по който са формулирани въпросите към насрещната страна при отправяне към съда на доказателственото искане по чл. 176 ГПК да бъде основание за отхвърляне на същото доказателствено искане?“. Въпросът е неотносим, оплакване в тази насока е заявено за първи път в касационната жалба и не е било предмет на разглеждане във въззивното решение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че касаторът се е позовал бланкетно на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но не е обосновал наличието на поддържаните допълнителни основания – не е посочил съдебна практика, не е аргументирал и защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение