Определение № 61 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 980/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 15 134 от 19.10.2011 г. по ч. гр. д. № 11 476/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав, с което е потвърдено разпореждането от 13.07.2011 г. по гр. д. № 21 157/2011 г. на Софийски районен съд, 72 състав. С първоинстанционния акт е отхвърлено подаденото от [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за предаване на движима вещ, предмет на вписан в Централния регистър на особените залози договор за лизинг, а именно – пясъкоразпръскващо устройство, марка Bucher Giletta, модел: UniQa, номер: UH389HA80R. По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 417, т. 5 ГПК касае издаване на заповед за незабавно изпълнение на движима вещ, чиято стойност /посочена и от самия заявител като материален интерес за изчисляване на дължимата държавна такса/ е 10 000 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение