Определение № 478 от 13.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1837/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „МИКОС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, представляван от процесуалния му пълномощник - адв. Ш., срещу въззивното решение № 254/19.04.2023г., постановено по в.т.д. № 661/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260302/29.04.2022 г., по търг. дело № 542/2019 г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявените от жалбоподателя срещу „Агротексим” ЕООД, искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Агротексим” ЕООД да заплати на „Микос инженеринг” ЕООД сума в размер на 327 439,23 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство”, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, [населено място] - част от подетап 2.2. и етап 3 по договор за изработка от 15.09.2012 г., както и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Агротексим” ЕООД да заплати на „Микос инженеринг” ЕООД сумата в размер на 327 439,23 лв., представляваща стойност на направените от „Микос инженеринг” ЕООД разходи за извършване на строително-монтажни работи на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, [населено място], чието изпълнение е било необходимо, извършено е уместно и в интерес на „Агротексим” ЕООД, без да е налице сключен договор за тяхното възлагане.

Жалбоподателят „Микос инженеринг” ЕООД поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд е допуснал множество процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доводите му и доказателствата по делото, както и че решението е постановено при пълна липса на мотиви. Твърди, че въпреки факта, че въззивният акт бил разпрострян на цели 34 страници, нямало изложени от апелативния съд собствени мотиви, тъй като буквално били преписани аргументите на първоинстанционния съд. Сочи, че мотивите на въззивния съд били несъстоятелни и изключително тенденциозни. Поддържа, че не е ясно защо се приемало от САС, че е заплатена сумата от 100 000 лв. по първия главно предявен иск, като счита, че това не следвало от заключението на експертизата, а било възприето „на око“ от съда. Поддържа, че в общо посочената като платена сума по експертното заключение се включвало авансово плащане по описаната фактура, което е неотносимо към дължимите суми по етапи 1 и 2, и ако бил обсъдил задълбочено доводите по жалбата и събраните доказателства, въззивният съд не би стигнал до този „абсурден“ извод. По подробно изложените мотиви претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът Микос инженеринг” ЕООД поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя следния въпрос:

1. „Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото, и да изложи правните си доводи?“, като поддържа произнасяне в противоречие с трайната и задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, обективирана в решение № 57/02.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г., 3 г.о., решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. №241/2011г. на 1 г.о., решение № 536/19.12.2012г. по гр.д. № 89/2012г., 4г.о. и др.

Ответникът по касационната жалба – „АГРОТЕКСИМ“ ЕООД оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв. И., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 25.10.2023г. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, и при условията на евентуалност, оставянето му в сила. Заявява искане да му бъдат присъдени разноски по списък, който представя, ведно с договор за правна защита.

Третото лице – помагач на ответника - ЕТ „КАМЕН ГОЦЕВ – КОЛЪМ“, също оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в подадения на 09.11.2023г. писмен отговор чрез процесуалния си представител – адв. Н. Ц., и претендира да не бъде допускано въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че е безспорно, че на 30.08.2012 г. между „Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“, от една страна като управляващ орган, и „Агротексим” ЕООД, от друга страна като бенефициент, е сключен договор № 105/30.08.2012 г., по силата който управляващият орган чрез Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Реконструкция на рибовъдно стопанство, находящ се в имот УПИ I, кв. 1, [населено място], общ. Девин“ съгласно заявление за кандидатстване с вх. № ЕФР-16- 15/05.07.2012 г., срок за изпълнение на проекта 30.09.2013 г., като към договора са сключени и три броя анекси, съответно от 14.02.2013 г., 12.06.2013 г. и 18.06.2013 г.

Въззивният съд е посочил, че във връзка с горния договор, на 15.09.2012 г. между „Микос Инженеринг“ ЕООД, като изпълнител, и „Агротексим” ЕООД, като възложител, е сключен договор за извършване на строително-монтажни работи (СМР) на обект „Реконструкция на рибовъдно стопанство“, като конкретната спецификация на видовете СМР и единични цени е по оферта на изпълнителя – приложение № 1, представляваща неразделна част от договора, ведно със съответните количествено-стойностни сметки (КСС). Договорено е СМР да са на етапи, както следва - етап 1, етап 2 (с подетап 2.1 и подетап 2.2.), със срок за изпълнение - 01.09.2013 г. Общото възнаграждение по договора е уговорено в размер на 2 376 262.79 лв., като преди започване на работата следва възложителят да заплати аванс в размер на 30 % от изпълнението по предмета на договора. Страните са се уговорили отчитането на извършените СМР да става с акт обр. 19 и сметка 22, в която да се приспада пропорционално получения аванс. Според приетото от въззивния съд, съгласно чл. 7 от договора плащането на цената е договорено на база одобрен акт 19, сметка 22 и данъчна фактура, издадена от изпълнителя, като ал. 2 на чл. 7 от договора предвижда, че възложителят заплаща дължимото възнаграждение в срок до 5 дни след подписване на приемо - предавателните протоколи (приемане на актуването), но не по-късно от 3 дни от издаването на фактура.

САС е приел, че между страните по процесния договор са подписани двустранно три броя обобщени приемо-предавателни протоколи за извършени СМР, както следва: първият без дата за извършени и приети СМР от етап І на обща стойност 260 568,81 лв.; вторият от 15.08.2013 г. за извършени и приети СМР от подетап 2.1 на обща стойност 1 268 213,90 лв. и третият от 18.12.2013 г. за извършени и приети СМР от подетап 2.2 на обща стойност 435 468,28 лв., както и обобщен приемо-предавателен протокол 18.12.2013г. по повод извършените СМР и предаване на обекта. Счел е, че на 13.11.2013 г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, подписан от възложителя „Агротексим” ЕООД, изпълнителя (строителя) „Микос Инженеринг“ ЕООД, съответните проектанти, консултанти (строителен надзор) - ЕТ „Камен Гоцев - Колъм“ и специалисти, както и че е издадено удостоверение № 15/20.12.2013 г. за въвеждане в експлоатация на горепосочения строеж.

Въззивният съд е приел, че от ищеца с получател ответното дружество са издадени фактури, както следва: № 350/19.10.2018 г. на стойност 100 000 лв., без ДДС, с посочено основание „СМР по договор за строителство и анекс към него – остатък“; № 354/19.10.2018 г. на стойност 101 937 лв., без ДДС, с посочено основание „допълнително изпълнени СМР по приета от инв. контрол и надзор рекапитулация и КСС по етап 2 част ВИК - поз. 1 до 14“; фактура № 351/19.10.2018 г. на стойност 10 644.53 лв. без ДДС, с посочено основание „допълнително изпълнени СМР по приета от инв. контрол и надзор рекапитулация и КСС за Е2“; фактура № 352/19.10.2018 г. на стойност 9 324.80 лв. с посочено основание „допълнително изпълнени СМР по приета от инв. контрол и надзор рекапитулация и КСС по етап 2 поз. 6 – Направа на трасета при пътеки от П профил“, фактура № 353/19.10.2018 г. на стойност 94 814.70 лв. с посочено основание „допълнително изпълнени СМР по приета от инв. контрол и надзор рекапитулация и КСС на по етап 2 поз. От 1 до 23 вкл. без поз. 6“ и фактура № 331/27.08.2013 г. на стойност 120 000 лв. с ДДС с посочено основание „СМР – Реконструкция на рибовъдно стопанство – етап ІІІ – авансово плащане“, като всички процесни описани фактури са подписани от издателя им „Микос Инженеринг“ ЕООД чрез управителя М. Г., но не и от представител на получателя - „Агротексим” ЕООД.

САС е приел, че по протокол - споразумение от 28.04.2014 г., подписано от „Микос Инженеринг“ ЕООД и от „Агротексим” ЕООД е извършено прихващане между две насрещни вземания на страните съответно на „Агротексим” ЕООД за сумата от 13 493.76 лв. по фактури № 980/05.11.2013 г. и № 161/08.10.2013 г. и на „Микос Инженеринг“ ЕООД за същия размер сума от 13 493.76 лв. по фактура № 345/28.04.2014 г.

Въззивният съд е отчел, че е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена вещото лице инж. Б. Т., според която възложените СМР по етап 2, подетап 2.2, посочени и приети с обобщен приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г., са извършени в цялост на обекта. Описаните СМР като допълнителни по етап 2, подетап 2.2 в приложените три броя протоколи от 13.11.2013 г., според заключението не са извършени на обекта, а всички посочени допълнителни дейности са предвидени в одобрените проекти и вече включени като изпълнени съгласно приетите обобщени протоколи, но не са установени допълнително изпълнени СМР, извън приетите в обобщените приемо-предавателни протоколи, подписани от „Микос инженеринг“ ЕООД и „Агротексим” ЕООД. Приел е, че съгласно експерта описаните СМР като допълнителни по етап 3, съгласно протокол за извършени и приети СМР от 13.11.2013 г., при направен оглед и анализ на отчетените количества се установява, че не са извършени. Апелативният съд въз основа на заключението е посочил, че приетите количества в подписаните между страните по делото обобщени приемо-предавателни протоколи за изпълнени СМР са достатъчни за завършването на обекта и въвеждането му в експлоатация, и е нямало необходимост от извършване на допълнителни СМР, за да се въведе в експлоатация обекта, нито са посочени в строителната документация във вид на предписания на проектанти, заповеди на строителен надзор, промени в проекта и/или в разрешителното за строеж, нито са възложени от „Агротексим” ЕООД.

Въззивният съд е кредитирал и заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, която потвърждава изводите на единичната, а именно, че възложените СМР по етап 2, подетап 2.2, посочени и приети с обобщен приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г., са извършени в цялост на обекта, като те са подробно описани в приложение № 2, таблица № 1 към експертизата. Описаните СМР като допълнителни по етап 2, подетап 2.2 в приложените три броя протоколи от 13.11.2013 г., описани в приложение № 3, таблица № 1 към експертизата, са предвидени в одобрените проекти и са изпълнени съгласно вече приетите и подписани от „Микос Инженеринг“ ЕООД и „Агротексим” ЕООД обобщени протоколи от дати – 20.02.2013 г., 15.08.2013 г. и 18.12.2013 г. Според прегледаните чертежи, част от предявените СМР, са заварени като изпълнени на обекта преди началото на реконструкцията. При огледа се констатирали подобни дейности, но експертите не могат да се ангажират кога, кой и как ги е изпълнил. Според тройната експертиза не са установени допълнително възлагани СМР, извън приетите в обобщените приемо-предавателни протоколи, подписани от „Микос Инженеринг“ ЕООД и „Агротексим” ЕООД, и не е установена строителна документация, с която се възлага извършването на допълнителни СМР, както и двустранни протоколи за приемането на допълнителните СМР. Вещите лица са посочили още и, че изхождайки от датите на подписване на протоколите за приемане на допълнителните СМР - 13.11.2013 г., и техния вид и описание, не е възможно и не може технологично да бъдат изпълнени тези СМР, и обектът да бъде завършен в срок, и приет с акт обр. 15 от същата дата 13.11.2013г. Според заключението на тройната експертиза описаните СМР като допълнителни по етап 3, съгласно протокол за извършени и приети СМР от 13.11.2013 г., при направения оглед и анализ на отчетените количества се установява, че не са извършени. Прието е, че не е установено къде са изпълнени допълнителните количества, които са значителни като обем, а и те също се включват в приетите общи количества описани в обобщените приемо-предавателни протоколи. Експертите са посочили, че етап 3 от строителството на обекта е бил първоначално за цех за преработка на пъстърва (надстройка на риболюпилня), но впоследствие се установява промяна на разрешителното за строеж, както и че този етап от строителството е извършен в много по-късен етап от първоначалните два етапа - етап 1 и етап 2, от друга строителна фирма – „Инфрастрой груп“ ООД, [населено място].

Кредитирайки съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице геодезист инж. Л. М., който с цел точно определяне площта на асфалтовите покрития е извършил геодезическо заснемане, въззивният съд е възприел резултатите, отразени на комбинирана скица - приложение 1, съгласно която площта на асфалтово покритие на обслужващи пътища около басейните е 1431 кв.м; площта на асфалтово покритие на алеята при люпилня - 74 кв.м.; площта на асфалтово покритие на велоалея - 1707 кв.м.; площта на асфалтово покритие от входа на обекта до рибарниците (стар асфалт) - 371 кв.м. Съгласно протокол за извършени СМР по протокол от 18.12.2013 г. и таблица 1 „допълнителни работи етап 2 и вертикална планировка етап 2, т. 75, планировка на основа за полагане на пътно легло е с площ 1860 кв.м. Експертизата е счела, че това е площта на асфалтовото покритие на велоалеята, която по геодезическо заснемане е 1707 кв.м. Вещото лице е уточнило, че самият асфалт е даден в кубатура, а не като площ. Експертът е посочил, че за да се определи точно дължината на положените бордюри от двете страни на велоалеята, използвайки извършеното геодезическо заснемане по основната експертиза, е установил, че дължините на положените двустранно бордюри е 699.73 м., като според вещото лице общата стойност на положените бордюри е равна на 4 844 лв. без ДДС. Експертът е посочил, че на територията на рибарниците са констатирани 2 бр. паркинги, т.е. четири броя паркоместа, разположени при влизане по входната алея, вляво, както и бетонирания паркинг - навес и бетонираната площадка подход към този паркинг и административната сграда и ресторанта. Според вещото лице от снимковия материали било видно, че бетоновата настилка не е шлайфана, а е нанесена гланцова циментова заливка, която на места се е обелила и отдолу се е показало бетоновото покритие, като сочи, че стойността на положения неплътен асфалт на четири броя паркоместа възлиза на сумата от 1 360 лв.

Въззивният съд е посочил, че от съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице проф. д-р инж. Ф. Р., се установява, че процесният обект би могъл да бъде изпълнен така, както е възложен, и ако не са изпълнени работи по изграждане на изпусквателната шахта и канала към басейна, както и електрическото захранване на площадковото осветление и таблата към всеки един рибарник. Посочено е, че не е установена и доказана необходимост от извършване на допълнителни количества СМР, за да се въведе в експлоатация обекта. Въпросните допълнителни количества СМР не са вписани и в последния обобщен приемо-предавателен протокол, подписан от страните по делото на 18.12.2013 г.

Кредитирайки съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р. С., апелативният съд е приел, че се установяват плащания по процесния договор за изработка от 15.09.2012 г. от ответника към ищеца в общ размер на 2 370 616.55 лв. по издадени фактури, които включват и едно прихващане на насрещни вземания и задължения между страните с размер 13 493.76 лв. Според експертизата СМР по етап 2, подетап 2.2 на обект „Реконструкция на Рибовъдно стопанство”, УПИ I, кв. 1, [населено място] са на обща стойност 435 486.28 лв., съгласно обобщен протокол от 18.12.2013 г., като по данни на ищеца част от сумата, в размер на 335 486.28 лв. от извършените плащания, ищецът е отнесъл за изпълнението на дейностите по етап 2, подетап 2.2. На база обобщен приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г. и предоставените данни от ищеца за получените плащания за етап 2, подетап 2.2, неплатеният остатък за СМР по етап 2, подетап 2.2 на обекта по счетоводни данни при ищцовото дружество е в размер на 100 000 лв., за който остатък ищецът е издал фактура с № 350/19.10.2018 г. на ответника, с основание: „СМР по договор за строителство и анекс - остатък“. Вещото лице е посочило, че съгласно приложените към делото три броя протоколи за изпълнени и приети СМР от 13.11.2013 г. по етап 2, подетап 2.2, а именно: Протокол от 13.11.2013 г. за допълнително изпълнени и приети СМР по етап 2, подетап 2.2 на стойност 101 937 лв. без ДДС; Протокол от 13.11.2013 г. за изпълнени и приети СМР по етап 2, подетап 2.2 на стойност 10 644.53 лв. без ДДС; Протокол от 13.11.2013 г. за изпълнени и приети СМР по етап 2, подетап 2.2 на стойност 104 139.50 лв. без ДДС, същите са на обща стойност - 216 721.03 лв., без ДДС. Издадените от ищеца на ответника фактури във връзка с горепосочените три броя протоколи от 13.11.2013 г., нямат постъпили плащания, а по счетоводни данни, процесните четири броя фактури не фигурират и в счетоводните записвания по сметка 401. От извършената проверка и представените документи на вещото лице не се установява осчетоводяване при ответника на посочените фактури. Според експерта приложената към делото фактура с № 331/27.08.2013 г. на стойност 120 000 лв. с ДДС (данъчна основа 100 000 лв. и начислен ДДС 20 000 лв.) е издадена от ищеца на ответника, с основание: „СМР - Реконструкция на рибовъдно стопанство - етап III - авансово плащане“, е осчетоводена по описания начин и заплатена с представено платежно нареждане от ответника от 27.08.2013 г. При съотнасяне на това авансово плащане към стойността на СМР по етап 2, както е отразено счетоводно при ответника, няма непогасена част от задълженията по фактурирани СМР по осчетоводените двустранно фактури.

Според експертизата по протокол за „Допълнително изпълнени работи етап 3 и вертикална планировка етап 2 част ВиК—поз. от 1 до 14“, общата стойност на изпълнените работи е 121 963 лв. без ДДС и от ищеца е издадена опростена фактура с № 345/28.04.2014 г. на стойност 11 244.80 лв. (без начислен ДДС), с основание: „СМР - допълнителни работи - частично - Акт 19 от 28.04.2014 г.“ Съгласно протокол за прихващане от 28.04.2014 г., страните са се споразумели да се извърши прихващане на насрещни вземания и задължения в общ размер на 13 439.76 лв., от които с част в размер на 11 244.80 лв. се погасява задължението на ответника по фактура с № 345/28.04.2014 г. на стойност 11 244.80 лв. След приспадане на платен аванс по фактура с № 331/27.08.2013 г. в размер на 100 000 лв. без ДДС, и приспадане на прихваната сума между страните в размер на 11 244.80 лв. по протокол за прихващане от 28.04.2014 г., полученият неплатен остатък се получава 10 718.20 лв., без начислен ДДС. Ищецът е издал опростена фактура с № 355/19.10.2018 г. на стойност 10 718.20 лв., без начислен ДДС в нея, с основание допълнително изпълнени СМР по приета от инв. контрол и надзор рекапитулация и КСС по етап 3 и вертикална планировка етап 2 част ВиК - поз. от 1 до 14 на стойност 121 963 лв.; авансово плащане по ф-ра 331/27.08.2013 - минус 100 000 лв.; Плащане по Акт 19 - допълнителни СМР и ф-ра 345/28.04.2014 г. - минус 11 244.80 лв. Частта, която ищецът отнася за частично погасяване за изпълнени СМР по фактура № 345/28.04.2014 г. е 11 244.80 лв. Приложената по делото фактура № 345/28.04.2014 г. е на стойност 11 244.80 лв., без начислен ДДС. т.е. разликата (от 11 244.80 лв. до 13 493.76 лв.) в размер на 2 248.96 лв. представлява 20 % (ДДС) върху сумата 11 244.80 лв. Вещото лице С. е посочило също така, че издадените фактури на ответника за допълнителни СМР, представени в таблица 4, на обща стойност 327 439.23 лв., не фигурират в счетоводните записвания по счет. сметка 401 - „Доставчици“, водена при ответника, т.е. не са осчетоводени.

Въззивният съд е приел въз основа на горните фактически констатации, че е безспорно между страните, че между тях са възникнали облигационни отношения по процесния договор за изработка от 15.09.2012г. и че възложените по договора СМР са извършени от изпълнителя и приети от възложителя, видно от двустранно подписания обобщен приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г. и издадените строителни книжа, както и от заключенията на вещите лица по приетите по делото съдебно-технически експертизи. Счел е, че е основателно правопогасяващото възражение за заплащане изцяло на ищеца на дължимото от възложителя-ответник възнаграждение по процесния договор. САС е приел, че ответното дружество е изплатило на ищеца цялото дължимо по договора възнаграждение, което е в размер на 2 376 262.79 лв., включително и задължението за възнаграждение по обобщения приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г. Въззивният съд е приел, че представената от ищеца фактура № 350/19.10.2018 г. не е подписана от представител на ответното дружество-възложител и следователно не обективира негово изявление за съгласие относно извършването на описаните в нея СМР, като същата не е и осчетоводена при ответника. Съдът е посочил, и че тази фактура (наред с други от същата дата, на които се позовава ищецът) е издадена през м. октомври 2018 г., т.е. почти пет години след датата, на която се твърди, че са извършени строителните дейности, за които се претендира заплащане на възнаграждение, което води до извод, че счетоводството на ищеца не е водено редовно. Приел е, че авансовото плащане от 27.08.2013г. следва да се отнесе към процесния подетап 2.2, който е бил в процес на изпълнение към момента на плащане, като е взел предвид и, че няма никакво уточнение да се касае за други и различни СМР по същия. С оглед горните мотиви е приел, че при приспадане на авансовото плащане, което е за изпълняваните тогава СМР, искът за заплащане на сумата от 100 000 лв., неизплатен остатък от възложени СМР по договора, се явява неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на исковете по раздел І, т. 2 и т. 3 за заплащане на сумата от 216 721.03 лв., без ДДС, и на сумата от 10 718.20 лв., без ДДС, представляващи неизплатено възнаграждение за допълнително възложени, изпълнени и приети СМР съответно по етап 2, подетап 2.2 и по етап 3, и въз основа на три броя протоколи от 13.11.2013 г. за извършени и приети СМР и издадени от ищеца на 19.10.2018 г. фактури с номера № 354, № 351, № 352 и № 353, съдът е приел, че сумите не са дължими, тъй като не се установява от събраните доказателства, че са извършени допълнителни СМР, нито такива са възникнали по необходимост, нито са били възложени от възложителя-ответник, като в тази част е препратил и към мотивите на първоинстанционния съд. Посочил е, че протоколите от 13.11.2013 г. за допълнително изпълнени СМР, не са подписани от представител на „Агротексим” ЕООД, а подписването им от физическото лице, извършващо търговска дейност като ЕТ „Камен Гоцев - Колъм“, е ирелевантно, тъй като този субект не е оправомощен от ответното дружество. Задължение за плащане не следва според апелативния съд и от издадените фактури, които също не са подписани и осчетоводени надлежно от ответника. Възлагане на допълнителни СМР според въззивния съд не се установява и от извършеното авансово плащане в размер на 120 000 лв. с ДДС по фактура № 331/27.08.2013 г. с основание по нея „СМР - реконструкция на рибовъдно стопанство – етап ІІІ - авансово плащане“, тъй като в нея не са конкретизирани по никакъв друг начин въпросните СМР. Съдът е приел, че всички заключения на изслушаните експертизи по делото, които е кредитирал, са направили един и същ категоричен извод, че не се установява технологична необходимост от извършване на каквито и да било допълнителни количества СМР, извън тези, възложени по процесния договор, тъй като последните са напълно достатъчни за завършване на строежа и за въвеждането му в експлоатация, като такава не произтича и от някое задължително предписание, дадено от участниците в строителството в заповедната книга. Посочил е, че всички експерти сочат, че технологично въпросните допълнителни СМР не могат да бъдат завършени към датата на съставяне на протоколите, с оглед подписването в същия ден на обобщен протокол обр.15. САС е посочил, че от заключението на вещото лице геодезист Л. М. и от неговите изчисления, също не може да се заключи, че са налице допълнително извършени строителни дейности, доколкото изчисленията относно голяма част от положения на обекта асфалт са дадени в различни мерни единици от тези, посочени в документите, които са съставени само от ищеца, а и реалната площ, измерена на обекта, обслужващи басейни + велоалея и люпилня е 1 707 кв. м., а заплатеното на ищеца е за площ от 1 860 кв. м., т.е. над установеното. Въззивният съд е приел, и че по делото няма представени никакви доказателства, от които да се установява, че тези допълнителни СМР са изпълнени именно от ищцовото дружество, което носи тежестта на пълно и главно доказване на тези обстоятелства. С оглед горните мотиви и при препращане към тези на СГС съгласно чл. 272 ГПК, е потвърдил първоинстанционното решение в тази част.

По евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД, САС е приел същия за неоснователен и недоказан, тъй като не е установено надлежно фактическо изпълнение на процесните СМР от страна на ищеца, с изключение на тези по договора, нито да е имало необходимост от извършването им с оглед състоянието на обекта, за да се приеме, че евентуално предприетото според твърденията на ищеца е било в интерес на ответника, и разходите да подлежат на заплащане. Потвърдил е решението и по този иск.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Поставеният от касатора процесуален въпрос за правомощията на въззивния съд, а именно длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи, се явява обуславящ за всяко съдебно производство, поради което съставлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК, но не отговаря на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Въззивният съд не е процедирал в нарушение на константната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и много други актове, включително и посочени от касатора, в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна, е длъжна да изложи собствени фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните. Както се посочва в решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, като въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, излагайки фактически и правни изводи по съществото на спора, и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд в случая не е действал в противоречие, а съгласно практиката на ВКС, като въпреки че се е позовал на чл. 272 ГПК и препратил към мотивите на първоинстанционния съд, е изложил и подробни собствени мотиви. В тази връзка САС е съобразил, че съгласно практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 4/18.02.2016г. по гр.д.№3322/2015г. на ВКС, 2 г.о., както и решение № 157 от 8.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. ІІ т. о., решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 850/2011 г. на 2 г. о. на ВКС др., предвидената в ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд в случаите, когато потвърждава неговото решение, не дерогира изискването на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка събраните доказателства и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство / чл. 269 ГПК/. В случая въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, но е изложил и собствени мотиви. Вярно е, че мотивите му в известна степен съвпадат с тези на първоинстанционния съд, но това не означава, че такива липсват. Въззивният съд се е произнесъл по същите, вече изтъкнати пред първоинстанционния, доводи и възражения на страните, и поради това е стигнал до същите изводи. Съдът е обсъдил доказателствата, включително свидетелските показания и тяхната допустимост за установяване на сочените факти, заключенията на всички съдебно-технически и съдебно-счетоводна експертизи, като е посочил какво възприема за установено по делото въз основа на техния подробен и съвкупен анализ.

Не може да се споделят доводите на касатора за липса на мотиви в отклонение от задължението да се разреши спора от въззивния съд и че е налице само препращане по реда на чл. 272 от ГПК. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 272 от ГПК, но това е сторено след като е извел собствени фактически изводи, въз основа на подробно обсъдените доказателства, и изложил собствени мотиви във връзка с доводите и възраженията на страните, като допълнително е препратил към мотивите на първата инстанция. Изрично въззивният съд се е основал на заключенията на вещите лица, като е обсъдил всяко едно от тях поотделно, включително и с подробно посочване на обясненията на експертите при изслушването им, и въз основа на горното е направил извод, че вещите лица са отговорили в цялост, мотивирано и обосновано на поставените им въпроси и според изрично дадените указания от съда, съобразявайки огромния обем от доказателства, които е събран по делото, и извършените огледи на обекта. С оглед горното обсъждането на възраженията на касатора по жалбата му, поставени под формата на реторични въпроси и съдържащи доводи за невярност на заключенията на експертизите, е свързано с извеждане на фактическите изводи на съда при обсъждане на всяко доказателство поотделно. Изводът на въззивния съд, че по делото е установено, че всички извършени от ищеца и съответно приети СМР, са му заплатени от ответника, и не е имало впоследствие извършени допълнителни СМР, които да са възникнали по необходимост и/или възложени от ответника - възложител, извън параметрите на договора, са направени след подробно и пълно обсъждане на всички събрани доказателства и това, че не съответстват на поддържаните от касатора тези, не означава, че решението е необосновано, респ. постановено при твърдяната липса на собствени мотиви. Доводите на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в постановяване на решението преди приключване на производството по чл. 151 ГПК за поправката на протокол, са неотносими, тъй като във връзка със същото не са посочени и заявени нови доказателствени искания своевременно - във въззивната жалба, а и САС не е процедирал противно на практиката на ВКС, обективирана в решение № 346 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1556/2010 г., ІІ г.о., в което е прието, че ако поправката на протокола касае съдопроизводствено действие или волеизявление на участвуващите в производството по делото лица, които не са обвързани с изискванията за допустимост на съдебното решение, обстоятелството дали поправката е извършена преди или след постановяване на решението, е ирелевантно.

Въззивният съд е постановил решението си след подробно обсъждане на доказателствата и техния анализ, възприемане на установените факти въз основа на изрично аргументирано кредитиране или не на събраните доказателства, поради което не се установява да е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, на който се позовава касаторът. САС е постановил решението си след излагане на подробни мотиви и е изпълнил предвидените в закона задължения, поради което посоченият правен въпрос не е разрешен в отклонение от трайната и задължителна практика на ВКС.

Неоснователни са и доводите на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на мотивите му. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, но не може да бъде установена само въз основа на акта, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само при допуснато касационно обжалване. Изложените от касатора доводи относно неправилността не биха могли да обусловят извод за очевидна неправилност по смисъла на горепосочената разпоредба, тъй като предпоставят преценка и обсъждане на фактическите и правни изводи на въззивния съд, което отрича наличието на тази квалифицирана форма на неправилност.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Ответникът е заявил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Размерът им се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 25.10.2023г., в който е отбелязано, че сумата от 5000 лв. е заплатена в брой при сключването му, като същият служи и за разписка. Следователно е доказано извършването на разноски в посочения размер и същите следва да бъдат възложени в тежест на касатора.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение