Определение № 45 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 202/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 19729/05.11.2021 г. на В. С. Стоянова срещу определение № 2784 от 25.10.2021 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр. д. № 2960/2021 г. за потвърждаване на разпореждане № 281512 от 18.08.2021 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 5296/2021 г., с което е върната при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба. Жалбоподателката иска отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да се посочва практика, с която актът на въззивния съд влиза в противоречие. Върховният касационен съд, състав на ІІІ -то г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. № 5296/2021 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба на В. С. Стоянова срещу Б. М., Л. П., Г. Ч. и И. Г. за нанесени й имуществени и неимуществени вреди и щети от техните действия и бездействия, които са в пряка и причинна връзка с техните деяния да спазват правните принципи на ЕС, така и да прилагат нормите на Регламенти, Директиви, Решенията на С., като първично право на Европейския съюз в който Р България е държава-членка от 2007 г., което право е по ранг над националното право, а именно: за осъждане на последните да й заплатят по 40 000 лв. обезщетение, ведно със законната лихва за нанесените й вреди, 10 000 лв. за лична обида поради отказ да сключат споразумение, или общо 170 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. С разпореждане от 22.07.2021 г., връчено на ищцата на 04.08.2021 г, съдът й е указал да посочи трите имена и адреса на ответниците, да уточни дали твърди, че служители на В. са нарушили правилата за защита на личните чрез изпращането на посочените две писма с документи до нея, какви лични данни са били посочени в изброените документи, дали служители на В. са оставили писма пред вратата на кантората, или други лица, дали ответниците са оставили писмата пред кантората й, да изясни какъв е интересът й от предявяването на исковете срещу посочените ответници, като съобрази, че са членове на колективния орган на В., ако твърди, че писмата са доставени от служител на пощенски оператор, да изясни какъв е интересът й от предявяването на исковете срещу посочените ответници, каква е причината обезщетенията да се претендират по различен начин от ответниците-разделно или солидарно, да уточни претендираните вреди, действия или бездействия на ответниците са ги причинили, дали претендира общо обезщетение в размер на 170 000 лв., за какви вреди претендира обезщетения от по 40 000 лв. и за какви вреди обезщетение по 10 000 лв., каква е връзката между соченото влошаване на здравословното й състояние с описаното от нея събитие-събарянето й от психотронен генератор. Съобщени са и последствията при неизпълнение на дадените указания. Със заявление вх. № 343243 от 11.08.2021 г., е поискала да и се издадат съдебни удостоверения, във връзка с изпълнението на някои от дадените от съда указания, чрез които да се снабди с данни от В. за трите имена и адресите на ответниците, като и данни за техните задължения и права като членове на В., за това какви действия са предприети за пропусквателния режим пред съдилищата, по какъв начин са изпратени нейните документи с лични данни, след което е заявила, че ще уточни исковата молба. С разпореждане № 281512 от 18.08.2021 г. Софийски градски съд, е приел, че дадените от него указания в срок не са изпълнени и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата й молба, а производството по делото е прекратил. За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане и прекратяване на производството, в обжалваното сега определение, съставът на Софийски апелативен съд след собствен анализ на исковата молба и нейните нередовности, на указанията на съда и на изпълнението им от страната, е достигнал до извод, че въпреки дадената й възможност нередовностите са останали неотстранени. Приел е, че с депозираното от нея заявление в срок, не са отстранени изцяло нередовностите на исковата молба, а относно искането й за издаване на съдебни удостоверения, е счел че не са и били необходими за да се изпълнят указанията на съда. С оглед на очертаните в чл. 280, ал. 1 ГПК селективни критерии, преценката за наличието на които е в изключителна компетентност на ВКС, настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт не следва да се допуска до касационен контрол, поради следните съображения: Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се предпоставя от въведените основания по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. посочването на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт, по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая формулираните от касатора основни въпроси, на които ВКС следва да даде отговор: „Дължат ли националните съдии, произнасяне по делото съобразно правото на ЕС; Длъжен ли е съдът да приложи Общностното право над Националното дори когато в ГПК има формални правила за подсъдност, несъобразени с критериите за независимост и непредубеденост като основна функция на обективно правораздаване и в РБ България“, както и искането й за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. В случая, съдът е приел, че исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 5296/2021 г. по описа на СГС е нередовна и дадените указания за отстраняване на тези нередовности не са изпълнени в определения срок, считано от уведомяване на ищцата на 04.08.2021 г. В този смисъл, поставените въпроси са неотносими, а според разясненията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, непосочването на относими за изхода по конкретното дело правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Отделно от изложеното, в съдебната практика на ВКС се приема, че съдът проверява служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, тя се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите в нея нередовности. Тези указания трябва да бъдат ясни и разбираеми за страната /както е в случая/. При неизпълнение на указанията в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява /чл.129, ал.3 ГПК/. В случая, правилно съдът е приел, че исковата молба е нередовна и са били дадени конкретни указания за отстраняване на нередовността, но ищецът не ги е изпълнил, поради което е налице основание за прекратяване на делото в хипотезата на чл. 129,ал. 3 ГПК. Касаторката и пред настоящата инстанция не сочи доводи, които да опровергават изводите на администриращия съд, не се твърдят и конкретни факти или нарушения, опорочаващи процедурата по администриране на върнатата искова молба. Производството е във фазата по проверка на редовността на исковата молба, поради което липсва произнасяне по основателността на заявената искова претенция. Така установената практика не е в противоречие с актове на Съда на ЕС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, т. 2 ГПК. Воден от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, III г. о.