Определение № 347 от 04.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 3024/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Н. П. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1619 от 28.06.2018 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №22/18 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 14.08.2017 г. по гр.д. № 10701/15 г. на СГС І-9 с-в, в частта, с която е бил уважен искът на касатора срещу ЗАД „БУЛ ИНС”АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 20.02.2012 г. за разликата от 18 000 лева до 26 000 лева и вместо него е постановено друго от страна на въззивния съд, с което искът за тази разлика е отхвърлен, както и в съответната част за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са правилата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– т.11 от ППВС4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 20.02.2012 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водач на МПС, чиято гражданската отговорност е била застрахована в ответното дружество по договор за задължителна ЗГО на водача на МПС, ищецът е претърпял камшичен удар на главата в седалката на автомобила с последица: травми в шийната област. Проведено е четиридневно стационарно и двадесет дни амбулаторно лечение, изразяващо се в имобилизация на шията, постелъчен режим и прием на аналгетици. Болките са били особено интензивни веднага след инцидента. Пострадалият е изписан с подобрено състояние. Изпитвал е болки в лявата ръка, което е затруднявало изпълнение на ежедневните му задължения и е трябвало да ползва чужда помощ и грижи. Изпитвал е главоболие и скованост. Травмата от ПТП е на фона на предходни данни за хронични дегенеративни увреждания на гръбначния стълб в шийния отдел. При определяне на конкретния размер на обезщетението, съдебният състав е изложил съображения, че отчита възрастта на пострадалия към момента на ПТП-56 години, общият възстановителен период от 6 месеца, интензитета на болките и страданията, остатъчната слабост и силно главоболие, както и ограничения в движението на шията и изтръпване в горните крайници и болки в лявата ръка при силно натоварване, които са налице и понастоящем. Обосновал е конкретния размер от 18 000 лева с икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП през 2012 г., отразена в застрахователните лимити и съдебната практика за сходни случаи. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до критериите при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди и задължението на съда да обсъди всички доводи, с оглед конкретните обстоятелства, наведени като основание на иска. Твърди, че по тези въпроси, обжалваното въззивно решение е в противоречие с т.11от ППВС 4/68. Настоящият състав на ВКС намира, че липсва противоречие с цитираното ППВС-т.11 относно това по какъв начин следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди/болки и страдания/ по общия критерий за справедливост в чл.52 ЗЗД: въззивният съд е изложил изчерпателни мотиви в решението си, в които обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и изложил съображения за това, защо счита съответният размер за достатъчен, като се е позовал на тежестта на получените травми, интензитета на болките, продължителността на възстановителния период и остатъчните болки в движенията на горните крайници. Взел е в предвид и значението на нормативно определените лимити на размера на обезщетенията по ЗГО, в съответствие с практиката на ВКС за тяхното косвено значение като критерий за икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП през 2012 г.. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което