Определение № 50043 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1002/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. А. Ц. Е. и Р. С. Е., чрез пълномощника си адв. Л. Ш., са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, № 1687 от 12.11.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1278/2021 г., в частите, с които са отхвърлени предявените от тях искове по сметки, предявени в делбата по реда на чл. 346 ГПК с правно основание чл.12 ал.2 ЗН и чл. 59 ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушения във връзка с преценката на доказателствата по делото, довели до неправилни фактически и правни изводи. Според касаторите в нарушение на чл. 269 ГПК съдът е възприел различна фактическа обстановка въпреки липсата на оплаквания във въззивната жалба във връзка с установените от първата инстанция факти като при преценката на свидетелските показания не било спазено изискването на чл. 172 ГПК. Изложени са подробни съображения относно неправилната според касаторите интерпретация на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се прави искане за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по правните въпроси: 1. Допустимо ли е игнорирането на показанията на свидетел само поради това, че е заинтересован /близък роднина/ от изхода на спора, и за задълженията, които има съдът при преценка на такива свидетелски показания?; 2. За задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, съответно несъобразяването с тях води ли до необоснованост на съдебното решение – порок, обуславящ неговата неправилност?; 3. Следва ли въззивният съд при отмяна на решението на първоинстанционния съд да посочи защо не приема направените изводи на първоинстанционния съд за правилни, ако изводите и на двете инстанции се градят на един и същи факт и на напълно идентично цитирани в двете решения гласни доказателства? Следва ли съдът да обоснове в мотивите на решението различните си правни изводи при липса на съображения за невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка?; 4. Ограничен ли е въззивният съд при проверка на правилността на решението от посоченото във въззивната жалба и длъжен ли е да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и доказателства в тяхната съвкупност? Дължи ли съдът преценка на всички доказателства и по-специално – на всички събрани гласни доказателства? Ответницата З. Ц. Е. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че в изложението към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси от приложното поле на чл.280 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Поддържа се и недопустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.3 ГПК по исковете с цена под 5000 лв. С въззивното решение Варненският окръжен съд е отменил частично първоинстанционното решение на Варненския районен съд № 260885/26.10.2020 г., постановено по гр.дело № 16356/2017 г., с което са уважени исковете по сметки в делбата на А. Ц. Е. и Р. С. Е. срещу починалата в хода на въззивното производство ответница Е. П. П. и е обезсилил първоинстанционното решение за 1/2 ид.ч. от присъдените на основание чл.12 ал.2 ЗН суми поради сливане на качеството на ищец и ответник на А. Ц. Е. за наследствената част на майка му, а за останалата 1/2 ид.ч., която се наследява от дъщеря й З. Ц. Е. исковете са отхвърлени както следва: 1. За сумата 124,58 лв., представляваща увеличената стойност на делбения имот – дворно място с идентификатор ****по КККР на [населено място], район „П.“ с.о. „М. рид“, “Б. – Д.“ м. „Д. чешма“, чрез извършване на подобрения в дворното място - почистване и изравняване на имота, изграждане на ограда от бетонни колчета и телена мрежа, засаждане на лозе, също на бетонни колове и тел; 2. За сумата 192,72лв. увеличена стойност на имота в резултат на засаждане на овощни дървета; 3. За сумата 44,50 лв. за изграждане на кладенец; 4. За сумата 2208 лв., която ищците са заплатили с лични средства за придобиване на имота от 600 кв.м. от техния наследодател. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което са уважените исковете, предявени лично срещу З. Ц. Е. като наследник на Ц. П., починал на 18.07.1995г. на основание чл. 12 ал. 2 от ЗН и исковете са отхвърлени както следва: 1. За сумата 373,75 лв., представляваща увеличена стойност на делбения имот в резултат от почистване и изравняването му, изграждане на ограда от бетонни колчета и телена мрежа, засаждане на лозе, също на бетонни колове и тел, съразмерно на квотата на ответницата в дворното място; 2.За сумата 578,17 лв., с които се е увеличила стойността на имота чрез засаждане на овощни дървета, 3. За сумата 133,50 лв., с която се е увеличила стойността на имота чрез изграждане на кладенец; 4. За сумата 15708,33 лв., с която се е увеличила стойността на имота като последица от изграждане на сградата в посоченото дворно място; 5. За сумата 6624 лв., която ищците са заплатили с лични средства за придобиване от наследодателя Ц. Е. П. на 600 кв.м. от делбения имот. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2030лв., платена за придобиване на собствеността от 86 кв.м. от дворното място, предявена срещу Е. П. П.. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в частите, в които исковете са отхвърлени. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.3 ГПК по паричния иск за заплащане на сумата 2030 лв., тъй като цената на този иск е под минималния праг за касационно обжалване – 5000лв. В останалата част касационната жалба е допустима, защото общите претенции на двамата касатори за извършени подобрения в делбения имот приживе на наследодателя и заплащане на суми за придобиване на дворното място са с цена над 5000 лв., което е определящо за достъпа до касация, независимо че въззивният съд се е произнесъл в диспозитива за отделни суми под 5000 лв., следвайки уточнението на исковата молба за отделните действия, чрез които се твърди, че е увеличено имуществото на наследодателя /дворно място и сграда/. Въззивният съд е приел, че липсват доказателства А. Ц. Е. и Р. С. Е. да са платили задължението на Ц. Е. П. за придобиване на 600 кв.м. ид.ч. от поземления имот по реда на §4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, съгласно оценителен протокол № 949/01.02.1994 г. Изводите са, че от приложените по делото нечетливи копия от платежни документи не може да се установи кой, за какво и какви суми е внесъл, а извод за заплащане на сумата от 47025 лв. не следва и от показанията на разпитаните по делото свидетели, сред които и тези на сина на ищците. По претенциите за заплащане на суми за извършени от А. Ц. Е. и Р. С. Е. подобрения в дворното място /почистване и изравняване на имота, изкоп за постройката, изграждане на ограда от бетонни колчета и телена мрежа, засаждане на лозе, също на бетонни колове и тел, изграждане на външна тоалетна, засаждане на овощни дървета, изграждане на външна чешма и кладенец/, съдът е приел, че не са налице безспорни доказателства за влагане на средства при извършването им. Прието е, че извършените от ищеца дейности в помощ на наследодателя не обосновават извод, че той е допринесъл за увеличаване на наследството, след като при осъществяване на тези дейности са участвали и други лица. За неоснователна е приета и претенцията за сумата, с която се е увеличила стойността на имота с построяване на къщата в процесния имот. Съдът е приел, че от свидетелските показания не се установява къщата да е построена с личния труд на А. и Р. Е. или с техни средства. Възивният съд е квалифицирал претенцията на А. Ц. Е. на основание чл.12 ал.2 ЗН, а тази на Р. С. Е. е разгледана като такава на подобрител, който има право да търси стойността на вложените средства за извършените в имота на наследодателя подобрения. По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Правният въпрос дали е допустимо игнорирането на показанията на свидетел само поради това, че е заинтересован /близък роднина/ от изхода на спора и за задълженията, които има съдът при преценка на такива свидетелски показания, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касаторите. В решение № 131 по гр.д.№ 1/2013г. на ВКС, ІV г.о., решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г. и решение № 34 по гр.д.№ 4657 /2015г. на ВКС, І г.о. се приема, че не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели, но във всички случаи техните показания следва да бъдат преценявани критично. Тяхната преценка следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. В разглеждания случай въззивният съд е извършил такава съпоставка и е преценил, че не следва да кредитира показанията на свидетеля Ц. Е.. Съдът е посочил в мотивите, че обсъжда показанията на този свидетел, отчитайки неговата роднинска връзка със страната, която го е посочила като е приел, че неговите показания не са достатъчно конкретни и сами по себе си не доказват в пълнота всички обстоятелства, които имат значение за уважаване на предявената претенция. При това съдържание на мотивите на въззивния съд няма основание да се приеме, че съдът е игнорирал показанията на свидетеля Цв.Е. с единствения мотив, че е заинтересован свидетел, какъвто е контекста на поставения правен въпрос. Правният въпрос за задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, съответно несъобразяването с тях води ли до необоснованост на съдебното решение – порок, обуславящ неговата неправилност, не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1т.1 ГПК. От мотивите на обжалваното решение не се установява противоречие с цитираната от касаторите практика на ВКС, според която изводите на съда за обстоятелствата, които имат значение за решаването на спора трябва да съответстват на събраните по делото доказателства като връзката, която съдът прави между установените факти трябва да се гради на формалната логика или на емпиричното и научно-теоретичното знание. В разглеждания случай от мотивите на въззивното решение не се установява фактическите изводи на съда да са направени в противоречие на логическите правила, нито е налице противоречие между приетите за доказани факти и правните изводи на въззивния съд, както поддържат касаторите. Съдът е възпроизвел точно показанията на свидетелите, разгледал е отделно всяка едно от претенциите и е посочил защо приема, че не е доказана. По отношение на сградата в имота, изводите на съда са в пълно съответствие със събраните по делото доказателства, включително и с твърденията на А. Ц. Е. и Р. С. Е. в отговора на исковата молба, че наследодателят е дал средствата за построяване на сградата, а А. Е. е участвал само с труд. Правните въпроси: Следва ли въззивният съд при отмяна на решението на първоинстанционния съд да посочи защо не приема неговите изводи за правилни, ако изводите и на двете инстанции се градят на един и същи факт и на напълно идентично цитирани в двете решения гласни доказателства? Следва ли съдът да обоснове в мотивите на решението различните си правни изводи при липса на съображения за невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка? не са обуславящи за делото поради характера на второинстанционното производство по действащия ГПК, което е уредено като въззивно, а не контролно -отменително. Въззивният съд е съд по същество и предмет на разглеждане пред него е самият материален спор. За разлика от контролно –отменителното производство, при въззивното производство втората инстанция решава спора по същество като непрекият резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението /т.19 на ТР 1/04.01.2001г. на ВКС, ОСГК и т.2 от ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо въззивният съд не е бил длъжен да посочи в мотивите защо не възприема изводите на първата инстанция. Правните въпроси: Ограничен ли е въззивният съд при проверка на правилността на решението от посоченото във въззивната жалба и длъжен ли е да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и доказателства в тяхната съвкупност? Дължи ли съдът преценка на всички доказателства и по-специално – на всички събрани гласни доказателства? също не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Доводите, свързани с необсъждане на писмените доказателства на стр. 93-96 от първоинстанционното дело, не обосновават тезата на касаторите, че решението е постановено без цялостно обсъждане на доказателствата като не е съобразено плащането на сумата за закупуване на 600 кв.м., защото съдът ги е обсъдил, но основателно е приел, че същите са нечетливи и не установяват твърденията за внесени суми. Въззивният съд не се е произнесъл извън доводите във въззивната жалба, защото в нея са оспорени констатациите на първата инстанция за индивидуален принос на сина на общия наследодател за извършване на подобренията в имота. По изложените съображения не са налице поддържаните от касаторите основания по чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска по същество в частта, по претенциите за извършени подобрения в дворното място и заплащане част от цената на изкупените по реда на §4а ПЗР ЗСПЗ 600 кв.м. от дворното място от Ц. Е. П., а по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2030лв. касационната жалба следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото, на основание чл.278 ал.3 ГПК на ответницата З. Ц. Е. следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски за касационното производство в размер на 1600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,