Определение № 179 от 12.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 900/2016 г.

Производството е по чл.274 ,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№445/01.02.2016 г., подадена от адв. Б. М. – процесуален представител на ищеца Ц. Н. Д. от [населено място], против определение №77/22.01.2016 г. по ч.гр.д.№23/2016 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което са потвърдени определение №774/12.12.2015 г. и определение №797/29.12.2015 г. по ч.гр.д.№834/2015 г. по описа на Смолянския районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради международна неподведомственост на спора пред български съд. Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на мерките относно родителските права, режима на лични контакти и издръжката по отношение на малолетното дете Н.Ц. Д., определени със съдебна спогодба по гр.д.№985/2013 г. по описа на Смолянския районен съд, поради изменение на обстоятелствата. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност и се моли за нейното уважаване. Ответницата по частната касационна жалба Ц. Д. Г., чрез процесуалния си представител – адв. С. Ч., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба, взе предвид отговора на ответницата по частната жалба и данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК, който предвижда, че „Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предявеният иск попада в новелата на чл.280, ал.2, т.2 ГПК, поради което правилността на въззивното определение не може да бъде проверена в касационно производство. Частната касационна жалба е подадена на 01.02.2016 г., поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, в редакцията от ДВ, бр.50 от 2015 г., в сила от 07.7.2015 г. Поради това тя следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода от спора частният касационен жалбоподател следва да заплати на ответницата по частната касационна жалба деловодни разноски в размер на 360 лева. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,