Определение № 2098 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4371/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2599/19.05.2023 г. по гр.д. № 2667/2022 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решението от 16.12.2021 г. по гр.д. № 27768/2020 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на А. Л. С. срещу И. Т. С. с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за общата сума 16 051 лв. – сбор от невърнати погрешни банкови преводи, осъществени на 30.04.2019 г., 02.09.2019 г., 04.09.2019 г. и 25.10.2019 г., определяйки отговорността на страните за разноските по делото. Решението се обжалва от А. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси – първите процесуалноправни, а последните два - материалноправни: 1. Следва ли съдът да базира фактическите си изводи на свидетелски показания, които пресъздават разказаното им от страната по делото и нямат лични наблюдения и впечатления за релевантните факти? 2. Длъжен ли е съдът да зачете признанието на ответника в смс-кореспонденция с ищеца, че дължи вземането по иска, когато се подкрепя и от гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели? 3. Наличието на интимни отношения между страните по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД придава ли правно основание на получените суми по парични преводи, за които по делото категорично е доказано, че са извършени без основание? и 4. С прекратяване на интимните отношения отпада ли правното основание на разместените имуществени блага в периода, в който страните са били в интимни отношения? Касаторът счита въпросите обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради необоснованост, при съществено процесуално нарушение и погрешно прилагане на материалния закон – касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответницата И. С., ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ответницата е получила сумите по четирите платежни нареждания, чието връщане се претендира, но са неверни твърденията на ищеца да ги е извършил погрешно. Прието е, че гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетели, включително и на доведените от ищеца, доказват възраженията на ответницата за основанието на тези плащания. Това са средствата, с които ищецът е покривал разноските по договори за поръчка/за мандат, в изпълнението на които ответницата по негова заръка е обзавеждала негов вилен имот в [населено място], [община], и му е купувала дрехи; средствата, дарени от ищеца, с които ответницата си е купувала луксозни дрехи и обувки, екстеншъни за коса, както и средствата, които ищецът й е предоставял за почивки и екскурзии, включително в чужбина. Въззивният съд подробно е обсъдил събраните гласни доказателства, за да мотивира извода, че те взаимно се допълват и не са противоречат – поотделно и помежду им, като всеки разпитан свидетел е давал показания за възприетото лично от него. Тяхната достоверност допълнително е обосновал чрез показанията на всички свидетели за това, че през 2019 г. страните са били в интимни отношения, с високите изисквания на ищеца за това какъв следва да е външният вид на неговата интимна приятелка, включително с искането тя да му върне „инвестираните“ средства, след като интимната им връзка е била прекратена. Въззивният съд е добавил, че дори да приеме, че ответницата се е съгласила с това предложение – аргумент от смс-кореспонденцията помежду им, представена и приета по делото на хартиен носител, исковете следва да се отхвърлят, доколкото се основават на неоснователното обогатяване, а не на неизпълнението на договор между страните. При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат въпрос не е обуславящ. Достоверността на показанията е мотивирана с това, че всеки свидетел лично е възприел различни аспекти от релевантните факти, а при такива мотиви е необосновим изводът, че решението е базирано само на това, което всяка от страните е разказала на доведените от нея свидетели. Допълнително, в настоящото производство не може да се провери дали гласните доказателства установяват фактическата обстановка, възприетата в решението, тъй като в първата фаза на касационното производство Върховният касационен съд не се произнася по касационните основания (т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). Следователно по въпроса е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Вторият повдигнат въпрос също не е обуславящ. Въззивният съд не е приемал, че ответницата е признала вземанията на ищеца за неоснователно обогатяване в разменената помежду им смс-кореспонденция. Той е разсъждавал, в известна степен хипотетично, че евентуалното съгласие за връщане на паричните средства, постигнато след като ответницата ги е получила от ищеца по четирите платежни нареждания, не променя извода, че исковете са неоснователни. Ищецът не ги претендира по договор. Материалноправните въпроси също не са обуславящи. Въззивният съд не е приемал, че интимната връзка между страните е основанието ищецът да направи, а ответницата да задържи средствата по четирите банкови превода, нито е бил длъжен да приеме, че с прекратяването на връзката е отпаднало основанието ответницата да ги задържи. Началната липса на основание като елемент на първия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е изяснена в ППлВС № 1/28.07.21979 г. Актът на нормативно тълкуване на Върховния съд има запазено, задължително действие за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), доколкото не са променени регулираните отношения с разпоредбата на чл. 55 ЗЗД. Обжалваното решение е съобразено с Постановлението, доколкото въззивният съд е отрекъл осъществяването на този, а и на всеки друг фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, установявайки конкретните договорни основания на извършените преводи: мандат и дарения. С интимната връзка е мотивирана възприетата от въззивния съд достоверност на гласните доказателства – всички свидетели са дали показания за такава връзка, която впоследствие е била прекратена, включително в решението е приложено опитно правило. Интимната връзка е обяснението за възникналите множество мандатни отношения между страните, които са били основани на доверието, и за даренията. Следователно по първия въпрос са изключени и общото, и всяко допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ищеца следва да се поставят разноските, които ответницата е направила и пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът