Определение № 4169 от 12.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 666/2026 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от 02.07.2026 г. от адвокат Г. Б. Х. – процесуален представител на М. Н. Т. с искане за изменение на определение № 2910/02.06.2026 г. на настоящия съдебен състав по гр.д.№ 666/2026 г. в частта за разноските, като същото бъде увеличено от 600,00 евро на 1 500,00 евро /евентуално 1 200,00 евро/ с вкл. ДДС за осъществената от него безплатна защита на основание чл.38, ал.2 ЗА в производството, образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“. Изложено е, че присъденият размер от 600,00 евро не отразява в достатъчна степен материалния интерес, фактическата и правна сложност на спора, обема на необходимата касационна защита и критериите па чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.36, ал.3 и ал.4 ЗА. Насрещната страна–Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк.Ч. поддържа, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА от 600,00 евро е справедлив и съответстващ на извършената от процесуалния представител на ищцата работа, изразяваща се в изготвянето на отговор на касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима-депозирана е в срока по 248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. С определение № 2910/02.06.2026 г. на настоящия съдебен състав по гр.д.№ 666/2026 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъден да заплати на М. Н. Т., на основание 49 ЗЗД сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 18 327,59 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Ищцата, чрез процесуалния си представител - адв. Г. Б. Х., е депозирала отговор на касационната жалба, в който е заявено, че повдигнатите от касатора въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложено е и становище по доводите на касатора за неправилност и необоснованост на обжалваното въззивно решение. С определението по чл.288 ГПК на адр. Х. е присъдено на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 600,00 евро, като съставът на ВКС е съобразил задължителното за съдилищата решение на СЕС по дело С-438/22, според което при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл.38, ал.2, изр.2 ЗА, което препраща към чл.36, ал.2 от наредбата, а следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, съответно - положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото. Именно съобразявайки посочени критерии, настоящият състав на ВКС е определил на адв. Х. адвокатското възнаграждение в размер на 600,00 евро за изготвяне на отговор на касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси, които не покриват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и по заявени касационни основания по чл.281, т.3 ГПК на въззивното решение, постановено в производство, отличаващо се с ниска правна сложност, предвид изобилната практика на ВКС, в т.ч. и задължителна такава по спорните между страните въпроси, вкл. и по отношение на доказването на фактите, относими към фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,