Определение № 1039 от 14.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2749/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Фаст Форуард“ ЕООД /ответник/, чрез процесуален представител, и на М. Т. В. – трето лице – помагач на страната на ответника, чрез процесуален представител, против Решение № 446 от 27.06.2022 г. по в. т. д. № 594/2021 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 900092 от 13.01.2021г. по т. д. № 84/ 2019г. /неправилно изписано 2016г./ на Окръжен съд - Благоевград, с което е признато за установено на основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ по иск, предявен от Л. И. Ф., гражданка на Република Гърция, срещу „Фаст Форуард“ ЕООД, че по партидата на ответника са вписани на 15.05.2019г. по заявление с вх. № 20190509113523 несъществуващи обстоятелства /заличени с последващи вписвания/, а именно: Прехвърляне на всички 14 500 дяла от капитала от Л. И. Ф. и придобиването им от Т. Б. М. като едноличен собственик на капитала; Заличаването на Л. И. Ф. като едноличен собственик на капитала; Вписване на Т. Б. М. като нов управител на „Фаст Форуард“ ЕООД и заличаване на Л. И. Ф. като управител и законен представител; Промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от [населено място] 1618, [улица], офис 5, на [населено място] 2700, мах. „Б.“.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговото обезсилване, алтернативно - отмяната му, както и присъждане на направените разноски.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Дали при предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ от „трето лице“ против търговско дружество за заличаване на вписването по партидата на дружеството с ограничена отговорност в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на несъществуващо обстоятелство към минал момент, представляващо договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на търговско дружество, при условие, че ищецът не е направил в исковата молба оплакване за нищожност на този договор по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и в петитума на исковата молба не е формирал такова оплакване ?“;

2. „Дали е допустимо, предвид особените правила за местната подсъдност, въведени от законодателя в чл. 118 ГПК, респективно чл. 106 ГПК, съдът пред който е образувано започнатото пред него дело по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, преди да бъде даден ход за разглеждане на делото, съдът да е известен и да е установил по безспорен начин, че ответникът /юридическо лице/ е променил седалището и адреса си на управление и като последица от това, попадайки в района на друг съд, подсъден да разглежда делото, различен от този пред който е било първоначално образувано дело, като ответникът е бил лишен неоснователно от първоинстанционния съд да подаде своевременно отговор на исковата молба, срокът по който не е започнал да тече и да направи възражение за подсъдност на иска, и дали в тези случаи съдът, пред който е било образувано първоначално делото, е длъжен да прекрати производството по него и да го препрати по подсъдност на съда в чийто район е актуалното седалище и адрес на ответника ?“;

3. „Достатъчно ли е за целите на спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът да констатира налична фактологическа връзка и идентитет на страните по двете дела, или е необходимо да бъде установена конкретна връзка на обусловеност между двете дела, така, че резултатът по едното дело да има обуславящо значение по отношение изхода от спора по второто дело ?“;

4. “Дали когато въззивният съд е променил и/или допълнил дадената от първоинстанционния съд правна квалификация с друга със сходно съдържание по предявения от ищеца иск пред първата инстанция, дали в този случай въззивният съд е бил задължен да даде нужните указания на страните като последица от променената правна квалификация на иска относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответните доказателства, за да обезпечи правилното приложение на императивната материалноправна норма, и дали в тези случаи, когато въззивният съд не е отстранил своевременно тези недостатъци до приключване на съдебното дирене, постановеното от него решение следва да се счита, че е постановено по непредявен от ищеца иск ?“;

5. „Дали когато въззивният съд по предявен от ищеца неоценяем иск по чл. 29 ЗТРЮЛНЦ му е присъдил адвокатско възнаграждение, чийто размер е оспорен от другата страна по делото, поради неговата прекомерност и съдът не се е съобразил, че следва да присъди неговия минимален размер съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ?“;

6. „Дали е налице правен интерес и дали е налице активна легитимация по предявен от ищеца иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за заличаване на несъществуването на вписано обстоятелство по партидата на ответника в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при наличие на последващи вписания на същото обстоятелство по партидата му в Търговския регистър при Агенция по вписванията, предмет на друго дело, което към настоящият момент е „висящо“, направени от същия ищец след искането за заличаване на вписаното несъществуващо обстоятелство ?“;

7. „Дали заличаване на вписването на несъществуващо обстоятелство по партидата на ответника в Търговския регистър при Агенция по вписванията като последица от уважен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, при което се установява нищожност на вписването или се установява вписване на несъществуването на вписано обстоятелство за периода от извършване на вписването до заличаването му на основание влязло в сила съдебно решение, и дали в тези случаи третите добросъвестни лица могат да се позоват на вписаните обстоятелства, съгласно чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ ?“;

8. „Дали при уважен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с който се иска установяване по партидата на ответника в Търговския регистър при Агенция по вписванията на нищожност на вписването или се иска установяване на вписване на несъществуването на вписано обстоятелство за периода от извършване на вписването до заличаването му на основание влязло в сила съдебно решение, има обратно действие, и дали заличаването преустановява само занапред правните последици на вписването ?“;

9. „Дали при уважен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с който се иска установяване по партидата на ответника в Търговския регистър при Агенция по вписванията на нищожност на вписването или се иска установяване на вписване на несъществуването на вписано обстоятелство за периода от извършване на вписването до заличаването му на основание влязло в сила съдебно решение, и дали е налице възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното положение на ищеца, като бъде възстановен статутът му отпреди порочното вписване ?“;

10. „Дали когато новият съдия-докладчик по делото, определен като такъв от въззивния съд, е постановил в открито съдебно заседание протоколно определение, с което не е уважил молбата на процесуалния представител на ответника за отлагане на делото, поради негова служебна ангажираност и отсъствие на ответника от страната, подкрепена с писмени доказателства, без съдът да е посочил правни основания за постановения от него отказ, и дали в тези случаи е засегната неоснователно защитата на ответника по спора, и дали е нарушен принципът на процесуалната норма на чл. 142, ал. 2 ГПК, обезпечаваща участието на страните в процеса, във връзка с чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи? “

11. „Недопускането от страна на съда на направено изрично оспорване по реда на чл. 193 ГПК на материалната доказателствена сила на представените от ищеца писмени доказателства, представляващи ксерокопия от сравнителен материал, ползван от вещите лица по назначената единична и тройна съдебно-почеркова експертиза, направено надлежно в срок, прегражда ли по-нататъшното развитие на делото и представлява ли това нарушение на съда на вменените му задължения за пълно, всестранно и безпристрастно изследване на всички факти и обстоятелства от значение за изхода на делото ?“;

12. „Призоваването и връчването на съдебни книжа на търговци, когато връчителят - длъжностно лице-призовкар е установил и отбелязал на обратната страна на призовката-съобщение, че търговецът няма адрес на адреса, който е посочен в Търговския регистър при предявяване на иска, търговецът е напуснал адреса и на адреса му няма никой, в тези случаи по кой ред предвижда процесуалния закон редовно връчване на съдебни книжа на търговеца ?“.

По тези формулирани правни въпроси се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с аргумента, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същевременно, касаторът се позовава и на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като навежда доводи, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, релевантна към всеки от въпросите, съответно: по въпрос № 1 - Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 на ОСГК на ВКС и Решение № 136 от 02.07.2010 г. по т. д. № 581/2009 г. на ВКС, II т. о.; по въпрос № 2 - Определение № 82 от 15.02.2019 г. по ч. т. д. № 306/2019 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 108 от 06.02.2019 г. по ч. т. д. № 220/2019 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 116 от 11.02.2019 г. по ч. т. д. № 276/2019 г. на ВКС, II т. о. и Определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на ВКС, I т. о.; по въпрос № 3 – разясненията, съдържащи се в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 4 – Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09. 12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 5 – Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС; по въпрос № 6, № 7, № 8 и № 9 – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС; по въпрос № 10 – Определение № 6430 от 15.07.2021г. по т. д. № 2405/2020 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 52 от 27.03.2014г. по гр.д. № 4448/2013г. на ВКС, III г.о.; по въпрос № 11 – Определение № 275 от 19.05.2022г. по т.д. № 1457/2021г. на ВКС, I т.о.; по въпрос № 12 – Решение № 126 от 10.11.2015г. по т.д. № 1825/ 2014г. на ВКС, II т.о.; Решение № 253 от 13.12.2016г. по т.д. № 1606/2016г. на ВКС, I т. о. и Решение № 54/25.05.2017г. по т.д. № 1759/2016г. на ВКС, II т. о.

Отделно от сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, касаторът счита, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, обосновано с твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение, поради допуснати от Апелативен съд - София пороци, изразяващи се в явно противоречие със законови норми и в нарушаване правилата на формалната логика, които са дотолкова съществени, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ.

Ответникът – Л. И. Ф. в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за изготвен отговор на касационната жалба.

Подадената от третото лице - помагач М. Т. В., касационна жалба е идентична по съдържание с касационна жалба на „Фаст Форуард“ ЕООД.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулираните въпроси, обосноваващи наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, са напълно идентични по съдържание с тези от изложението към касационната жалба на „Фаст Форуард“ ЕООД, с изключение на допълнително добавения въпрос: „Дали за ищеца съществува правен интерес от водене на иск по чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ относно вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на ответника /търговец - ЮЛ/ залог върху дружествен дял в полза на заложния кредитор, конституиран по делото по образувания от ищеца иск по чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ като помагач на ответника и дали при евентуално позитивно решение, същото би засегнало правата на ищеца и би променило правното му положение и би засегнало неговите имуществени права, както и да породи благоприятни последици в правната му сфера ?“, по който се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излагат се твърдения, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото по същия липсва практика на ВКС.

Ответникът – Л. И. Ф., в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

С молба, вх.№ 13526 от 27.10.2023г., касаторите, чрез процесуалния си представител, са поискали от ВКС да спре на основание чл.229, ал.1,т.5 ГПК производството по делото до приключвате на висящо наказателно производство по НОХД № 20231110207489 по описа на СРС, 132 с-в, образувано против обвиняемата М. Т. В. /касатор/ за извършено от нея престъпление по чл.309, ал.3, вр. ал.1 от НК. Искане за спиране на касационното производство на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК е заявено в двете касационни жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат Апелативен съд – София е установил, че Окръжен съд - Благоевград е бил сезиран с предявени от Л. И. Ф., гражданка на Република Гърция, срещу „Фаст Форуард“ ЕООД, обективно съединени искове с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че на 15.05.2019г. по партидата на ответника „Фаст Форуард“ ЕООД по заявление вх. № 20190509113523 са вписани следните несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на всички 14 500 дяла от капитала от Л. И. Ф. и придобиването им от Т. Б. М., като едноличен собственик на капитала; заличаването на Л. И. Ф. като едноличен собственик на капитала; вписване на Т. Б. М. като нов управител на „Фаст Форуард“ ЕООД и заличаване на Л. И. Ф. като управител и законен представител; промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от [населено място] 1618, [улица], офис 5, на [населено място] 2700, мах. „Б.“ № 63, ет. 2.

Независимо от препращането на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния акт, въззивният съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните в производството пред първата инстанция доказателства и е приел, че ищцата е имала качеството на едноличен собственик на капитала на ответното дружество до 15.05.2019г., което е загубила като последица от процесното вписване № 20190515151208 от 15.05.2019г. въз основа на заявление вх.№ 20190509113523, към което са представени Договор за продажба на дружествени дялове от 03.05.2019г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 1380 на нотариус О. Ж., район РС Бургас, с който Л. И. Ф. е продала на Т. Б. М. всички свои 140 000 дружествени дяла от по 100 лв., всеки един, от капитала на „Фаст Форуард“ ЕООД; протоколно решение от 03.05.2019г. на едноличния собственик на капитала на „Фаст Форуард“ ЕООД - Т. Б. М., със заверка на подписа рег. № 1818 на нотариус О. Ж., район РС Бургас, с което са взети решения за освобождаването на Л. И. Ф. като управител на „Фаст Форуард“ ЕООД; избирането на едноличния собственик на капитала Т. Б. М. за управител на „Фаст Форуард“ ЕООД; промяна на седалището и адреса на управление на дружеството; промени в дружествения договор, учредителния акт на Т. Б. М., приет на 03.05.2019г. от едноличния собственик на капитала Т. Б. М..

След обсъждане показанията на свидетелите С. М., М. Ж. и С. К. и заключенията на единичната съдебно-почеркова и тройна съдебно- графическа експертизи въззивният съд е приел за установено, че подписите за продавач в договора за продажба на дружествени дялове от 03.05.2019г. и подписът, положен за едноличен собственик на капитала в решение на едноличния собственик на капитала на „Фаст Форуард“ ЕООД от 08.03.2019г., не са изпълнени от Л. И. Ф.. Щом като ищцата, в качеството на едноличен собственик на капитала на ответното дружество, не е подписала посочените документи, въззивният съд е приел, че не е налице валидно прехвърляне на процесните дружествени дялове по смисъла на чл.129, ал.2 ТЗ, което подлежи на вписване в търговския регистър, съответно - Т. Б. М. не е станал едноличен собственик на капитала на ответното дружество и решенията му от 03.05.2019г. по чл.147, ал.2 ТЗ не са породили валидно възникнали обстоятелства, подлежащи на вписване. Така мотивиран, Софийският апелативен съд е приел, че по партидата на ответното дружество въз основа на процесното заявление са вписани несъществуващи обстоятелства.

За неоснователни са намерени възраженията на въззивниците за липса на правен интерес за ищцата от предявяване на исковете, предвид последващи вписвания по партидата на ответното дружество в търговския регистър, с които атакуваните вписвания са заличени. Позовавайки се на Решение № 51 от 5.12.2019г. на ВКС по т.д. № 949/2018г., ІІ т.о., с което е прието, че е налице правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени заради последващи вписвания, когато с искова молба са предявени искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства от същия вид, съобразявайки безспорно установения факт, че за последващите вписвания по партидата на ответното дружество са предявени искове с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, по които има постановено решение, апелативният съд е приел за установен правният интерес на ищцата от предявяване на исковете.

За неоснователни са счетени възраженията на „Фаст Форуард“ ЕООД за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на правилата за участие на страните в процеса по приложение на разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК, при наличие на предпоставките по чл.50, ал.2 ГПК, тъй като не е посочено за кое точно призоваване по делото е допуснато твърдяното нарушение и как това е довело до ограничаване на правата на ответното дружество. Възраженията на дружеството срещу единичната и тройната съдебно - почеркова експертизи са определени от съда за неясни и че по същество са относими към предмета на спора, поради което също са приети за неоснователни.

По направените във въззивната жалба възражения от М. Т. В. за допуснати нарушения при връчване на книжа, предвид посочения адрес по делото, което е довело до нарушаване на правата и законните й интереси, въззивната инстанция е приела същите за неоснователни с аргумента, че в чл.218 ГПК не се съдържа задължение за съда за връчване на третото лице на всички изходящи от ищеца и ответника книжа по делото. В подкрепа на извода, че не са нарушени правата и законните интереси на М. В., въззивният съд е посочил и факта, че с подадената от нея въззивна жалба не са направени искания за допускане на доказателства във въззивното производство, останали несъбрани, вследствие твърдените процесуални нарушения.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по двете касационни жалби. По поставените идентични от двамата касатори въпроси, намира следното:

Първият въпрос, освен, че е неясен, юридически непрецизен и с недовършен текст, не отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. В него се съдържат съждения, които не съответстват на данните по делото, тъй като в исковата молба са наведени съответни на търсената защита възражения, разгледани от съда.

Във въззивните жалби на ответниците не са релевирани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липса на проверка дали е налице промяна в седалището и адреса на управление на ответното дружество, което е станало причина да не подаде своевременно възражение за местна подсъдност. По тези съображения, поредицата от въпроси, съдържащи се в този под №2 в изложението на касатора „Фаст Форуард“ ЕООД не се преценяват като правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по същите въззивният съд не е бил длъжен и съответно не се е произнасял. Преценката на обстоятелствата и взаимовръзките, която извършва съдът при спиране на исковото производство по чл.229, ал.1,т.4 ГПК, съобразно дадените варианти в третия въпрос, е без всякакво правно значение за спора, поради което въпросът в случая е ирелевантнен. Четвъртият въпрос съдържа невярното твърдение за променена от въззивния съд правна квалификация на иска, следователно също няма нужното правно значение за изхода на делото. Недовършен като въпрос е и този под № 5, който освен това, доколкото съдържа оплакване срещу прекомерния размер на присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна, се решава в производство по чл.248 ГПК.

Следващият шести въпрос е относим към решаващ мотив на съда досежно правния интерес на ищцата от предявяване на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, поради което удовлетворява общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК. Не са налице обаче допълнителните критерий на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд изцяло се е съобразил с константната практика на ВКС, формирана по въпроса за правния интерес от предявяване на иска при заличаване на вписаните обстоятелства с последващо вписване на такива от същия вид, позовавайки се изрично на Решение № 51 от 5.12.2019г. по т.д. № 949/2018г., на ВКС, ІІ т.о., което напълно се споделя от настоящия състав. При липса на спор по факта, че за последващите вписвания по партидата на ответното дружество, които са от същия вид, са предявени искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, изводът за наличие на правен интерес от установяване несъществуването на обстоятелствата по предходните процесни вписвания, е съобразен с посочената съдебна практика. Касаторите не са обосновали необходимост от промяна или осъвременяване на съществуващата практика с оглед промени в законодателството и обществените отношения, в който смисъл са разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което е допълнителен аргумент за недопускане на касационното обжалване по този въпрос.

Въпроси №№ 7,8 и 9 също не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода по конкретното дело, тъй като постановеният с обжалваното решение правен резултат не е обусловен от тяхното разрешаване. Въпреки непрецизното и неясно формулиране на част от съдържанието им, въпросите са относими към действието на вписването във времето и спрямо третите лица, което въззивният съд не е обсъждал при мотивиране на решаващите изводи.

Последните от изложението на касатора „Фаст Форуард“ ЕООД процесуални въпроси №№ 10,11 и 12 са от фактическо, а не правно естество и се отнасят до правилността на въззивното решение, която не е предмет на настоящата фаза на касационното производство. И трите въпроса се основават на твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, като във въззивните жалби липсват оплаквания, до препятстване упражняването на кои конкретни права или до кои различни от търсените последици се е стигнало вследствие на същите, поради което се преценяват като неотносими към спора.

Поставеният само от касатора М. В. въпрос не е съобразен с предмета на спора, който е за установяване несъществуването на вписани обстоятелства, различни от вписания по партидата на ответника в нейна полза залог върху дружествен дял, поради което също не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.

По съображения, че поставените от касаторите въпроси, с изключение на този под № 6, не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да се преценяват допълнителните критерии по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.

Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Искането за спиране на производството пред ВКС на основание чл. 229, ал.1,т.4 и т.5 ГПК се преценява като неоснователно. Съгласно т.8 от ТР № 1/ 2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило действие, Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл.182, б.“б“, „г“ и „д“ ГПК /отм./, аналогични по съдържание на сега действащата разпоредба на чл.229, ал.1,т.2, т.4 и т.5 ГПК.

С оглед изхода на спора, касаторът „Фаст Форуард“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сторените разноски в размер на сумата от 4 800 евро, с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК