Определение № 904 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Великотърновската апелативна прокуратура срещу решение №94 от 09.04.2020 г. по гр. дело №410/2019 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №369/26.07.2019 г. по гр. дело № 337/2018 г. на Великотърновския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на П. Ц. П. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че н а 04.11.2011г. против П. Ц. П. е образувано досъдебно производство № ЗМ-4/2011г. по описа на МВР-В. Търново, за това, че през месец август 2008г. в землището на [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у А. Д. Станев, че следва да бъде внесена по сметка на ВТОС сумата от 5000 лв. като обезпечение на граждански иск на „АБВ-2005“ ЕООД Г. по гр.д. № 1264/2008г. и с това причинил на Станев имотна вреда в размер на 5000лв.-престъпление по чл.209 ал. 1 НК. Като обвиняем ищецът е привлечен с постановление от 16.02.2011г. за посоченото престъпление по чл.209 ал.1 НК, което постановление му е предявено на 1.03.2011г. Взета му e мярка за неотклонение „подписка“. която на 29.04.2011г. е отменена. На 26.07.2011г. в Районен съд-Велико Търново е бил внесен обвинителен акт против ищеца и образувано съдебно производство. Поради отводи на съдиите от ВТРС делото е изпратено за разглеждане от Районен съд-Казанлък. Образуваното в този съд производство - нохд № 1193/2013г. е било прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила. Поради отводи на прокурорите от ВТРП и ВТОП делото е било изпратено на Районна прокуратура-Габрово. Налице е поредица от постановления на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, които са били обжалвани от пострадалия и са били предмет на проверка от Районен съд-Казанлък по реда на чл.243 НПК. Постановените от районния съд актове са били съответно обжалвани пред Окръжен съд-Стара Загора. От 2012г. до 2017г. са били образувани следните производства пред Районен съд-Казанлък по чл.243 НПК: чнд № 1439/2012г., чнд № 828/2013г., чнд № 1370/2013г., чнд № 740/2014г., чнд № 1329/2015г., чнд № 154/2016г., чнд № 1049/2017г., чнд № 1254/2017г. Последното постановление, с което е било прекратено наказателното производство, водено против ищеца, е от 4.08.2017 г. на Районна прокуратура Габрово, като прекратяването е на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК-извършеното от ищеца деяние не съставлява престъпление. Постановлението е било потвърдено с определение на Районен съд-Казанлък по чнд № 1254/2017г., което е потвърдено с определение № 213 от 29.03.2018г. на Окръжен съд-Стара Загора по вчнд № 1059/2018г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след образуване на наказателното производство ищецът се е променил-бил притеснен, умислен, подтиснат, нервен, затворил се. Започнал да пие лекарства за нормализиране на повишеното кръвно налягане. Свидетелите установяват, че ищецът се чувствал неудобно пред децата си, когато те му задавали въпроси за образуваното против него дело, за което били разбрали. Свидетелката М., която работела с ищеца в адвокатската му кантора, установява, че клиентите на ищеца след образуване на наказателното дело започнали да се отказват от адвокатските му услуги. Същото установява и свидетелят Г., който препоръчвал ищеца като адвокат на свои пациенти и познати, но впоследствие те го упреквали, че ги е пратил при „далавераджия“ и „измамник“ и се отказвали от ищеца като адвокат. В първоинстанционното производство е приета и изслушана съдебно-психологическа експертиза. От нея се установява, че ищецът изживява въздействието на воденото срещу него наказателно производство силно негативно. Продължителността на това травмиращо събитие води до състояние на дистрес, което е свързано с изключително негативни емоции, с промяна в неговото поведение и физическо здраве. Това се изразявало в чувството му за безпокойство и тревога, потиснатост, повишена раздразнителност, тягостно чувство за невъзможност да се справи със ситуацията, постоянен стрес и непрекъснато напрежение. Освен това при ищеца се наблюдавала промяна в обичайната активност, страх от неприятности и неуспех, намаляване на контактите и социално изолиране. Според заключението на експертизата настъпила е и физическа реакция в резултат на негативния стрес-промяна в кръвното налягане, мускулно напрежение, сърцебиене, изпотяване, главоболие, проблеми в съня, чести неразположения. Заключението на експерта е, че ищецът е развил силни симптоми на преживяна тревожност, страх и нервност основно в резултат на наказателното производство срещу него. Заключението на експертизата е, че той е изпаднал в тревожно състояние, изразяващо се в често усещане за надигаща се опасност, макар и да няма явни признаци за това, висока степен на ситуативна тревожност, завишена загриженост, нервност, напрегнатост, страх. От направеното психологическо изследване вещото лице не е установило ищецът да е преживял друго силно травмиращо събитие освен наказателното дело против него. Заключението е, че основната причина ищецът да преживява състояние на дистрес, да развие и преживява силна тревожност и да изпада в нервни състояния е воденото срещу него наказателно производство и най-вече особено голямата му продължителност. В случая е налице основание за отговорност на Прокуратурата на Република България по чл.2, ал.1, т.3, пр.второ от ЗОДОВ поради това, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.209, ал.1 НК, като образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. От повдигане на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са съобразени следните обстоятелства: ищецът е обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление; преди обвиняването той е с чисто съдебно минало; в продължение на два месеца е имал наложена мярка за неотклонение „подписка“; наказателното производство е продължило седем години, два месеца и 25 дни; за кратко производството е било в съдебната фаза, като образуваното наказателно общ характер дело е прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения; след връщане на делото с постановление на прокурора наказателното производство е било прекратено; при осъществен контрол по реда на чл.243 НПК делото е връщано на прокурора за доразследване, след което наказателното производство отново е прекратявано от прокурора; провеждани са производства пред съда по реда на чл.243 НПК по жалба на пострадалия за периода от 2012г. -2017г.; случаят е бил отразен в медиите; заради воденото наказателно производство ищецът е изпитвал притеснения, страх от бъдещия изход на делото, станал затворен, подтиснат, напрегнат, нервен, започнал да пие лекарства за регулиране на кръвното налягане, доброто му име пред обществото е било опетнено, накърнени са били достойнството и честта му, чувствал неудобство пред децата си, които го разпитвали за образуваното срещу него наказателно дело; ищецът изживявал въздействието на воденото срещу него наказателно производство силно негативно, като продължителността на това травмиращо събитие води до състояние на дистрес, което е свързано с изключително негативни емоции, с промяна в неговото поведение и физическо здраве; воденото срещу ищеца наказателно производство довело до настъпване на висока степен на ситуативна тревожност-общо и емоционално безпокойство, неспокойствие, чувство на неудобство пред близки и приятели, негативни емоции и срам, отрицателно въздействие върху психо-емоционалното му състояние, вследствие отлив на клиенти с оглед на упражняваната професия като адвокат, като посоченото състояние на психиката на ищеца, вследствие на воденото наказателно производство, не е довело до болестно състояние и не е наложило необходимост от лечение; незаконното обвинение е имало вредоносен ефект в случая върху професионалната реализация на ищеца, който е адвокат и по време на наказателното производство във връзка с повдигнатото му обвинение е имал отлив на клиенти. При така установените обстоятелства справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на сумата от 15 000 лв. Претърпените от ищеца неимуществени вреди са установени както от разпитаните по делото свидетели, така и от заключението на психологическата експертиза. Свидетелите не само посочват споделеното им от ищеца, но и посочват конкретните си впечатления от състоянието му в периода на воденото против него наказателно дело. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил продължителността на наказателното производство. Производството по обжалване постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство също е част от воденото срещу ищеца наказателно производство и се взема предвид неговата продължителност. Вярно е, че производствата по чл.243 ал.3 НПК са се развивали по жалба на пострадалия, но те също са във връзка с незаконното обвинение. Ако не беше повдигнато неоснователното обвинение от прокуратурата, не би се стигнало до производствата по чл.243 ал.3 НПК и тяхната продължителност.Възражението на ответника за наличието на основания за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите от ищеца е неоснователно. Основание за намаляване на обезщетението е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалият с действията си е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение. В разглеждания случай ищецът не е допринесъл за образуването и провеждането на наказателното производство срещу него. Не е налице поведение на ищеца, което да е дало повод за образуване на наказателното производство. Ответникът по касационната жалба П. Ц. П., [населено място], оспорва жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски за касационното производство. Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №94 от 09.04.2020 г. по гр. дело №410/2019 г. на Великотърновския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика на ВКС, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 2780 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.