Определение № 4449 от 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 244/30.05.2025 г. по ч.гр.д. № 179/2025 г., с което Апелативен съд – Бургас е потвърдил разпореждане № 1048/20.03.2025 г. по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 313/2025 г. на Окръжен съд – Бургас. Определението се обжалва от П. Х. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния процесуалноправен въпрос: Нередовна ли е исковата молба, когато ищецът е внесъл таксата за воденето на делото (чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ГПК), но не е внесъл таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК и какви са последиците от неизпълнението на дадените указания ищецът да внесе и таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК – връщане на исковата молба или събирането й при условията по чл. 77 ГПК. Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и намира, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че определението е постановено в съществено нарушение по чл. 129, ал. 3 ГПК. Настоящият състав намира частната касационна жалба с допустим предмет – с определението въззивният съд е оставил без уважение частна жалба срещу преграждащото развитието на делото разпореждане за връщане на исковата молба (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК), и цената на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 38 098.68 лв. по издадената от ответника „ЕВН България Електроразпределение Юг“ ЕАД за задължение на ищеца П. Б. данъчна фактура № [№]/13.12.2024 г. е над прага по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (чл. 274, ал. 4 ГПК). Налице е надлежна процесуална легитимация – касатор е ищецът, чието надлежно упражняване на правото на иск обжалваното определение отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и са налице останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба. Повдигнатият въпрос има претендираното значение по следните съображения: За да потвърди разпореждането за връщане на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 313/2025 г. на Окръжен съд – Бургас, въззивният съд е приел за осъществени предпоставките на чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК. Мотивирал се е с това, че: 1) отрицателният установителен иск за недължимост на сумата по данъчната фактура е предявен с изявление на електронен носител, което отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и на ЗЕДЕУУ, но по надлежен начин не е удостоверено да са внесени авансово дължимите държавни такси по чл. 71, ал. 1 ГПК и по чл. 103з, ал. 3 ГПК; 2) ответникът не е регистриран в системата за сигурно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление, т.е. няма задължение да получи подадените в електронна форма искова молба и приложения – чл. 102з, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2, т. 3 ГПК; 3) дължими, точни и ясни са дадените указания на ищеца от първоинстанционния съд с разпореждане № 671/20.02.2025 г.в 1-седмичен срок да внесена държавната такса 1 523.95 лв. по чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и да внесе таксата 3.00 лв. по чл. 102з, ал. 3 ГПК или да представи на хартиен носител подадените в електронна форма искова молба и приложения, и 4) в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът е внесъл таксата по чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата, но не и таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК нито е представил исковата молба и приложенията на хартиен носител. Въззивният съд е намерил за неоснователен довода в частната жалба, че разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК е неправилно, защото след като в изпълнение на дадените указания ищецът е внесъл таксата за воденето на делото, таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК може да се събере принудително в хода на производството или с крайния съдебен акт. Приел е, че чл. 77 ГПК не изключва задължението на съда да даде указания и срок за внасяне и на таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК, а при неизпълнението им – да приложи санкционната последица по чл. 129, ал. 3 ГПК, а чл. 77 ГПК се прилага, когато преди или след приключващия производството пред него акт съдът е установил, че дължимата такса не е внесена. Въззивният съд е намерил също, че неправилност на разпореждането по чл. 129, ал. 3 ГПК не следва и от това, че към частната жалба са приложени преписи на хартиен носител на подадените в електронна форма искова молба и приложения. Приел е, че ищецът е сторил това след срока по чл. 129, ал. 2 ГПК и съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК, съдът не следва да взема предвид извършеното след срока действие. Следователно повдигнатият въпрос обуславя въззивното определение, а по него на настоящия състав не е известна практика на Върховния касационен съд. Налице са общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. На въпроса настоящият състав дава следния отговор: Когато искът е предявен с електронно изявление, което отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 910/2024 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и е подписано с квалифициран електронен подпис, срещу ответник, който не е регистриран в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление, исковата молба се връща, ако ищецът не е освободен по чл. 83 ГПК и не е изпълнил в срок конкретните, точни и ясни указания на съда да внесе таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК, определена в чл. 23, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотиви: Новата глава XXI „а“ ГПК (ДВ, бр. 110/2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) урежда ред за извършване на процесуални действия и постановяване на съдебни актове в електронна форма. Съдилищата са длъжни да приемат за валидни процесуалните действия на страните, извършени в електронна форма, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 910/2024 и на ЗЕДЕУУ, и са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидност на изявлението (чл. 102б ГПК). За спазването на тези изисквания съдилищата извършват техническа проверка. При технически нередовности подателят на изявлението се уведомява (чл. 102г ГПК). Съгласно чл. 102з, ал. 3 ГПК, при подаване на електронни изявления към тях не се представят преписи, а съдът ги възпроизвежда на хартиен носител ведно с приложенията в необходимия брой и след заверка от служител на съда ги изпраща на останалите участници в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК. Тази регламентация налага да се приеме, че когато искът е предявен с електронно изявление и е подписан с квалифициран електронен подпис, а в електронна форма са приложените към исковата молба доказателства, законът не изисква ищецът да представи преписи от електронните документи. Ако ответникът не е регистриран в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26 от Закона за електронното управление и няма задължението да получава електронни изявления чрез ССВ, законът изисква ищецът да внесе такса за възпроизвеждане на електронните документи на хартиен носител, освен ако е освободен от държавна такса. Съгласно чл. 102з, ал. 3 ГПК подадените в електронна форма искова молба и доказателства трябва да се възпроизведат на хартиен носител и да се заверят от служител на съда за връчването им на ответника. Следователно дължимата такса е по чл. 23, т. 2, а не по чл. 23, т. 3 от Тарифата – законът изисква служител на съда да удостовери възпроизведените на хартиен носител електронни документи, а не само да ги фотокопира. Тя се дължи авансово. Внасянето й е част от изискванията за редовност на исковата молба, когато тя се подава в електронна форма и е подписана с квалифициран електронен подпис, освен ако ответникът е регистриран в системата за сигурно връчване (чл. 102з, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2, т. 3 ГПК). Гарантираната от закона възможност ответникът да се запознае със съдържанието на исковата молба обезпечава неговото право на защита в процеса, което е с конституционно основание (чл. 56, чл. 117, ал. 1 и чл. 122 от Основния закон). Връщането на исковата молба по чл. 129, ал. 3 ГПК е санкция/процесуална тежест за бездействащия ищец – този, който в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК не изпълнява дадените от съда дължими, конкретни, точни и ясни указания в какво се изразява нередовността на исковата молба. За прилагането на санкционната последица по чл. 129, ал. 3 ГПК е без значение, че ищецът е внесъл таксата за водене на делото (чл. 71 ГПК) или възможността съдът да събере таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК с или след крайния си акт (чл. 77 ГПК). Чл. 77 ГПК се прилага, само ако с или след крайния акт, приключващ производството пред съответната инстанция, съдът е констатирал пропуск да събере таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК. Отговорът налага следните изводи по съществото на частната касационна жалба: Указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК, дадени с разпореждане № 671/20.02.2025 г. по гр.д. № 313/2025 г. на Окръжен съд – Бургас, са конкретни, точни и ясни. В срок ищецът е изпълнил само указанията за дължимата такса по чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за таксите по ГПК, но не е изпълнил указанията да внесе и таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК. Първостепенният съд неправилно е определил тази авансово дължима такса по чл. 23, т. 3 от Тарифата, а не по чл. 23, т. 2 ГПК. Определената такса 3.00 лв. е в по-нисък размер от дължимата – 12.00 лв., но ищецът не е внесъл и нея. Дадените неточни указания за такса водят до неправилно прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК, когато определената с разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК е в по-висок размер от дължимата, но не и когато е в по-нисък размер. Макар да е нямал задължението да представи преписи от подадената в електронна форма и подписана с квалифициран електронен подпис искова молба, вкл. от приложените към нея документи за ответника, който не е регистриран в ССВ по ЗЕУ – чл. 102з, ал. 3 ГПК, представянето им на хартиен носител в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК гарантира връчването на съдебните книжа на ответника. Следователно даването и на тези недължими указания, наред с дължимите за таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК, също не води до неправилно прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК, ако ищецът ги бе изпълнил. Той обаче не ги е изпълнил в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, а е представил възпроизведените на хартиен носител преписи едва с частната си жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба. Правилно въззивният съд е преценил, че съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК не следва да взема предвид поправената нередовност на исковата молба след срока по чл. 129, ал. 2 ГПК. Касационната инстанция е длъжна да потвърди правилното въззивно определение.