Определение № 545 от 23.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2105/2025 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Тиберий 2000“ ООД /н./, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител адвокат В. К. срещу решение № 278 от 20.05.2025 г. по т. дело № 141/2025 г. на Апелативен съд – София, 15 търг. състав, с което е отменено решение № 710 от 16.05.2024 г. по т. дело № 1573/2023 г. на Софийски градски съд и вместо това е признато за установено на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че в полза на кредитора „Хара България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] съществува вземане в размер 1 620 000 евро към длъжника „Тиберий 2000“ ООД /н./, представляващо възстановена на основание чл. 34 ЗЗД платена продажна цена по нищожен договор за покупко-продажба от 12.06.2007 г. на поземлен имот № 56784.519.891 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с площ 954 кв. м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 56784.519.891.1 със застроена площ 344 кв. м., обективиран в нотариален акт № 46, том IV, peг. № 6292, дело № 569/12.06.2007 г. на нотариус С. Р. - Запрянова, което вземане е изключено от списък на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника с определение № 261520/10.08.2023 г. по т. дело № 2784/2017 г. на Софийски градски съд, и „Тиберий 2000“ ООД /н./ е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 694, ал. 7 ТЗ държавна такса в размер 16 200 лв., по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 8 100 лв. за въззивното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че претендираното от „Хара България“ ЕООД вземане в размер 1 620 000 евро съществува и представлява възстановена на основание чл. 34 ЗЗД платена продажна цена по нищожен договор за покупко-продажба от 12.06.2007 г. на процесния недвижим имот, както и че това вземане е възникнало към датата на влизане в сила на решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на Пловдивски окръжен съд - 16.11.2022 г., че същото се явява нововъзникнало вземане, поради което молбата му от 01.12.2022 г., с която е предявено вземането в несъстоятелността на длъжника, е подадена в срок. Релевира доводи, че съдебният състав не е преценил всички доказателства по делото, вкл. и косвените, поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил направените възражения и доводите от ответната страна, не е обсъдил решение № 65/21.02.2018 г. по в. т. д. № 660/2017 г. на Пловдивския апелативен съд и решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на Пловдивски окръжен съд и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно задължителната сила на влязлото в сила решение. САС не е обсъдил наведеното в отговора по чл. 131 ГПК и поддържано и във въззивното производство възражение на „Тиберий 2000 ООД /н./, че „Хара България“ ЕООД няма такова вземане. Безкритично е възприел твърденията на ищеца, че вземането му срещу ответника /настоящ касатор/ е възникнало след 04.07.2019 г. – датата на обявяване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Тиберий 2000“ ЕООД, с оглед датата на влизане в сила на решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив – 16.11.2022 г. Касаторът прави оплакване за незаконосъобразност на извода, че моментът на възникване на вземане по нищожна сделка, противоречаща на закона, е свързан с момента на влизане в сила на решението за обявяване на нищожността на сделката.

В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Процесуалноправният въпрос относно дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, от които произтича спорното право, като обсъди всички наведени от страните възражения и правни доводи, е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

2. Кой е началният момент на изискуемост на вземането, произтичащо от нищожен договор, и кой е началният момент на погасителната давност за връщане на даденото по нищожния договор, кога възниква правото за възстановяване на даденото по нищожен договор? – противоречие с ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. на ВС, Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 303/01.10.2015 г. по гр. д. № 2081/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 100/20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 667/14.10.2009 г. по гр. д. № 402/ 2008 г. на ВКС, ГК, III г. о.

3. При преценката за приложимост и зачитане на предходни влезли в сила решения следва ли съдът да изходи от обективните и субективни предели на СПН на тези решения и да ги съпостави с предмета на делото и как следва да се зачете СПН по частичен иск, по който съдът се е произнесъл по целия предмет в мотивите и в диспозитива? – противоречие с Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът „Хара България“ ЕООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/, чрез процесуални представители адвокат М. М. и Я. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице общите и специални критерии за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и развитите в жалбата доводи са неоснователни по съображения, изложени в представения в срока по чл. 287, ал.1 ГПК писмен отговор. Релевира доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че въззивният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 34 ЗЗД и практиката на ВКС /решение № 403/10.01.2012 г. по гр. д. № 1543/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о./, като е отчел, че сделката за покупко-продажба на недвижими имоти, сключена с нотариален акт № 46, том IV, peг. № 6292, дело № 569 от 2007 г., на нотариус С. И. Р.-Запрянова, относно ПИ 56784.519.891 по КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 954 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 56784.519.891.1 със застроена площ 344 кв. м., е призната за нищожна с влязло в сила решение на 16.11.2022 г., от който момент е възникнало субективното облигационно право на вземане в полза на „Хара България“ ЕООД в размер на 1 620 000 евро, представляващо насрещна престация по сделката, която е призната за нищожна.

Синдикът на „Тиберий 2000“ ООД /н./, [населено място] В. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди поддържаните от страните доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел за установени следните факти и обстоятелства:

1/ Извършена с нотариален акт № 46, том IV, рег. № 6292, дело № 569 от 12.06.2007 г. на нотариус С. Р. - Запрянова, с район на действие PC - [населено място] продажба от „Тиберий 2000“ ООД на „Хипо Алпе-А.-Лизинг“ ЕООД на недвижим имот, представляващ УПИ XIV-1045, кв. 395 по плана на [населено място], Старинна градска част, находящ ес в [населено място], [улица], с площ от 940 кв. м., ведно с изградената в имота жилищна сграда, представляваща „Резиденция Стария град“ за сумата 1 620 000 евро без ДДС, като в нотариалния акт е посочено, че продажна цена е заплатена в деня на продажбата.

2/ Промяна на наименованието на купувача от „Хипо Алпе-А. лизинг“ ЕООД на „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД, считано от 04.02.2015 г., а впоследствие на „Хара България“ ЕООД, считано от 21.05.2021 г. и извършени вписвания в Търговския регистър.

3/ Признаване за установено по отношение на „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД /с предишно наименование „Хипо Алпе А. Лизинг“ ЕООД и настоящо наименование „Хара България“ ЕООД/, че сключената с „Тиберий 2000“ ЕООД сделка с горепосочения нотариален акт за продажба е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД връзка с чл. 152 ЗЗД - като част от съглашение, с което предварително е бил уговорен начин, различен от този, който е предвиден в закона за удовлетворяване на дружеството лизингодател по сключения на 21.05.2007 г. договор за финансов лизинг №[ЕИК], впоследствие с променен №[ЕИК], само по отношение на три самостоятелни обекта в сградата, находящи се в [населено място], [улица], с идентификатори 56784.519.891.1.4, 56784.519.891.1.3 и 56784.519.891.1.2, с решение № 65/21.02.2018 г. по т. д. № 660/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив, което в посочената част е влязло в законна сила на 21.05.2019 г.

4/ С решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. дело № 2870/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, влязло в законна сила на 16.11.2022 г., е уважен предявен от „Тиберий 2000“ ООД /н./ срещу „Олд Сити“ ООД /частен правоприемник на „Хара България“ ЕООД/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на „Тиберий 2000“ ООД /н./, че „Олд Сити“ ООД не е собственик на ПИ 56784.519.891 по КККР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 954 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 56784.519.891.1 със застроена площ 344 кв. м. Решението е постановено с участието на трето лице - помагач на ответника „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД /с променено в хода на процеса наименование „Хара България“ ЕООД/ и с конституиран за самостоятелно участие като страна в процеса синдик на ищеца „Тиберий 2000“ ООД - А. Л. В..

5/ С решение № 1220/04.07.2019 г. по т. дело № 2784/2017 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на длъжника „Тиберий 2000“ ООД, определена е началната й дата и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Решението е вписано в Търговския регистър на 04.07.2019 г.

6/ Кредиторът „Хара България“ ЕООД е предявил с молба вх. № 313889/01.12.2022 г. вземане срещу длъжника „Тиберий 2000“ ООД /н./ в размер 1 620 000 евро, представляваща платена продажна цена, дължима на основание чл. 34 ЗЗД по договор за покупко-продажба, обективиран в горепосочения нотариален акт, който с влязло в сила решение № 260024 от 16.02.2022 г. по гр. дело № 2870/2020 г. на ПОС е признат за нищожен. Посоченото вземане е включено под № 1 в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Тиберий 2000” ООД, предявени на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър по партидата на „Тиберий 2000” ООД на 15.06.2023 г. В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило възражение с вх. № 279220/22.06.2023 г. с пощенско клеймо от 21.06.2023 г., подадено от длъжника „Тиберий 2000“ ЕООД /н./, и с определение № 261520 от 10.08.2023 г. по т. д. № 2784/2017 г. на СГС, TO, VI-18 състав, обявено същия ден в Търговския регистър под № 20230810145937, списъкът на приетите вземания от синдика А. В. е изменен, като приетото процесно вземане на „Хара България“ ЕООД в размер 1 620 000 евро е изключено от съда по несъстоятелността от списъка на приетите вземания, предявени на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ.

Въззивният съд е посочил, че въпросът дали вземането е предявено след изтичане на преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688. ал. 1 ТЗ е въпрос по съществото на спора. За да направи извод за основателност на предявения иск, съдебният състав е изложил аргументи, че от момента на влизане в сила на решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. д. № 2870/2020 г. на Пловдивски окръжен съд - 16.11.2022 г., за ищеца е възникнало съгласно чл. 34 ЗЗД вземането за връщане на продажната цена по договора за покупко-продажба от 12.06.2007 г., а следователно е започнала да тече и погасителна давност за предявяването му. Посочил е, че началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Въззивната инстанция е тълкувала разпоредбата на чл. 34 ЗЗД и е приела, че един от елементите на фактическия състав на чл. 34 ЗЗД е сделката да бъде призната за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Заключила е, че от момента на влизане в сила на решение № 260024/16.02.2022 г. по гр. дело №2870/2020 г. на Пловдивски окръжен съд за ищеца /въззивник във въззивното производство и ответник в касационното производство/ е възникнало на основание чл. 34 ЗЗД правото да иска от „Тиберий 2000“ ЕООД /н./ връщане на заплатената по нищожния договор продажна цена, пради което процесното вземане на Хара България“ ЕООД по отношение на „Тиберий 2000“ ООД /н./ не е погасено по давност.

Въззивният съд е изложил и съображения, че същото вземане не е старо, за да бъде предявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688. ал. 1 ТЗ, а следва да бъде подведено под хипотезата на чл. 688, ал. 3 ТЗ. Вземането на кредитора „Хара България“ ЕООД е възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а именно на 16.11.2022 г., когато с влязло в сила решение, с което е установено, че правото на собственост върху вещите принадлежи на продавача по нищожния договор. Посочил е, че ако се възприеме, че вземането за възстановяване на продажната цена е възникнало в момента на нейното плащане - 12.06.2007 г., това означава да се толерира неоснователно обогатяване на „Тиберий 2000“ ООД /н./ за сметка на „Хара България“ ЕООД - продавачът по нищожния договор ще получи както правото на собственост върху вещите, така и ще задържи платената продажна цена.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

По отношение на формулираните от касатора материалноправен и процесуалноправни въпроси е осъществена основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същите са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд. Настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на Апелативен съд – София на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка дали релевантните правни въпроси са решени в съответствие с константната практика на ВКС.

На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ държавна такса не се внася предварително.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение