Определение № 50601 от 10.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2305/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 184 от 22.07.2021 г. по в.т.д. № 167/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260022 от 29.12.2020 г. по т.д. № 112/2019 г. на Окръжен съд – Габрово в обжалваната от застрахователя осъдителна част, с която в полза на ищеца В. Г. С. е присъдена сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, настъпили при ПТП на 14.01.2019 г., ведно със законната лихва от 01.02.2019 г. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговото касиране. Твърди се, че в резултат на неправомерния отказ на съда да допусне повторна автотехническа експертиза за изясняването на механизма на произшествието, решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Касаторът сочи още, че въззивният съд не е осъществил задълбочена преценка на всички релевантни доказателства. Поддържа позицията за виновно поведение единствено на ищеца, а евентуално, за неправилно приложение на принципа за справедливост. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да гради своите фактически и правни изводи въз основа на обстоятелства, въведени в производството чрез назначената по делото експертиза, която отразява данни от изследване, проведено без ползването на установени по делото факти и 2. Длъжен ли е въззивният съд да направи самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и следва ли мотивировъчната част на съдебния акт да съдържа отговор на всички съществени въпроси, поставени за решаване по делото. Допълнителната селективна предпоставка е обоснована на: решение по гр.д. № 652/2011 г. на ВКС, II г.о. и определение по гр.д. № 3648/2017 г. на ВКС, III г.о. - по въпрос № 1, а по втория въпрос – на ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 212/2012 г. на ВКС, II т.о. ПТП; В постъпил по делото писмен отговор от В. С., чрез процесуалния му пълномощник, са изложени доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационните оплаквания, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се преценява като процесуално допустима. При постановяване на атакуваното решение, съставът на Апелативен съд – Велико Търново, сезиран с въззивна жалба на застрахователя, в частта, с която частично предявеният от В. С. иск по чл.432, ал.1 КЗ е уважен за 20 000 лв., е възприел изяснената в първоинстанционното производство фактическа обстановка по делото, като подробно е преценил оплакванията във въззивната жалба. Извел е извод за съответствие на определения от окръжния съд размер на обезщетението с принципа за справедливост, като при определянето му са отчетени: вид, характер и степен на уврежданията на пострадалия ищец, период на тяхното проявление, продължителност и интензивност на търпените болки и страдания, вкл. психически и емоционални, продължителност на оздравителния процес, препятстването на нормалния живот на пострадалия, възрастта му, неговото обективно здравословно състояние към момента на изготвяне на СМЕ, датата на настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към същата дата. Въззивната инстанция, позовавайки се на проведената съдебно-медицинска експертиза, е приела за ирелевантни възраженията за застрахователното дружество за липсата на загуба на съзнание от пострадалия в резултат на черепно-мозъчната травма. Въз основа на констатираното от вещото лице обективно състояние на ищеца, съдът е отхвърлил и оплакванията на въззивника, свързани с неблагоприятните за пострадалия последици от увреждането, изразяващи се в изтръпване на четвърти и пети пръст на лявата ръка. Съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане за назначаване на повторна автотехническа експертиза е отхвърлено, предвид липсата на визираните в чл.266, ал.3 ГПК предпоставки. Съображенията в тази насока се съдържат както в определението на апелативния съд, постановено в разпоредително заседание на 25.05.2021 г., така и в мотивите към решението, с които е отхвърлено оплакването за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствени правила. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане, по следните съображения: Съгласно постановките в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общата предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото, е необходимо касаторът да е формулирал ясно и точно един или няколко правни въпроса, включени в предмета на делото. Поставените материалноправни и/или процесуалноправни въпроси следва да са обуславящи за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на постановения въззивен съдебен акт. В мотивите към т.1 от тълкувателното решение е изведено ясно разграничение между основанията за достъп до касационен контрол и основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Съобразявайки посочените тълкувателни указания, настоящият състав счита, че първият въпрос обективира несъгласието на касационния жалбоподател със заключението на проведената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, в частта й относно механизма и причините за настъпване на ПТП. Изготвената от инж. Х. експертиза, изцяло поддържана и конкретизирана при приемането й от Окръжен съд – Габрово в публично съдебно заседание на 03.12.2020 г., е възприета от решаващия въззивен състав като обективна и достатъчно мотивирана, с позоваване на чл.201 ГПК. В случая липсват данни за допуснато отклонение от процесуалното задължение на съда при оценка на заключението, съгласно чл.202 ГПК, а и такъв изричен правен въпрос не е формулиран от касатора. Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция да прецени самостоятелно доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните и да формира фактически и правни изводи по спорното материално право, са значими за всеки гражданскоправен спор. Като недоказано следва да се прецени обаче поддържаното от касатора допълнително селективно основание. От съобразителната част към въззивното решение е видно, че съдебният състав на Апелативен съд – Велико Търново е обсъдил в необходимата степен релевантните факти и доказателства, доводите и оплакванията в сезиращата го жалба, като е ползвал и процесуалната възможност по чл.272 ГПК за препращане към мотивите на първата инстанция. Поради това, не се установява евентуално отклонение от задължителната и казуална практика на ВКС, цитирана от касатора, касаеща законовото изискване за мотивиране на съдебния акт. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1 356 лева, съгласно приложен към отговора договор за правна помощ и съдействие, имащ характер и на разписка за плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение