Определение № 574 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. П., чрез адв. Ст. Б., против въззивно решение № 2/10.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 272/2021 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение № 383/23. 07. 2021 г. по гр. д. № 1143/2021 г. по описа на Районен съд - Разград, с което упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство на страните деца - П. Д. П. и С. Д. П. е предоставено на майката - И. В. В. и е определено местоживеенето на децата при нея, а на бащата - Д. П. П. е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща на малолетните деца ,чрез тяхната майка и законен представител,ежемесечна издръжка в размер на 250 лева за детето П. и 200 лева за детето С.,считано от 1.12.2019 год.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства,водещи до изменение или прекратяване на издръжката. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на постановеното решение и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли съдът да предостави упражняването на родителските права по отношение на двете деца П. и С. на родител, при който са напълно неизяснени жилищните условия за тях, като се има предвид фактът, че социалният доклад на Дирекция „Социално подпомагане” - Разград е изготвен само по твърдения на майката, както и на обилните свидетелски показания в тази насока?“; 2. „Може ли да се кредитира доверие на родител и да му се предоставят родителските права, когато този родител разчита единствено на издръжката от лицето с което живее без брак и което лице няма задължение да издържа децата на въззиваемата, като майката е имала доходи за девет месеца на 2021 година от 240,86 лева от нейната посредническа дейност?“; 3. „Следва ли да се прави експеримент с възлагането на родителските права на родител, чиито родени преди това три деца са оставени за отглеждане – първото на трети лица, а вторите две на бащата?“; 4. „Следва ли родител, стимулиращ явно да наричат „татко” лицето, с което живее на съпружески начала, да бъде обявен за такъв, който правилно формиращ личността на децата, при жив баща? И има ли той необходимите родителско-възпитателски качества?” и 5. „Възможно ли е да се прецени способността на един родител да се грижи за децата само на базата на показанията на един свидетел, без да се обсъдят другите обстоятелства, имащи отношение към интереса на децата, а именно образованието на майката, трудовата и заетост, морален облик, като се съпоставят с тези на бащата, желанието му да отглежда и възпитава родените от съжителството им деца, неговата личност, здраве и образование, възможността да ползва помощта на трети лица, материалните му възможности и не на последно място възможностите да осигури здравословни условия на живот на децата?“. Сочи, че съдът не е съобразил критериите в ППВС № 1/1974 г. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация И. В. В., подаден чрез адв. Кр. К., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд подробно е разгледал доводите и възраженията на страните, съпоставил ги е със събраните доказателства и обосновано е достигнал до извод за определяне на кого от двамата родители да се предоставят за упражняване родителските прави при преценка на най-добрия интерес на децата. Приел е, че предвид ниската възраст и специалните потребности на детето П.,както и неговата пасивност и трудна адаптация към нова ситуация и с оглед оказваната му логопедична и психологична подкрепа, полагането на грижи в настоящия момент от майката, би се отразило по-добре върху правилното формиране на личността им.Детето С. е с ниска критичност и липса на ресурс за осъзнаване на семейните взаимоотношения,а емоционалната чувствителност е все още на несъзнавано ниво,поради което за формиране на увереност и стабилност на чувствата в този етап е необходима приоритетна майчина любов и ласки. Посочил е, че упражняването на родителските права се изразява в ежедневно и непрекъснато полагане на грижи за децата,което означава родителя да живее с тях и да взема ежедневно решения, свързани с отглеждането и възпитанието им. Такава възможност в настоящия момент може да предостави в по-голяма степен майката,която е полагала и полага непрекъснато грижи за отглеждането им. Разполага с необходимите битови условия, парични средства, морална и материална подкрепа от мъжа, с когото живее, както и може да разчита на помощ, оказвана от нейната сестра. На този етап от развитието на децата, не са от толкова голямо значение битовите условия и материалната среда в която живеят, колкото преживяванията с хората и контактите с тях,за да се чувстват сигурни и уверени, че ги обичат и полагат грижи за тях, което в най- голяма степен понастоящем може да бъде осигурено от майката. Раздялата на родителите и разстроените им отношения е довело до промяна и объркване в психо-емоционалния свят на детето П..Вземайки предвид притежаваните родителски качества от бащата и неговите битови условия за отглеждане на децата,както и наличието на т. нар. „реалистично охладняване“ – обосновано отхвърляне в отношенията между децата и бащата, съдът е достигнал до извод, че за да бъде преодоляно възникналото емоционално отчуждение между тях, следва да бъде определен по-широк режим на лични отношения, както го е определил и районният съд: бащата има право да вижда и взема децата всяка първа и трета седмица от месеца от 18. 00 ч. в петък до 18. 00 ч. в неделя, един месец през лятото и 10 дни през зимата, на Коледните, Новогодишните и Великденски празници в определените дни на четна и нечетна година, както и ежедневен телефонен разговор с децата. Акцентирал е, че в интерес на децата е да общуват и с двамата си родители и с осигурената възможност за по-чести и продължителни контакти с бащата могат да бъдат избегнати психологическите травми от раздялата на двамата родители. Досежно размера на издръжката, съдът е приел, че определяйки издръжка в размер на 250 лева за по-голямото дете П. и в размер на 200 лева за детето С. районният съд правилно е преценил възможностите на родителите и нуждите на децата. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Въпросите не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. По първия и петия въпрос въззивният съд не се е произнесъл в сочения от касатора смисъл. Съдът е направил съвкупна преценка по критериите на ППВС № 1/1974 г., както те са разяснени. Позовал се е на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на изготвените социални доклади. Посочил е, че от раждането на децата майката е полагала и полага непрекъснато грижи за отглеждането им. Тя разполага с необходимите битови условия, парични средства, морална и материална подкрепа от мъжа, с когото живее на съпружески начала, както и може да разчита на помощ, оказвана от нейната сестра. Пред въззивната инстанция е назначена и приета съдебно психологическа експертиза. Заключението е изготвено въз основа на писмените доказателства по делото и след проведени срещи с майката и бащата поотделно, както и с децата и със съжителя на майката. Прието е, че децата са във възраст, в която имат нужда от грижата на майката и получават нужните грижи, ласки и внимание от нея. Общуват свободно със съжителя й, когото възприемат в ролята на мъжката фигура в семейството, асоциирана с ролята на баща. И при двете деца се наблюдава отчуждение от бащата, тъй като връзката с бащата е прекъсната от една година, което се отразява на по-голямото дете П., като натрупва стаен гняв от невъзможността за топло и емоционално общуване с баща си.При детето С. емоционалната чувствителност е все още на несъзнавано ниво, но прекъсването на връзката с бащата е предпоставка за охладняване и отчуждение. Не кореспондира с данните по делото, твърдението на касатора, че социалните работници не са посетили дома на майката, както и, че съдът е изградил изводите си на базата на показанията на един единствен свидетел. Въпросите под номер две до четири в изложението към касационната жалба представляват оплаквания по същество, базиращи се на неприети защитни доводи в процеса. Същите не са били предмет на разглеждане в обжалваното решение и са неотносими към преценката за най-добрия интерес на децата. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. Предвид изхода от спора на ответника се дължат разноски,но такива не са поискани и не са представени доказателства за тяхното извършване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.