Определение № 3412 от 16.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 547/2024 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците „К. 82” ЕООД с ЕИК[ЕИК], [населено място], [община] и И. Т. Гънгов чрез процесуален представител адвокат И. Д. И. с ЕГН [ЕГН] срещу решение № 452 от 18.12.2023 г. по в. т. дело № 550/2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, 3 търговски състав, с което е потвърдено решение № 316/13.07.2023 г. по т. дело № 8/2023 г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено в отношенията между страните, че „К. 82“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и И. Т. Гънгов, ЕГН [ЕГН] дължат солидарно на „СБС Комодити“ ООД /с предишно наименование „Интервентум стоки“ ЕООД/, ЕИК[ЕИК] сума в размер 250 000 лв. по запис на заповед, издаден на 04.02.2022 г. с падеж 30.09.2022 г. и място на плащане в [населено място], [улица], вх. А, с издател - ответното дружество и авалиран от втория ответник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 20225330115124 на Районен съд – Пловдив, и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сума в размер общо 10 300 лв. - разноски в заповедното и исковото производство. Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че въззивният съд не е извършил цялостен анализ и съвкупна оценка на всички събрани в хода на съдебно дирене доказателства, не е обосновал изводите, до които достига по правния спор и не е изложил мотиви кое доказателство приема за недостоверно. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Допустимо ли е при безспорно установен факт в съответното съдебно производство, че в хода на изпълнение на конкретен търговски договор е настъпило форсмажорно обстоятелство, имащо като резултат частично неизпълнение /респективно частично изпълнение/ на договора от страна на изпълнителя и безспорно установено цялостно неизпълнение на договора от страна на възложителя, да се приеме, че имаме „цялостно“ неизпълнение на договора от изпълнителя и същият да бъде осъден да понесе последиците, договорени в договора като санкция при неизпълнението му?“ Ответникът „СБС Комодити“ ООД /с предишно наименование „Интервентум стоки“ ЕООД/, ЕИК[ЕИК], ищец в първоинстанционното производство, не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на въззивното решение, в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното: Въззивният съд е приел, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 535 и сл. ТЗ положителен установителен иск е допустим, тъй като за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците, подадено е надлежно възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК и искът е предявен в рамките на предоставения едномесечен срок. Съдебният състав е установил, че процесният запис на заповед е подписан от И. Гънгов в качеството му на управител на ответника „К. 82“ ЕООД, както и в качество на авалист, редовен е от външна страна, поради което обективира възникнало задължение на ответното дружество като издател и на физическото лице като авалист за заплащане на сумата 250 000 лв. Възражението на ответниците по исковата молба /настоящи касатори/ за нередовност на записа на заповед поради несъответствие на изписването на сумата в цифри и с думи е прието за неоснователно по аргументи, изводими от съдържанието на документа и от разпоредбите на чл. 537 във връзка с чл. 460, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. В решението е констатирано, че в записа на заповед след текста „за сумата“ цифром са изписани 250 000 лв., а словом – шестстотин, по-долу в текста на документа, детайлизиращ задължението по субект, предмет и други индивидуализиращи го признаци, е повторно отразено и цифром, и словом, че размерът на поетия дълг е 250 000 лв. Предвид изписването в записа на заповед на сумата няколко пъти цифром и словом въззивната инстанция е направила извод за наличие на хипотезата на чл. 460, ал. 2 във връзка с чл. 537 ТЗ, че важи най-малката посочена сума - в случая 250 000 лв. За да направи извод за неоснователност на възражението на ответниците по иска, че „К. 82“ ЕООД не е издател на ценната книга, тъй като не е посочен неговият верен ЕИК, въззивният съд е констатирал, че за издателя „К. 82“ ЕООД в документа са посочени два различни ЕИК -[ЕИК] и[ЕИК], които не съответстват на верния ЕИК –[ЕИК], но всички останали индивидуализиращи признаци съвпадат, а именно наименование, правноорганизационна форма, адрес и седалище на управление и представляващо го към датата на издаване на ценната книга - 04.02.2022 г., лице - И. Т. Гънгов, подписало се в качеството на управител на „К. 82“ ЕООД. Съдебният състав е съобразил, че по делото нито се твърди, нито се установява някое от дружествата, чиито ЕИК са посочени в записа на заповед - съответно „Вивагро“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала И. Т. Гънгов и „Кооперация Агро црънча“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Г. Д. Р., да е в договорни отношения с ищеца. Отчел е също, че на датата на издаване на процесния запис на заповед между ищеца и „К. 82“ ЕООД е сключен договор за продажба на плодове и зеленчуци № 040222, както и признатото от ответниците по иска твърдение, че ценната книга обезпечава изпълнение именно по този договор. Въззивният съд въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза се е позовал и на осчетоводяването на двустранната сделка при двете страни. За установяване на каузалното отношение, във връзка с което е издаден процесният запис на заповед, съдебният състав е обсъдил събраните доказателства и е приел, чe по силата на договора за продажба на плодове и зеленчуци № 040222 „К. 82“ ЕООД се е задължило да произведе и предаде на ищцовото дружество 2 500 тона домати - полско производство от конкретно посочен сорт, произведени върху площ от 300 дка, находяща се в землището на [населено място], област Пловдив, при регламентирани в договора условия, срок и цена, а именно: ориентировъчна начална дата на доставките - 20.07.2022 г.; доставяне и извозване на договореното количество от блока на доставчика за не повече от 60 дни; минимум пет работни дни преди началото на прибиране на реколтата доставчикът е следвало да уведоми преработвателя; доставка на продукцията по 60 т домати на ден; местоизпълнение - франко блока на производство в [населено място], по предварително уточнен график между страните; уговорени конкретни условия по отношение изискуемото качество на продукцията, дефекти и недостатъци, вземане на проба за съответствие. След обсъждане на разменената между страните по електронен път кореспонденция въззивният съд е направил извод, че не е доказано изпълнение на договора от страна на „К. 82“ ЕООД, нито е доказана забава на кредитора, изразяваща се в бездействие на ищеца – неосигуряване на транспортна техника за извозване на прибрана продукция, неосигуряване на техническо съоръжение за физическо измерване на теглото на стоката, на хора и помещения за физически оглед на стоката, както и на служители и лаборатория за химическото й изследване. В тази насока са изложени следните съображения: уведомлението за започване на събиране на реколтата от 17.09.2022 г. е отправено в момент, когато според клаузите на договора изпълнението вече е следвало да бъде приключено; твърдението за „форсмажорни обстоятелства“ не е доказано - не са представени доказателства за наличие на особени климатични условия през лятото на 2022 г., които обективно да са се отразили на процеса на зреене на доматите; от 17.09.2022 г. до края на стопанската година, посочена от „К. 82“ ЕООД в писмото му от 02.10.2022 г., обективно е невъзможно да се осъществи доставка на договорената продукция по посочения от договора начин; конкретните координати на блока в [населено място] са изпратени на преработвателя /ищеца/ с писмо от 17.09.2022 г. и по делото няма доказателства преди тази дата същият да е уведомен за местонахождението на блока, при което да е имал възможност да осъществи контрол по отношение качеството на почвата и реколтата; резултати от съответните химически изследвания са налице едва към дата 29.09.2022 г., при което до тази дата съобразно клаузите на договора преработвателят не е бил длъжен да приема продукция; по делото липсват доказателства да е била налична продукция в договорения обем, нито надлежни доказателства такава да е доставена, дори в някакво минимално количество спрямо уговореното. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Изхождайки от формулировката на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира, че той не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обоснове извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Посоченият от касаторите процесуалноправен въпрос не съответства на мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт. Въззивният съд не е приел за установено, че в хода на изпълнение на договора за продажба на плодове и зеленчуци № 040222 е настъпило форсмажорно обстоятелство, имащо като резултат частично неизпълнение /респективно частично изпълнение/ на договора от страна на изпълнителя. Напротив, въз основа на обсъдените събрани по делото доказателства е направил извод, че ответниците по иска не са доказали твърденията си, че доставчикът е изпълнил задълженията си по договора, нито възраженията, че неизпълнението се дължи на забава на кредитора, изразяваща се в недаване на необходимото съдействие съгласно клаузите по договора. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. На ответника по касационната жалба не се присъждат разноски, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение