Определение № 855 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. П. З. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Й., против въззивното решение № 3442 от 13 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 142 описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е обезсилено решение № ІІ-66-145 от 27 октомври 2010 г., постановено по гр.д. № 21402 по описа на районния съд в гр.София за 2010 г. в частта му за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на З. от И. а. „В. к. и в.-п. д.” [населено място] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а в частта, с която е присъдено обезщетение за оставането на З. без работа поради незаконното уволнение решението на първата инстанция е отменено и претенцията е отхвърлена. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът е пренебрегнал константната практика на ВКС, че отменителният ефект на заповед по реда на чл. 344, ал. 2 КТ настъпва от момента на връчването, а не от момента на издаването; неправилно съдът е приел, че действията на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ нямат значение; съдът не е взел предвид втора заповед за уволнение от 26 май 2010 г., с която дата е оформена и трудовата книжка на касатора; посочено е, че отменителната заповед по чл. 344, ал. 2 КТ не била оспорена нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд, без да се вземе предвид, че правото на искова защита у ищеца възниква от момента на връчване на предизвестието и заповедта за уволнение, като дали е налице отлагателно условие е ирелевантно за правото на иск; правилно първоинстанционния съд е приел, че заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ няма характер на заповед за отмяна на уволнение, а има характер на оттегляне на предизвестие, което не може да е правно релевантно по аргумент на чл. 326, ал. 2, вр. чл. 328 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че не е изпълнено задължението на съда да прецени по свое убеждение доказателствата и доводите на страните; не са изложени съображения за пороците на първоинстанционното решение; цитирана е практика на ВКС, която не е публикувана в информационните системи; въззивната инстанция не се е съобразила с практиката на ВКС за споровете, свързани с приложното поле на чл. 344, ал. 2 КТ, чл. 358, ал. 2 КТ и чл. 124 ГПК. Ответникът И. а. „В. к. и в.-п. д.” [населено място], представлявана от изпълнителния директор М. Д., чрез юрисконсулт С. Б., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за неоснователността на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема, че работодателят е поискал да прекрати трудовия договор с ищеца на основание чл. 328, ал.1, т. 2, пр. второ КТ, считано от 25 май 2010 г. и моментът на прекратяването е с изтичане на предизвестието – чл. 335, ал. 1, т. 2 КТ; по аргумент на чл. 358, ал. 2, т. 1, пр. второ КТ, от деня на прекратяването на трудовото правоотношение се пораждат неговите последици и едва тогава работникът има правен интерес да иска отмяната му и възстановяване на предишната работа; оттук следва, че към завеждането на исковата молба на 10 май 2010 г. трудовото правоотношение все още не е било прекратено и не е бил налице предмет за съдебно обжалване, тъй като към датата на подаването на исковата молба уволнението не е било настъпило като юридически факт; при липса на прекратяване на трудовото правоотношение преди завеждането на исковата молба е без значение отмяната на уволнението от страна на работодателя; разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ касае друга хипотеза – когато трудовото правоотношение вече е било настъпило и именно затова отмяната трябва да бъде съобщена на работника преди завеждането на исковата молба. К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане по уточнения от състава на касационния съд правен въпрос за момента, от който работникът или служителят може да оспорва по съдебен ред законността на уволнението – по приложението на чл. 344, ал. 1 и 2 КТ и чл. 358, ал. 2, т. 1, пр. последно КТ. За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса – чл. 359 КТ. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение