Определение № 3140 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1717/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. С. и Л. А. С. против решение № 264/11.03.2024 г. по гр.д.№ 2213/2023 г. на Софийски апелативен съд. С атакуваното решение е потвърдено решение № 260 116/17.01.2023 г. по гр.д. № 15340/2017 г. на Софийски градски съд, в обжалваната му отхвърлителна част, освен в частта му, с която е бил отхвърлен от първоинстанционния съд предявения от „Юробанк България„ ЕАД против Р. С. установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване вземане на банката от ответника от дължими такси за администриране на просрочен кредит, съгласно чл. 12 от сключено между страните допълнително споразумение от 18.02.2011 г. към договор за кредит от 12.07.2005 г., за периода 12.03.2013 г. – 07.09.2013 г., като искът е уважен за сума от 115 лева. Ответната страна – „Юробанк България„ ЕАД - не е депозирала становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но следва да се остави без разглеждане спрямо всеки от касаторите, на различно основание, по следните съображения: Ищецът „Юробанк България„ ЕАД е предявил обективно съединени искове, за установяване изискуеми вземания от ответника Р. С. П., на основание сключен договор за ипотечен кредит от 12.07.2005 г. и няколко допълнителни споразумения към същия, в размери, както следва: 51 073,22 лева – главница, 25 766,45 лева – възнаградителни лихви, 2 280,78 лева – наказателни лихви, 856,92 лева – дължими такси / в която сума попада и присъдената с въззивното решение сума от 115 лева – такса за администриране на просрочен кредит, на основание чл. 12 от допълнително споразумение от 18.02.2011г. / и 429,30 лева – разходи по заплатени от кредитодателя нотариални такси. С първоинстанционното решение исковете / изключая този за сума от 856,92 лева / - са частично уважени, съответно частично отхвърлени. Срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която са били уважени предявените искове ответникът Р. С. не е подал въззивна жалба и следователно в тази му част първоинстанционното решение е влязло в сила. Предмет на въззивното производство е единствено частта от първоинстанционното решение, с което са били частично отхвърлени претенциите на ищеца, доколкото само той е инициирал въззивно обжалване, с този предмет. Касаторът Л. А. С., не е била страна в производството, но няма качеството на необходим задължителен другар, с качеството си на солидарно отговорна за дълга, за да би била служебно конституирана от съда. Касационната жалба съдържа доводи срещу правилността на първоинстанционното решение, в осъдителната му част, мотивите от която са споделени от въззивния съд, но в аспект на правилността им за отхвърляне на исковете за разликата, която единствено е била предмет на въззивното производство. Следователно, за частта, в която исковете са били уважени от първоинстанционния съд, касаторът Р. С. не разполага с потестативно право на касационна жалба, тъй като решението в тази му част, като необжалвано от него, е влязло в сила, т.е. касационната му жалба няма допустим предмет. В частта, в която с въззивното решение е уважен иска за дължими такси по обслужване на договора за кредит, касаторът би разполагал с право на касационна жалба, но размера на претенцията / независимо дали ще се съобрази конкретната присъдена такса, като цена на отделен иск, или размера на общата сума дължими такси – 856,92 лева / изключва допустимостта на касационното обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като попада под минималния законодателен праг за касационна обжалваемост по граждански / а и по търговски / дела. Касационната жалба на Л. С. е недопустима по съображения, че същата не е процесуално-легитимирана да атакува въззивното решение, тъй като не е страна в производството, респ. адресат на същото. Солидарната й отговорност с ответника не обуславя задължително другарство в процеса. Но дори да би обуславяла, касационната жалба, основана на пропуск на съда да конституира необходим задължителен другар, отново би следвало да се депозира от участвала по делото страна. За неучаствал в производството задължителен другар защитата е осъществима чрез молба за отмяна по чл. 304 ГПК. При връщане на делото, въззивният съд следва да отстрани очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението си, доколкото е отменил първоинстанционното решение, за отхвърляне на иска за вземане от такси по договора за кредит, само за сума от 115 лева, следователно и потвърдителният диспозитив следва да визира първоинстанционното решение в тази му част, и за разликата между присъдените 115 лева до отхвърлените с първоинстанционния акт 856,92 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение