Определение № 664 от 06.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2046/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. А. и П. Б. А. - чрез адв. К. К., против решение № 986 от 15.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3151/2023 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 261001 от 23.07.2023 г. по гр. д. № 2094/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от В. С. А. срещу „ЗК Лев Инс“ АД и „ЗАД Армеец“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е. Б. А. за разликата над сумата 100 000 лв. до сумата 150 000 лв., и в частта, с която след частично обезсилване (погрешно посочено в жалбата като отмяна) на първоинстанционното решение е прекратено производството в частта, с която предявеният от Б. П. А. - починал в хода на производството и заместен от В. С. А. и П. Б. А., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД е уважен за разликата над сумата 100 000 лв. до сумата 150 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваните части, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че извършеното преди приключване на съдебното дирене пред първата инстанция увеличение на исковите претенции е предприето след изтичане на давностния срок, поради което за увеличената част претенциите са погасени по давност, като се твърди, че исковете не са предявени като частични и с предявяването им давността е спряла да тече по отношение на целия размер на обезщетенията. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд не е съобразил направените пред първата инстанция уточнения на исковата молба в смисъл, че исковете на всеки един от наследниците на починалото при пътен инцидент лице се предявяват в размер на по 120 000 лв., и погрешно е приел, че исковете са предявени в размер на по 100 000 лв. Поддържат се и оплаквания, че определените от въззивния съд обезщетения за неимуществени вреди са занижени и не отговарят на изискването за справедливост. В касационната жалба и в представеното с нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос от значение за формиране на решаващата му правна воля: „Предявяването на иска и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, по съображения, че в мотивите към решението въззивният съд неправилно е приел, че исковете са предявени в размер на по 100 000 лв., въпреки направеното в допълнителната искова молба уточнение, че исковете се предявяват в размер на по 120 000 лв. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация „ЗАД Армеец“ АД - чрез юрк. Л. М., и Застрахователна компания „Лев Инс“ АД - чрез юрк. З. Т., в които са изложени съображения за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. С отговорите са заявени искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Производството по гр. д. № 2094/2019 г. е образувано пред Софийски градски съд по подадена от В. С. А., Б. П. А. и П. Б. А. искова молба, с която са предявени преки искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу ЗК „Лев Инс“ АД и „ЗАД Армеец“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. Б. А. (син на първите двама ищци и брат на третия ищец), причинена при ПТП на 09.02.2014 г. В уводната част на исковата молба е посочено, че цената на предявените искове е 120 000 лв., а в петитума на молбата е формулирано искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищците В. А. и Б. А. обезщетения за претърпените неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв., ведно със законни лихви от 09.02.2014 г. до окончателното изплащане на претендираните суми. Посочено е, че исковете се предявяват в условията на евентуалност срещу ЗК „Лев Инс“ АД - предпочитан ответник, и срещу „ЗАД Армеец“ АД - евентуален ответник, като в условията на евентуалност се претендира и солидарно осъждане на двамата ответници. С допълнителна искова молба ищците В. А. и Б. А. са пояснили, че цената на всеки един от предявените искове е 120 000 лв. Пояснение в същия смисъл е направено и в първото заседание по делото, в което упълномощеният от ищците процесуален представител - адвокат е посочил размер на иска на П. А. - 5 000 лв., представил е доказателства за настъпилата след завеждане на делото смърт на Б. А. и е поискал той да бъде заменен от наследниците си по закон В. А. (съпруга) и П. А. (син). С определение от 22.04.2022 г. Б. А. е заличен като страна по делото и на негово място са конституирани В. А. и П. А.. В съдебно заседание на 02.06.2023 г. процесуалният представител на ищците е заявил, че на основание чл. 214, ал. 1 ГПК увеличава размера на исковите претенции, както следва: От името на В. А., в качеството й на ищец на собствено основание, увеличава „размера на нейния петитум“ от 100 000 лв. на 160 000 лв., и от името на В. А. и П. А., които участват в делото като наследници на Б. А., увеличава „размера на петитума“ от 100 000 на 160 000 лв., като размерът, който претендира всеки от ищците преди приключване на делото пред Софийски градски съд, е 160 000 лв. Първоинстанционният съд е допуснал поисканото увеличение и е постановил исковете да се считат предявени в размер на 160 000 лв., като е счел за неоснователни възраженията на ответниците за недопустимост на предприетото след смъртта на Б. А. изменение на иска. С решение от 23.07.2023 г. Софийски градски съд е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД и „ЗАД Армеец“ АД солидарно да заплатят на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 223 КЗ (отм.) на В. С. А. сумата 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 09.02.2014 г. смърт на сина й Е. Б. А., ведно със законната лихва от 09.02.2014 г. до окончателното плащане, и общо на В. С. А. и на П. Б. А. сумата 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, които Б. П. А. е претъпял от смъртта на сина си Е. А., настъпила при ПТП на 09.02.2014 г., ведно със законната лихва от 09.02.2014 г.; Отхвърлени са исковете на В. А. - в лично качество, и на В. А. и П. А. - като наследници на Б. А., за разликите над 150 000 лв. до увеличения размер от 160 000 лв., както и предявеният от П. Б. А. иск за сумата 5 000 лв.; Присъдени са разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Решението е обжалвано от „ЗАД Армеец“ АД в осъдителната част за сумите 150 000 лв. и от ЗК „Лев Инс“ АД в частта, с която са присъдени обезщетения за разликите над сумите 80 000 лв. до 150 000 лв. По повод на жалбите е образувано в. гр. д. № 3151/2023 г. по описа на Апелативен съд - София и е постановено обжалваното с касационната жалба въззивно решение. За да се произнесе по жалбите, с които е бил сезиран, Апелативен съд - София е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, че двамата ответници отговарят солидарно за произлезлите от смъртта на Е. А. неимуществени вреди, тъй като смъртта е настъпила в резултат на виновното и противоправно поведение на лицата Д. П. - водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. [рег.номер на МПС] със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“ АД към датата на произшествието, и П. П. - водач на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. [рег.номер на МПС] със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАД Армеец“ АД. Относно размера на дължимите обезщетения въззивният съд е изложил съображения, че загубата на дете, независимо от неговата възраст, причинява непреодолима и най-тежко поносима мъка, като преживяното страдание не може да бъде заличено независимо какво обезщетение ще бъде присъдено. Позовавайки се на показанията на свидетелите Г. С. и В. Н., съдът е приел за доказано, че между двамата родители - от една страна, и починалия при произшествието техен син - от друга, са съществували изключително близки и хармонични отношения и че родителите са преживели много тежко смъртта на сина си. Предвид приетите за установени факти и като е изтъкнал, че към 2014 г. за „подобни страдания“ са присъждани обичайно обезщетения от порядъка на 90 000 - 120 000 лв., въззивният съд се е произнесъл, че справедливото обезщетение за претърпените от всеки родител неимуществени вреди възлиза на 120 000 лв. и че за разликата над тази сума до присъдените 150 000 лв. предявеният от В. А. иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При произнасянето по размера на обезщетенията въззивният съд е изходил от преценката, че първоначално исковете на В. А. и Б. А. са предявени за по 100 000 лв., и в зависимост от тази преценка е приел за основателно възражението на ответника „ЗАД Армеец“, че за разликата над 100 000 лв. до увеличения по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК размер от 120 000 лв. искът на В. А. е погасен по давност. Изложил е мотиви, че претендираното с иска вземане за обезщетение се погасява с петгодишна давност, която е започнала да тече на 09.02.2014 г. и е следвало да изтече на 09.02.2019 г. (събота), но тъй като исковата молба е подадена по пощата на 11.02.2019 г. (понеделник), за първоначално предявения размер от 100 000 лв. давността не е изтекла; Увеличението на иска над първоначалния размер от 100 000 лв. е предприето на 02.06.2023 г. - след изтичане на погасителната давност, поради което за увеличения размер искът е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до определените по справедливост 120 000 лв. За основателно въззивният съд е приел и възражението на „ЗАД Армеец“ АД за недопустимост на допуснатото от първоинстанционния съд увеличение на предявения от Б. А. иск, предприето след неговата смърт от наследниците В. А. и П. А.. С мотив, че със смъртта на първоначалния ищец е преклудирана възможността за изменение на предявения от него иск, включително досежно размера на претенцията, въззивният съд се е произнесъл, че за разликата над предявения с исковата молба размер от 100 000 лв. до присъдения от първата инстанция увеличен размер от 150 000 лв. поддържаният от наследниците на Б. А. иск е недопустим и като постановено по недопустимо допуснато увеличение на размера на иска въззивното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Становището на настоящия състав на Върховен касационен съд по предпоставките за допускане на касационно обжалване е следното: В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК касаторите - ищци са поискали въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради неправилната и несъобразена с уточнението в допълнителната искова молба преценка на въззивния съд, че „исковете са предявени по 100 000 лв. всеки“. Според практиката на Върховния касационен съд очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага обжалваното въззивно решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или изводите на въззивния съд по съществото на спора да са формирани в грубо нарушение на правилата на формалната логика и тези пороци да могат да бъдат установени въз основа на мотивите към решението. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде констатирана от Върховния касационен съд само по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В случая при постановяване на обжалваното решение съставът на Апелативен съд - София е приел, че исковете, по които се е произнесъл, са предявени първоначално в размер на по 100 000 лв., като в мотивите към решението не се съдържат констатации за извършено с допълнителната искова молба (или по друг начин) последващо уточняване на размера на исковите претенции. Пропускът на въззивния съд да съобрази и да отрази в решението си уточнението в допълнителната искова молба, че исковете следва да се счита предявени за по 120 000 лв., не може да бъде установен само въз основа на мотивите към решението, без да бъдат съпоставени първоначалната искова молба и допълнителната искова молба. Въз основа на мотивите решението не би могло да бъде преценено като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което не следва да бъде допускано до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът на В. А. за разликата над сумата 120 000 лв. до сумата 150 000 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило частичното отхвърляне на иска, и не са обосновани допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС при селектиране на касационната жалба Върховният касационен съд няма правомощия да формулира служебно значимия за изхода на делото правен въпрос, когато такъв не е посочен от касатора, а непосочването на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване. Касаторите не са обосновали приложното поле на касационното обжалване и по отношение на частта от въззивното решение, с която е обезсилено частично първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявения от наследодателя им Б. А. пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 100 000 лв. до сумата 150 000 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е посочен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, относим към решаващия извод на въззивния съд, обусловил така постановения правен резултат - че със смъртта на Б. А. е преклудирана възможността за изменение на предявения от него иск от наследниците, в т. ч. и чрез увеличаване на първоначално заявения размер. Поради отсъствие на поставен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване в посочената част. Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК въпрос, прецизиран в съответствие с указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение - дали предявяването на иска има за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от спорното право (вземане), заявена в процеса чрез увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК - да е от значение за изхода по делото. Въпросът е включен в предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор и произнасянето на въззивния съд по него е обусловило отхвърлянето на предявения от ищцата - касатор В. А. пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 100 000 лв. до сумата 120 000 лв., приета от въззивния съд за справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Предвид решаващия извод на въззивния съд, с който е мотивирано отхвърлянето на иска, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в отхвърлителната част по иска на В. А. за разликата над сумата 100 000 лв. до сумата 120 000 лв. на поддържаното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието му с постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Ищцата - касатор В. А. е освободена от внасяне на държавна такса по силата на закона - чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което не дължи държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,