Определение № 60407 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2080/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищеца Г. А. О. и на ответника ЗД „Евроинс“ АД, [населено място], двете срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е уважен до размер от 40 000 лв. и е отхвърлен за разликата до 200000 лв. Ответникът оспорва жалбата на ищцата, която не е подала отговор срещу жалбата на ответника. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. I. За да намери предявения иск за частично основателен, въззивният съд е приел, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 60 000 лв., което следва да бъде намалено съответно на установения принос от 1/3 от страна на пострадалата. По възражението за съпричиняване е посочил, че съгласно приетата автотехническата експертиза пътният участък, в който е настъпило ПТП, бил сух, без дупки и неравности и по него липсвали следи от спирачен път. Съобразил е, че при включени дълги светлини водачът е имал обективната възможност да възприеме пострадалата и да избегне удара, но не е предприел своевременно аварийно спиране, поради което приносът на делинквента е в обем от 2/3. Приел е също, че между ищцата и пострадалата съществувала силна и дълбока връзка между майка и дъщеря, а не само биологична, независимо че ищцата е отгледана от баба си поради психиатрично заболяване на майката. Въпреки това е счел определеното от първоинстанционния съд преди съобразяване на съпричиняването обезщетение от 120 000 лв. за завишено, като е посочил, че към момента на смъртта ищцата била на 25 години, самостоятелна, имаща собствено семейство и деца. Поради това е приел, че общото обезщетение следва да е в размер от 60 000 лв., който да се намали с 1/3 на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. II. По жалбата на ответника. За допускане на касационното обжалване се поставят пет въпроса с обосноваване на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл, поради което на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. Първият, вторият и четвъртият въпрос по смисъл се свеждат до въпроса дали при причинена смърт на родител при ПТП и при липса на особено близка връзка между починалия и ищеца последният е материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди. Този въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът не е приел ищцата да има право на обезщетение въпреки липсата на особено близка връзка, а е основал извода си за основателност на иска именно върху приетото за установено от фактическа страна наличие на такава връзка. В действителност въпросът за липсата на близост между ищцата и пострадалата, поставен в основата на последователно поддържаната защитна теза на ответника, е от фактическо естество, отговорът му зависи от оценката на доказателствата по конкретното дело и поради това е от значение за правилността на въззивното като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. По въпроса „ Следва ли размерът на съпричиняване да се определя на база житейски известни на съда факти в противоречие с приетите експертни заключения и дадени свидетелски показания ?“ на първо място не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, доколкото в изложението не е посочено кои са житейски известните факти, които въззивният съд е съобразил в противоречие със събраните доказателства, а изтъкнатите в касационната жалба факти не могат да бъдат съобразявани съгласно задължителното тълкуване по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК. Независимо от това по този въпрос не са обосновани и съответните специални предпоставки съобразно позоваването на жалбоподателя на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Аргументацията е ограничена до бланкетното твърдение, че необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка и необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, ще е предпоставка за допускане на касационно обжалване по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По последния въпрос „П ри пострадало при ПТП лице с поставена медицинска диагноза за тежко психично заболяване и отчитайки поведението на лицето към момента на инцидента, съдът следва да съобрази този факт при определяне размер на съпричиняване на пострадалата? “ също не се обосновават специалните предпоставки по изтъкнатите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е посочена каквато и да било практика на ВКС от вида на тази по т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК (във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), нито са изложени доводи защо се счита въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) съобразно съдържанието на това основание, разяснено с т. 4 от ТР № 1/2009 г. III. По жалбата на ищеца. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се произнасяне на въззивния съд по въпроса „ Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да прецени и обсъди всички установени по делото обстоятелства, касаещи и определящи степента на претърпените болки и страдания (неимуществени вреди) от пострадалото лице при определяне размера на обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД съобразно задължителната практика в т. 11 от ППВС № 4/1968 г.? “ в противоречие с посочена практика на ВКС. Въпросът е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е свързан пряко с мотивите на въззивния съд. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед задължителните указания по ППВС №4/1968 г., според които справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага определяне на точния паричен еквивалент на болките и страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице. Касационното обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на извода на въззивния съд с това задължително тълкуване. Държавна такса не се дължи на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. С тези мотиви съдът