Определение № 2856 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5116/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д., чрез адв. К. Г., срещу въззивно решение № 137/14.03.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 832/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С обжалваното решение е потвърдено решение № 374/01.07.2022 г. по гр. д. № 1239/2021 г. на Районен съд – Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу С. Г. Д. иск по чл. 59, ал. 9 СК за изменение установените със споразумение по чл. 51 СК, утвърдено с решение № 6921/22.07.2019 г. по гр.д. № 14/2019 г. на РС – Благоевград, мерки за лични контакти с децата Х. С. Д., Г. С. Д. и Б. С. Д.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) подлежи ли на изменение режим на лични отношения, който е бил определен по постигнато между страните споразумение, поради липсата на ритмичност неоснователно и без фактическа необходимост създава значителни периоди 1 Актът е постановен на 10.06.2024 без личен контакт между децата и неотлеждащия ги родител; 2) кои са критериите, въз основа на които да се отчита непригодността на вече утвърден режим на лични отношения и обосноваване на промяна на съдебно утвърдени такива; 3) спазени ли са интересите на децата при налагане на режим на лични отношения, който съобразно доказателствата по делото се е оказал непригоден за изпълнение и е довел практически до прекъсване на връзката между децата и неотглеждащия ги родител; 4) обвързан ли е съдът по молба за промяна в режима на лични отношения с петитума и претендирания от ищеца режим на лични отношения, посочен в исковата молба; 5) може ли съдът да определи време и форми за лични контакти между децата и неотглеждащия ги родител, които да не са свързани с преспиване. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС № 1/1974 г. и с решение № 57/18.03.2022 г. по гр. д. № 2911/2022 г. на ВКС, IV г.о., както и че е очевидно неправилно - чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответната страна по жалбата - С. Г. Д., представлявана от адв. Г. Ю., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение № 6921/22.07.2019 г. по гр. д. № 14/2019 г. на Районен съд – Благоевград, с което е одобрено споразумение между съпрузите, като родителските права по отношение на малолетните деца – Х., Г. и Б., са предоставени на майката, определено е местоживеенето им при нея, а на бащата е определен режим на лични контакти и същият е осъден да заплаща месечна издръжка. По настоящото дело ищецът е претендирал да се промени режима на лични отношения, като бъде определен по-ограничен режим на лични контакти. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че след развода между родителите и определянето (по споразумение) 2 Актът е постановен на 10.06.2024 на режима на лични отношения на бащата с децата, ищецът е създал ново семейство. Той живее на семейни начала със С. Н., с която имат дете (на 2 години), семейството обитава двуетажна къща в с. Б., като в домакинството се отглежда и детето на Н. от първия й брак. Тази промяна при ищеца обаче не е довела до влошаване на възможностите и условията на живот при него, нито до обективни затруднения да се изпълнява режима на лични контакти така, както е определен със споразумението и който е в интерес на трите подрастващи момчета. Бащата притежава необходимия родителски капацитет и личностни качества за да поддържа пълноценна и стабилна връзката си с Х., Г. и Б.. Трудовата му ангажираност и доходи също не са се променили неблагоприятно и не представляват пречки да изпълнява задълженията си на родител. Независимо от влошената комуникация между родителите, за децата не съществува риск за физическото, психическото и социално развитие, доколкото им е осигурена безопасна и сигурна семейна среда на отглеждане и възпитание както при майката, така и при бащата. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е счел за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че съществуващият по-разширен режим на лични контакти е „непригоден“, „нереципрочен“ и се отразявал неблагоприятно на децата. Прието е, че момчетата са привързани към баща си, обичат го, очакват срещите си с него и изпитват разочарование, когато не могат да прекарат повече време в дома му. В заключение е направен извод, че не е налице релевантното по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК изменение на обстоятелствата. Определеният режим на лични контакти на бащата с децата е съобразен с възрастта им, със степента на тяхното физическо, психическо и емоционално развитие и с нуждата им да се запази пълноценна връзката с неотглеждащия ги родител. По тези съображения предявеният иск е счетен за неоснователен и е отхвърлен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Въпросите в изложението нямат претендираното от страната значение и не обуславят селектирането на жалбата. В първата си част (№ 1-3) същите са формулирани според твърденията на касатора, като във формулировката им са предпоставени факти и обстоятелства, които не са приети за установени и доказани по делото. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с анализа и оценката на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на 3 Актът е постановен на 10.06.2024 съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Във втората си част (№ 4-5) не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, съгласно която при определяне на режим на лични отношения съдът не може да бъде пасивен, той следи служебно за интереса на детето и поради това в споровете за родителски права и режима на лични отношения той не е обвързан от желанията на детето или от предложенията на родителите. Константно в тази връзка се приема, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи определянето или промяната на режима на личните отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно (вж. - решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г., ІІІ г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., ІV г. о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г. о., решение по гр. д. № 59/2018 г., решение по гр. д. № 2396/2017 г. и др.). Същността на понятието „промени в обстоятелствата” е разяснена в т.5 от ППВС № 1/1974 г. По вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различно проявление. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата, до жилищните или битовите условия, като съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. Най-добрият интерес на детето определя решението на съда по мерките за личните отношения, а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес предвид указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. В обжалваното въззивно решение не е приложен различен подход, а напротив - съобразени са указанията на ППВС №1/1974 г., както и установената практика на ВКС по този вид дела. Отчитайки правото и естествената потребност на всяко дете да общува и с двамата си родители, 4 Актът е постановен на 10.06.2024 въззивният съд е посочил, че с оглед установените по делото обстоятелства, липсва релевантна по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК промяна, която да налага промяна в установения режим на лични отношения между бащата и трите момчета. Поисканото ограничаване на режима за контакти с децата не е обусловено от обективни пречки, затруднения, или липса на битови или други възможности при ищеца. Неразбирателствата между родителите не следва да са повод и причина да не се запазят и стимулират добрите отношения и почестите лични контакти с бащата, който притежава нужния родителски капацитет и възможности да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието на момчетата. Още повече във възраст, когато им е необходим мъжкия пример на поведение и е установено, че средата при бащата не е рискова за децата и обективно не налага промяна в посока - ограничаване на контактите помежду им. Не е налице и поддържаното от жалбоподателят основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Във фазата по допускане на касационната жалба Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Той може да направи извод за възможна очевидна неправилност, когато такава следва пряко от съдържанието на самото решение. В случая, жалбоподателят не сочи в изложението си доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. Не могат и служебно да бъдат изведени правни въпроси, които обуславят очевидна неправилност на решението, доколкото поначало касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените в касационната жалба основания, с изключение на служебното му задължение, както е в случая по спора за родителски отношения - да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Поради това, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен. При този изход на спора, жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение