Определение № 245 от 19.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4498/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. И. против решение №152/13.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 201/2017 г. от състав на Апелативен съд – Велико Т.. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на въззивен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въззивният съд е приел, че с писмения отговор на исковата молба ответникът е направил процесуално възражение за съдебно прихващане като средство за защита срещу иска, което се различава от материалноправното възражение за извънсъдебно прихващане, което първоинстанционния съд е разгледал. Прието е, че при евентуална основателност на направеното процесуално възражение за прихващане, ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост – чл.298 ал.4 от ГПК. Съдът е направил извод, че Окръжен съд – Русе недопустимо се е произнесъл по същество не по направеното с писмения отговор на исковата молба от ответника процесуално възражение за съдебно прихващане като средство за защита срещу иска, а по извънсъдебно материалноправно възражение за прихващане, каквото не е предявявано от ответника. Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че решението на Окръжен съд – Русе, в частта му, с което е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата 13 418.60 евро до размер на 45 000 евро, предвид уважаването на извънсъдебно материалноправно възражение за прихващане на ответника, следва са се обезсили като постановено по непредявено такова възражение и делото да се върне на Окръжен съд – Русе за произнасяне от друг състав на същия съд по направеното с писмения отговор на исковата молба от ответника процесуално възражение за съдебно прихващане със сумата 61 746.92 лв. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се правен въпрос, който се извежда и от съдържанието на касационната жалба относно правомощията на въззивния съд при направено от ответника с отговора на исковата молба възражение за прихващане и преценката на въззивния съд, че същото не представлява възражение за извънсъдебно материалноправно прихващане, а е упражнено като средство за защита в процеса от страна на ответника. Съдът се е произнесъл по този правен въпрос и това негово произнасяне е обосновало изводите му относно изхода на спора във въззивната инстанция, поради което въпросът е относим и касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1 ,т.3 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1761,50 лева. Водим от горното, състава на ВКС