Определение № 50091 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3193/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 198 от 10.06.2022г. по гр.д. № 294/2022г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260009 от 15.03.2022г. по гр. д. № 4830/2019г. на Пазарджишки районен съд за признаване за установено по отношение на Г. А. В., че И. Г. П. и Т. А. П. са собственици на апартамент в [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, ап.20, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с площ 82,25 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, дневна, бокс, антре, три лоджии и сервизни помещения, заедно с избено помещение и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и за осъждане на Г. А. В. да предаде на И. Г. П. и Т. А. П. владението върху описания имот. Касационната жалба е подадена от ответника Г. А. В. чрез пълномощника адв. П.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по правните въпроси: 1/ какви са правните последици за третото добросъвестно лице - приобретател от влязлото в сила решение, с което не е уважен установителен иск за собственост на ищците върху част от имота; може ли това лице да черпи права от пресъденото нещо на това решение, че ищците не са собственици; 2/ допустимо ли е да се уважи иск по чл. 108 ЗС по отношение на последния добросъвестен приобретател от поредица прехвърлителни сделки само на основание нищожност на завещанието на първия праводател, въпреки че последващите сделки са действителни и не са оспорвани като нищожни; 3/ могат ли ищците, които успешно са провели иск за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС, да се легитимират като собственици на изкупената част от имота, ако към момента на заместването изкупената част вече не принадлежи на купувача по договора. Твърди се и очевидна неправилност на решението, без да е конкретно обоснована. Ответниците по касационната И. Г. П. и Т. А. П. молят да не се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е ревандикационен иск. Ищците са родители на Р. Т. П., починал на 14.03.2018г. Негов наследник по закон, наред с ищците, се явява съпругата му А. П., с която е сключил брак през 1994г. Ищците претендират, че притежават общо 1/6 ид.ч. от наследството на сина си. По време на брака съпрузите са придобили в съпружеска имуществена общност процесното жилище. След смъртта на Р., легитимирайки се със саморъчно завещание от съпруга си, А. П. е продала на 02.04.2018г. жилището на Й. Д. П.. На 16.04.2018г. купувачката е продала жилището на ответника Г. В.. На 25.05.2018г. ищците са предявили против снаха си А. П. и против Й. П. иск за нищожност на саморъчното завещание и иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на продадените от П. 5/6 идеални части от имота, равняващи се на наследствения й дял по закон. С влязло в сила решение на Районен съд Пазарджик по гр.д. № 1986/2018г. е прогласена нищожността на завещанието. С решение на Върховния касационен съд, I г.о., по гр.д. № 1492/2020 г. е допуснато на основание чл.33 ал.2 ЗС изкупуване в полза на И. и Т. П. на 5/6 ид.ч. от имота, които са прехвърлени от А. П. на Й. П., за сумата 15 000 лева. Не се спори, че тази сума е изплатена от ищците на Й. П. в законовия срок. При тази фактическа обстановка въззивният съд е намерил иска за собственост за основателен и го е уважил. Приел е, че ищците притежават 1/6 ид.ч. от имота по наследство от сина си, а останалите 5/6 ид.ч. са придобили в резултат на упражненото право на изкупуване по отношение на съсобственика си А. П. и първия купувач на имота. Извършеното от ответника позоваване на добросъвестно владение по смисъла на чл. 79, ал.2 ЗС съдът е намерил за неоснователно, доколкото той не е упражнявал непрекъснато владение върху имота в продължение на пет години. Имотът е купен от него на 18.04.2018 г., а искът за собственост е предявен през декември 2019г. Съдът е посочил, че договорът за продажба между А. П. и Й. П. не произвежда вещно-прехвърлителен ефект по отношение на наследствените права на ищците. По отношение наследствените права на А. П., прехвърлени на Й. П., е упражнено право на изкупуване. Според съда влязлото в сила решение по чл.33, ал.2 ЗС пораждавещноправни последици - води до придобиване на вещно право насобственост върху разпоредената от съсобственика част от съсобственияимот. Преобразуващият ефект на съдебното решение настъпва от деня навлизането му в сила и се изразява в заместване на купувача в сключенатапродажба. Това действие по заместване на купувача в продажбенотоправоотношение следва да бъде зачетено, независимо далипоследният е платил на първоначалния купувач уговорената в договора цена,тъй като съдебното решение, с което е уважен иска за изкупуване, имадействие от момента на придобивната сделка. От този момент в отношенията между страните по последната купувач е съсобственикът, успешно провелиска по чл. 33, ал. 2 ЗС. В този смисъл съдът се е позовал на Решение по гр.д. №511/2020 г. на ВКС. Основният довод на ответника за наличие на правно основание да държи имота, е сключената от него сделка. Тази сделка представлява продажба на чужд имот и няматранслативен ефект, при което купувачът не придобива права, каквито прехвърлителят не е притежавал или е изгубил. По тези съображения въззивният съд е уважил ревандикационния иск. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема следното: Първият правен въпрос е: какви са правните последици за третото добросъвестно лице - приобретател от влязлото в сила решение, с което не е уважен установителен иск за собственост на ищците върху част от имота; може ли това лице да черпи права от пресъденото нещо на това решение, че ищците не са собственици. Въпросът е обоснован с доводи, че от страна на ищците в производството по гр.д. № 1986/2018г. на Пазарджишки районен съд е бил предявен и установителен иск за собственост на 1/6 ид.ч. от имота, заедно с иска по чл. 25 ЗН и по чл.33, ал.2 ЗС, който иск според касатора не е удовлетворен и по него е формирана сила на пресъдено нещо, която преклудира настоящия спор. Фактите обаче са други: видно от приложеното решение на по гр.д. № 1986/2018г., че действително е бил предявен иск за установяване правата на ищците по наследство в размер на 1/6 ид.ч. срещу А. П. и Й. П., но производството по този иск е било прекратено поради липса на правен интерес, тъй като е установено, че имотът вече е продаден на ответника В.. Следователно, сила на пресъдено нещо по установителен иск за собственост на 1/6 ид.ч. не е налице. С оглед на това поставеният въпрос няма отношение към изхода на спора. Вторият въпрос е за допустимостта да се уважи иск по чл. 108 ЗС по отношение на последния добросъвестен приобретател от поредица прехвърлителни сделки само на основание нищожност на завещанието на първия праводател, въпреки че последващите сделки са действителни и не са оспорвани като нищожни. Въпросът има значение за спора спрямо притежаваната от ищците по наследство 1/6 ид.ч. от имота. Същият не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, защото липсват допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК, на които се позовава касатора. Така както е поставен, въпросът не прави разграничение между нищожна сделка, която не произвежда правно действие и сделка, с която прехвърля чужд имот (права, които прехвърлителят не притежава), която е действителна, но е лишена от вещнопрехвърлителен ефект. Утвърдена и безпротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, че продажбата на чужд имот не е нищожна, но не прехвърля правото на собственост. Именно в този смисъл са мотивите на въззивния съд - че праводателката на касатора, съответно и той самия, не са могли да придобият правото на собственост върху 1/6 ид.ч., защото първоначалната праводателка А. П. не го е притежавала. Що се отнася до добросъвестността на касатора съдът е посочил, че тя би имала значение само при осъществено петгодишно владение, каквото в случая липсва. Не е посочена практика в обратен смисъл. Соченото от касатора Решение № 60086 от 15.06.2021г. по гр.д. № 3629/2020г. на І г.о. разрешава въпроса: противопоставимо ли е на ипотекарния кредитор решение по дело, по което е прогласена за нищожна сделката, с която учредителят на ипотеката е придобил ипотекирания имот, ако ипотекарният кредитор не е бил страна по това дело. Този въпрос няма отношение към настоящия спор. Другото посочено решение е Решение № 266 от 18.03.2021г. по гр.д. № 247/2020г. на ІV г.о., което разглежда иск по чл. 135 ЗЗД и също е неотносимо. Според настоящия състав определящ за изхода на спора за собствеността върху 5/6 ид.ч. от имота е третият поставен правен въпрос, доуточнен така: могат ли ищците, които успешно са провели иск за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС, да се легитимират като собственици на изкупената част от имота, ако към момента на заместването изкупената част вече не принадлежи на купувача по договора, а е отчуждена от него в полза на трето лице. Въпросът касае изводите на съда, че преобразуващият ефект на влязлото в сила решение за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС спрямо А. П. и Й. П., обвързва и настоящия касатор Г. В., който е придобил имота от последната преди завеждането на иска по чл. 33, ал.2 ЗС и не е страна в това производство. Не се открива практика по този въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Тъй като въпросът е релевантен само за изводите относно собствеността върху 5/6 ид.ч., които са били обект на изкупуване, то касационното обжалване следва да се допусне в уважената част на иска за собственост за 5/6 ид.ч., а в останалата част - за 1/6 ид.ч., притежавана от ищците по наследство, да се откаже достъп до касационен контрол. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.