Определение № 4708 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2268/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Я. Н., подадена чрез адв. А.Г., срещу решение № 371 от 08.04.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 241/2025г. на Окръжен съд-Варна, в частта, с която е отменено решение № 3568/14.10.2024г. по гр.д. № 3283/2024г. на РС-Варна относно режима на лични отношения между касатора и малолетното му дете А. А. Н., и е определен следният режим на лични контакти между бащата и детето: 1. До навършване на тригодишна възраст на детето: от 10 часа до 17 часа всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване и в присъствието на майката; 2. След навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване и без присъствието на майката; двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина на Великденските и Коледните празници на всяка четна година и първата половина на Новогодишните празници всяка нечетна година от 10 часа на първия почивен ден до 17 часа на последния от първата половина на празничните дни; когато бащата е извън страната може да осъществява аудио- или видеовръзка всеки понеделник, сряда и събота в периода от 16 часа до 17 часа (съобразно часовата зона на България) с продължителност 15 минути; 3. За осъществяване на така определения режим на лични отношения на бащата с детето до първи май на всяка календарна година майката следва да уведоми писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск, а бащата до петнадесети май на същата година следва да уведоми писмено майката кои дни извън нейния отпуск ще прекара с детето, а ако майката не уведоми бащата, последният до петнадесети май на същата календарна година следва да определи тези дни и да уведоми за това майката; 4. За изпълнение на режима на личен контакт бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно там. В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС, с решение № 232/15.07.2015г. по гр.д.№ 6692/2014г. на ІV ГО, решение № 401/11.01.2012г. па гр.д. 327/2011г. на ІІІ ГО, решение № 802/23.02.2011г. по гр.д.№ 1783/2009г. на ІV ГО на ВКС и др. по процесуалноправния въпрос: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства, да обсъди въведените от страните доводи и възражение и да изложи мотиви. По въпроса: 2. Какви са критериите, които съдът следва да съобрази при определяне режима на лични отношения между родителя и детето, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, твърди противоречие с ППВС № 1/12.11.1974г., както и с решение № 222/24.06.2015г. по гр.д.№ 6894/2014г. на ІV ГО, решение № 195/11.07.2011г. по гр.д. №1707/2009г. на ІV ГО, решение № 202/ 28.10. 2015г. по гр.д.№ 244/2015г. на ІІІ ГО, решение № 267/23.09.2015г. по гр.д. № 7140/2014г. на ІV ГО, решение № 232/15.07.2015г. по гр.д.№ 6692/2014г. на ІV ГО, решение № 30/27.01.2025г. по гр.д. № 5157/2023г. на ІІІ ГО и др. Ответникът по касационната жалба М. И. Н., чрез пълномощника адв. В., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в атакуваната част и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Производството пред ОС-Варна е образувано по въззивна жалба на М. Н. и по насрещна въззивна жалба на А. Н. против решение № 3568/14.10.2024г. по гр.д. № 3283/2024г. на РС-Варна, в частта, с която е обявено, че вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи и в частта с която е определен режим на лични отношения на бащата с детето А. Н.. В частта, с която родителките права по отношение на детето са предоставени на майката, местоживеенето на детето е определено при майката, както и в частта, с която бащата е осъден да плаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер 400 лева, първоинстанционното решение, като необжалвано от страните е влязло в сила. Въззивният съд е приел за установено, че страните по спора са сключили граждански брак на 21.07.2023г.; на * е роден синът им А.; през м.октомври 2023г. родителите са се разделили, като майката, заедно с детето е заживяла в [населено място], [община]; с първоинстанционното решение по гр.д.№ 3283/2024г. на РС-Варна бракът между страните е прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката и е постановено то да живее при нея. Ответникът работи като моряк с предходна месечна заплата 2 300 евро, а считано от 12.09.2024г. е сключил нов трудов договор за моряк с месечно възнаграждение 1 655 долара. По делото липсват данни майката на детето да е работила, няма и доказателства за престиране на труд от нейна страна. В представените в първоинстанционното производство социални доклади са направени констатации, че родителите са се разделили, когато детето е било на два месеца; след раздялата А. се отглежда от своята майка в [населено място], [община]; майката полага много добри грижи за детето; установени са добри социално-битови условия и хигиена в дома; нуждите на А. са задоволени в добра степен и режимът му е съобразен с възрастта и развитието му; контактите между детето и бащата към м.май 2024г. са били редки и за кратко време, което се дължало на препятстване от страна на майката, поради влошени отношения между родителите. Въззивният съд е приел за установено и, че двамата родители показват положително отношение и приемане на детето, имат съхранен родителски капацитет; майката разпознава индивидуалните характеристики и нужди на детето, тъй като е постоянно с него, докато бащата е затруднен в това отношение, доколкото вижда рядко детето, както и поради липсата на комуникация с майката, която би следвало да го информира. Изложил е съображения, че с оглед ниската възраст на детето (същото е на година и седем месеца към момента на устните състезания пред въззивния съд), обстоятелството, че от раздялата на родителите (два месеца след раждането) контактите на бащата с детето са минимални и той няма изградени навици за обгрижване на малко дете, както и че детето е свикнало основно с присъствието на майка си, то са налице предпоставки за определяне на режим на лични контакти на детето с бащата, който адекватно да отразява фактическото положение. Невъзможността на детето към настоящия момент да се обслужва и да изрази посредством слово желанията си, несъгласията си или състоянието си и необходимостта от присъствието на майката изключват то да бъде отделено от майката за вечерния период и то на разстояние, било то и от 40 км. Предвид това, съдът е приел, че в изключителен интерес на детето е то да остане по-дълго време в условията на създадената и осигурена му благоприятна среда, като се даде достатъчно време за адаптиране на А. към промяната в обичайната му среда и общуването с баща му, а след като измине достатъчен период на адаптация на детето и бащата, постепенно режимът да се промени с възможност за по-продължително пребиваване с преспиване в дома му. С тези мотиви, съдът е изменил постановения от първоинстанционния съд режим на лични контакти между бащата и детето. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните части по следните съображения: Първият поставен от касатора въпрос е обуславящ, но по отношение на него не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1., т.1 ГПК. Отговор на въпроса е даден в задължителната за съобразяване от съдилищата съдебна практика. В мотивите към т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, както и в цитираното от касатора ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, както и в практиката на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 и чл. 269, изр. 2 от ГПК е разяснено, че въззивният съд следва да обсъди и анализира в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани и защо; да обсъди всички процесуални искания на страните, основаващи се на тези факти, както и доводите, които имат значение за решаването на делото. В разглеждания случай въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, които са от значение за определяне на режима на лични отношения между бащата от една страна и детето от друга. Несъгласието на касатора с този анализ и преценка на доказателствата, респ. с крайните решаващи изводи на съда, съставлява довод за неправилност на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. По втория въпрос също е налице непротиворечива съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд изцяло се е съобразил и според която при вземане на решение относно режима на личните отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени родителските права съдът трябва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето-в тяхната съвкупност. Част от критериите са нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, но тяхното изброяване не е изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства. Подлежат на съвкупна преценка от съда: родителските качества на всеки един от родителите; полаганите до момента грижи и отношението към детето; желанието на родителя и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възраст; отношенията между двамата родители и отношението им към детето след раздялата; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Режимът трябва така да бъде определен от съда и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му. Съдът може да постанови осъществяването на личните отношения на определено място, както и в присъствието на определено лице. При решаващата дейност на въззивната инстанция са следвани и спазени критериите, указани в ППВС 1/1974г. и установената съдебна практика, включително цитираната от касатора. Поради изложеното, не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на ОС-Варна в атакуваната от А. Н. част. С оглед изхода на делото и предвид своевременно заявеното с отговора на касационната жалба искане, в полза на адв.И. В. следва да се присъди, на основание чл. 38 ЗАдв, адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 400 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО