Определение № 512 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 539/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 8387/20.10.2023 г., на С. И. Г. и Г. И. Г., [населено място], общ. Ботевград, чрез процесуалния им представител адвокат Г. А., срещу въззивно решение № 473/29.08.2023 г. по в. гр. д. № 937/2022 г. на Софийския окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие основанията на чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: „1. Допустим ли е иск за делба на идеална част от недвижим имот; 2. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася с диспозитив тип плюс петитум, относно искане на ищеца, което той не е направил изрично; 3. Допустимо ли е въззивният съд да допусне делба на част от съсобствени наследствени недвижими имоти, а друга част да изключи от делбената маса; 4. Допустим ли е иск за собственост между същите страни и за същата /същите вещ/ и предявен в отделно производство, след като вече е образувано висящо производство по съдебна делба в първа фаза; 5. В случай че страната е имала възможност, но е пропуснала да направи възражение по чл. 342 и чл. 343 ГПК в предвидения в чл. 342 ГПК преклузивен срок, а именно до приключване на първото съдебно заседание в първата фаза на делбата, допустимо ли е да предяви иск със същия предмет в отделно производство.“ Ответницата по касация Р. М. Т., [населено място], общ. Б., чрез процесуалния й представител адвокат И. Н., е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира сторените по делото разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение №120 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 1157/2021 г. на Районен съд - Ботевград в частта, с която не е допусната съдебна делба между Р. М. Т., С. И. Г. и Г. И. Г. на следните недвижими имоти, построени в УПИ *-* в кв. 16 по регулационния план на [населено място], целият с урегулирана площ от 800 кв.м.: 1. Едноетажна жилищна сграда - близнак /източна част/ със складови помещения, със застроена площ от 80 кв. м.; 2. Гараж /източна част/ със застроена площ от 37 кв. м.; 3. Стопанска сграда със застроена площ от 24 кв. м., долепена до северната фасада на жилищната сграда – близнак. Вместо него е постановено друго, с което е допусната делба на процесните недвижими имоти, при дялове: за Р. Т. – 1/2 ид. ч.; за С. Г. – 1/4 ид.ч.; за Г. Г. – 1/4 ид.ч. В останалата част, с която не е допусната съдебна делба между Р. Т., С. Г. и Г. Г. на 1/2 ид.ч. от общите части на едноетажна жилищна сграда със складови помещения, със застроена площ от 80 кв.м., построена в източната част на УПИ *-* в кв. 16 по регулационния план на [населено място], първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото се легитимират като съсобственици на делбените имоти с договор за покупко-продажба от 2018 г., с който Н. и А. Ц. са продали на ищцата Р. Т. и И. И. /починал на 15.11.2020 г., наследодател на Г. и С. Г./ следните недвижими имоти: 1/2 ид. ч. от поземлен имот – парцел *-* в кв. 16 по регулационния план на [населено място], [община], целият с урегулирана площ от 800 кв. м., с уредени регулационни сметки, ведно с построените в него: 1/2 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда – близнак /източна част/ със складови помещения, със застроена площ от 80 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата; гараж /източна част/ със застроена площ от 37 кв. м.; стопанска сграда /източна част/, долепена до северната фасада на жилищната сграда - близнак, със застроена площ от 24 кв. м. Първоинстанционният съд е приел, че ищцата и наследодателят на ответниците са придобили при равни дялове правото на собственост само върху 1/2 ид.ч. от делбените имоти, съответно делбата на идеални части е недопустима. Въззивният съд е посочил, че купувачите по договора за покупко-продажба от 2018 г. са придобили при равни дялове от по 1/2 ид. ч. /съгласно правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС и при липса на посочени различни дялове в нотариалния акт/ правото на собственост върху цялата жилищна сграда, построена в източната част на парцела, както и върху целия гараж и цялата стопанска сграда, също построени в източната част на парцела, а не само върху 1/2 ид. ч. от тях. Този извод е направен въз основа описанието в придобивния акт, че жилищната сграда представлява 1/2 ид.ч. от едноетажна жилищна сграда – близнак /източна част/ и съобразно заключението на вещото лице по приетата СТЕ, според което трите делбени сгради са построени в източната част на парцел *-*. Съдът е приел, че предходните съсобственици на парцела са имали намерение да построят къща-близнак с източна част, разположена в източната част на парцела, и западна част, разположена в западната част на парцела. Планувано е двете части на сградата-близнак да имат общи части, при което цялата сграда да е с обща конструкция, а самите части от нея да представляват самостоятелни обекти на правото на собственост в хоризонтална етажна собственост. Това заключение на въззивния съд е обосновано с посочването в придобивния нотариален акт, че се прехвърля правото на собственост не само върху жилищната сграда, но и върху 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, както и с представените по делото удостоверение от кметството на [населено място] и протокол от 12.06.1964 г. за дадена строителна линия и определено ниво, от които се установява наличие на утвърден строителен проект за етапно застрояване и разрешение за строеж. Западната част на сградата-близнак не е построена съобразно първоначалното предвиждане, а вместо това е изградена двуетажна жилищна сграда, долепена до едноетажната, като според вещото лице двете представляват самостоятелни конструкции – със самостоятелни основи, стени и покривни конструкции, съответно общи части на сградата-близнак не съществуват, поради което и право на собственост върху тях не е прехвърлено на ищцата и наследодателя на ответниците. При извършено тълкуване на договора за покупко-продажба въззивният съд е стигнал до същия извод за обема на прехвърлените права, доколкото в нотариалния акт е посочено, че в източната част на парцела са построени гараж, стопанска сграда и източната част на сградата-близнак, която представлява половината от цялата сграда-близнак, предвидена за застрояване в съсобствения парцел. Отбелязано е, че по отношение на волята на страните по договора за покупко-продажба няма съмнение за намерението им да сключат прехвърлителна сделка за останалите две сгради, изградени в процесния имот – стопанската сграда и гаража, тъй като за тях не са посочени идеални части в нотариалния акт. Според въззивния съд този факт е още един довод в подкрепа на извода, че волята на страните по договора за покупко-продажба е била да прехвърлят в пълен обем правото на собственост върху жилищната сграда. В противоречие с житейската логика е предишните собственици да прехвърлят 1/2 ид. ч. от жилищната сграда, но по отношение на обслужващата стопанска сграда и гараж да прехвърлят правото на собственост в пълния му обем. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първият, третият, четвъртият и петият въпроси, формулирани от касаторите, нямат претендираното от тях значение, доколкото не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. С оглед на това те не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване на решението. След анализ на всички доказателства, в т.ч. и техническата експертиза, въззивният съд е приел, че правото на собственост върху имотите, предмет на делбеното производство, е прехвърлено на Р. Т. и И. И. /наследодател на касаторите/ върху цялата жилищна сграда, построена в източната част на парцела /в пълен обем, а не върху 1/2 ид.ч. от тях/, като са посочени и дяловете на всеки от съделителите. Процесните имоти са допуснати до делба в цялост, поради което не е налице делба на идеална част от недвижим имот. Трети, четвърти и пети въпрос не могат да се преценят като релевантни, тъй като те не са включени в мотивите на въззивния съд. Те се поставят в хипотези, които не се констатират в настоящото производство. Липсва обосновка и на относимостта им към предмета на правния спор, доколкото касаторите не твърдят наличие на изключени от делбената маса наследствени имоти, нито посочват наличие на висящо производство по иск за собственост между същите страни и за същите имоти. По втория въпрос също не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Произнасянето на съда е в съответствие с посоченото в исковата молба искане за извършване на съдебна делба на сградите, построени в УПИ *-* в кв. 16 по регулационния план на [населено място], общ. Ботевград. Ето защо не се касае за произнасяне по непредявен иск за съдебна делба. Не е налице и визираното нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, което да е довело до произнасяне "тип плюс петитум". Ищцата изрично е уточнила в своята искова молба, че претенцията и касае само построените сгради, без земята върху която са изградени. С оглед изложеното, не може да се приеме, че са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК зца допускане касационно обжалване на въззивното решение. В тази връзка не може да се приеме за относима и посочената от касатора практика на ВКС. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касаторите с доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Тези твърдения представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на производството по чл. 288 ГПК и съгласно представения договор за правна помощ и съдействие, в полза на Р. М. Т. следва да бъде присъдена сумата от 1600 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.