Определение № 50465 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 11/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Акцент инвест“ ООД срещу въззивно решение № 1365/2021 г. по в. гр. д. № 1485/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 261049/24.03.2021 г. по гр. д. № 3744/2020 г. на Районен съд Варна и отхвърлен предявеният от дружеството срещу Л. М. М. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сума в размер 4 104 евро с ДДС, представляваща неизплатено комисионно възнаграждение по договор от 28.01.2019 г. за посреднически услуги с цел покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2020 г.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Във връзка с твърдението, че следва да бъде допуснат факултативен касационен контрол са формулирани въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция, а именно:

1.“Може ли въззивният съд едва с решението по делото да изключи от доказателствения материал, приет от първата инстанция, писмен документ – фактура, с твърдението, че не е подписана и няма данни да е платена без да постави този въпрос като спорен в доклада и без да даде възможност на страната да ангажира доказателства за релевантния факт?“

2.“Какъв е характерът на изявлението на трето неучастващо в процеса лице, обективирано в придружаваща молба към представен по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК документ и може ли такива изявления да се приемат като безспорно доказателство относно установяване или отричане на определен релевантен за изхода на спора факт, тоест на практика възможно ли е те да се приравнят на свидетелски показания, предвид обстоятелството, че е недопустимо такива да се събират в писмен вид?“

3. Относно нарушение на състезателното начало и правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото относно приемането като доказателство на изявление на трето неучастващо в процеса лице, обективирано в придружаваща молба към представен по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК документ.

По въпрос първи се твърди отклонение от практика на ВКС, обективирана в решение № 244/2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на II т.о., решение № 204/07.12.2010 г. по т. д. № 128/2010 г. на II т.о., решение № 40/27.03.2012 г. по т. д. № 113/2011 г. на II т.о. и решение № 463/2016 г. по гр. д. № 2541/2015 г. на IV г.о. на ВКС.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация Л. М. С. чрез назначения от съда особен представител е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва. Заявява се становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и проверка на въззивното решение по същество, тъй като касаторът е поставил въпроси, които целят проверка по същество на въззивното решение. Поставените процесуални въпроси са относими единствено към възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от „Акцент инвест“ ООД срещу Л. М. М. искова претенция за сума в размер 4 104 евро с ДДС, представляваща неизплатено комисионно възнаграждение по договор за посреднически услуги от 28.01.2019 г. с цел покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2020 г.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е отменил осъдителното първоинстанционно решение и е отхвърлил иска. В мотивите на решението си съставът на Апелативен съд Варна е приел, че между страните е бил сключен договор за посреднически услуги, според клаузите на който дружеството ищец се е задължило да намери и предложи на ответницата недвижим имот с цел покупка срещу насрещно нейно задължение да заплати на посредника комисионно възнаграждение. В договора е предвидено, че посредничеството е успешно, ако възложителят подпише предварителен договор за имот, предложен от посредника. Установено е, че посредникът е дал информация на възложителя за апартаменти, офиси и ателиета, находящи се в жилищна сграда с идентификатор 10135.1508.157.3 в [населено място], [улица], както и апартаменти, офиси и ателиета, находящи се в жилищна сграда с идентификатор 10135.1508.123.5 в [населено място], ул. П. К.“ № 9. Въззивният съд е намерил за основателно възражението на процесуалния представител на ответницата, че възнаграждение се дължи само за конкретни обекти, описани в Приложение № 1 към договора, а в него липсва описан апартамент № 141 с идентификатор 10135.1508.123.5.41. В приложението е посочено общо обекти в сграда с идентификатор 10135.1508.123.5. Счел е, че осъщественото посредничество не е доказано и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М. Н., тъй като те са много общи, а отделно не се подкрепят от останалия доказателствен материал – по делото липсва съставен от „С. консулт“ ЕООД /дружеството строител/ протокол за оглед, за който тя твърди, че е бил изготвен. Мотивирал е липса на връзка между представена по делото неподписана фактура № [ЕГН]/01.10.2019 г., издадена от „Акцент инвест“ ООД с получател „С. консулт“ ЕООД във връзка с посреднически услуги по продажбата на ап. 141 на [улица], и твърдяното посредничество в полза на ответницата. Извел е заключение, че тази фактура не я обвързва, тъй като тя не е вписана като получател по нея.

Не са налице твърдените от касатора основания нито за директен, нито за факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

При произнасянето си настоящият състав има предвид задължителните постановки на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които достъп до касация се осъществява при поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и следва да бъде разрешен от касационната инстанция. В случая поставените от касатора въпроси нямат характеристиката на правни, тъй като са поставени във връзка с изводи на въззивния съд, които не са били решаващи за постановяване на неговото решение. Въззивният съд е осъществил съвкупна преценка на фактическите обстоятелства и е мотивирал крайния си акт при ключовия извод, че от представения договор за посредническа услуга и съставеното към него Приложение № 1 не може да се установи предоставянето на услугата от ищцовото дружество за закупуване именно на апартамент № 141 с идентификатор 10135.1508.123.5.41 и адрес [населено място], [улица], т. е., че именно този апартамент е бил показан на ответницата. Изводите относно доказателствената стойност на приетата по делото фактура № [ЕГН]/01.10.2019 г., издадена от „Акцент инвест“ ООД с получател „С. консулт“ ЕООД, и събраните чрез разпита на свидетелката М. Н. гласни доказателства имат второстепенно значение и не са единствено обуславящи крайния извод на съда. Следва да бъде посочено и обстоятелството, че твърденията на касатора за изключване на фактурата от доказателствения материал не кореспондират на изложените от въззивния съд мотивите в решението.

В производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. В същото време заявените от касатора основания за достъп до контрол по същество целят именно проверка на приетите от състава на Апелативен съд Варна факти в резултат на нова интерпретация на събраните доказателства, което е в противоречие с възприетите от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки.

Твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение също се извежда от неправилните изводи на апелативния съд относно характера на приложената като доказателство фактура № [ЕГН]/01.10.2019 г. Както беше посочено по-горе, въпросното писмено доказателствено средство не е мотивирало решаващите изводи на съда. Отделно, наличието на очевидна неправилност не е обосновано от касатора с твърдения за прилагане на отменен или несъществуващ закон, прилагане на закона в неговия обратен смисъл или с твърдения за нарушение на основни законови начала, а поради очевидна необоснованост на извод, явяващ се в противоречие с правилата на формалната логика, опита и научните правила, изводими от мотивите на решението. В същото време обаче се твърди, че преценката на съда относно доказателственото значение на фактурата е неправилно, т. е. налице е твърдение за обикновена неправилност на решението.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС