Определение № 124 от 24.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 932/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 12.11.2013г. по гр.д. № 229/2013г. на Окръжен съд - Монтана, с което е отменено решение на Районен съд - Монтана по гр.д. № 124/1998г. и вместо това е извършено разпределение на ползването на УПИ ІІІ, пл.№ 4281 в кв.56 по плана на [населено място], кв. М. К., а по кадастралната карта - поземлен имот с идентификатор 48489.29.647 с площ 865 кв.м. между П. Р. В., Д. И. В., С. Д. С. и С. Д. К. при квоти в съсобствеността: общо ¼ ид.ч. за П. и Д. В. и общо 3/4 ид.ч. за С. С. и С. К., като е възприет вариант първи от заключението на вещото лице В. Р. и е постановено Д. и П. В. да ползват оцветените в синьо части, С. С. и С. К. да ползват оцветените в червено части, а оцветените в зелено части от имота да се ползват общо от всички съсобственици. Касационната жалба е подадена от С. Д. С. чрез пълномощника му адв. Б.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се поставят един процесуален и един материалноправен въпрос, за които се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Ответниците П. В. и Д. В. са представили писмен отговор, в който излагат съображения за недопускане на касационно обжалване. Ответницата С. К. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл. 32,ал.2 ЗС за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот. Обжалваното решение е постановено в производство по чл.294 ГПК - след като Върховният касационен съд е отменил предходно въззивно решение по спора и върнал делото за ново разглеждане. Основание за отмяна е неучастието в процеса на съпрузите на първоначалните страни - П. В. и С. С.. При новото разглеждане са Окръжен съд.М. е конституирал Д. В. и С. К.. При определяне правата на страните в съсобствеността съдът е взел предвид постановеното влязло в сила решение, с което е отхвърлен ревандикационен иск на С. С. против П. В. за изключителна собственост върху имота. Съдът е приел, че имотът е съсобствен при дялове: 1/4 ид.ч. общо за П. В. и съпруга й Д. В., придобита чрез давностно владение по време на брака им и ¾ ид.ч. общо за С. С. и С. К., придобити чрез договор за издръжка и гледане по време на брака им, който брак понастоящем е прекратен. С. К. е заявила в съдебно заседание, че не се отказва от това, което й се полага; че няма как да ползва общо имота с бившия си съпруг и че е съгласна той да ползва това, което ще бъде определено за нея. Пълномощникът на С. С. е поискал назначаване на експертиза, която да извърши ново разпределение според броя на съсобствениците, но съдът е оставил искането без уважение. При постановяване на решението съдът е приел, че на С. К. не следва да се определя самостоятелна част за ползване, съответстваща на нейните 3/8 ид.ч. от имота, тъй като тя е заявила, че няма претенции за ползване, но не желае да загуби частта си, а предоставя ползването на бившия си съпруг. Затова е определил общ дял на двамата бивши съпрузи. Досежно начина на разпределение съдът е възприел заключението на единичната експертиза на вещото лице Р. в нейния първи вариант, като е изложил съображения защо не приема заключението на тройната експертиза. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното: Първият правен въпрос, поставен от касатора е: може ли в производството по съдебна администрация по чл. 32, ал.2 ЗС съдът да решава спорове за собственост между страните и да обсъжда възражения, че правата им са различни от установените според представените доказателства. Въпросът е разрешен с Тълкувателно решение № 13/2012г. на ОСГК на ВКС, т.2, в която се приема, че в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази задължителна практика, а и в случая въпросът за правата на страните в съсобствеността е разгледан в отменителното решение на ВКС /Решение № 320 от 31.07.2013г. по гр.д. № 1059/2010г. на І г.о./ и доколкото въззивното решение е отменено единствено заради неучастието на съпрузите на първоначалните страни, то повторното му разглеждане е преклудирано. Поради това липсва основание за допускане на касационно обжалване по сочения въпрос. Вторият правен въпрос, формулиран от касатора, е: може ли да се възлага общ дял за ползване на двама съсобственици, без да се изследва възможността за обособяване на самостоятелни дялове за всеки от тях и без дадено от тях съгласие за ползване на общ дял. Поддържа се противоречие с Решение № 159 от 03.09.2012г. по гр.д. № 1205/2011г. на ІІ г.о. и Решение № 424 от 31.05.2011г. по гр.д. № 881/2010г. на І г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В първото се приема, че разпределението следва да се извърши по начин, който съответства на правата в съсобствеността и не създава предпоставки за бъдещи спорове между съсобствениците. Според второто решение разпределянето на общ дял е възможно при изразено съгласие за това от съсобствениците, които ще ползват този общ дял. В обжалвания акт на Окръжен съд-Монтана е определен общ дял за ползване от двамата бивши съпрузи С. С. и С. К., без да е изразено съгласие и от двамата за това. Горното обосновава допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за необходимостта да се определи дял за ползване на всеки съсобственик и за предпоставките за определяне на общ дял за ползване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.