Определение № 395 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 928/2014 г.
ВКСI гражданско отделение13.06.2014 г.докладчик Добрила Василева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 650 от 15.10. 2013 г. по гр.д.№ 816/ 2013 г. на Русенски окръжен съд. Указва на касаторката да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 81,68 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като представи в същия срок в съда и вносния документ.При неизпълнение жалбата подлежи на връщане. Делото да се докладва след изтичане срока за внасяне на държавна такса. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 650 от 15.10. 2013 г. по гр.д.№ 816/ 2013 г. на Русенски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Ф. А. Б. против М. С. М. с правно основание чл.32, ал.1 ЗС за заплащане на сумата 4 084,03 лв. като обезщетение за ползване на съсобствения им имот-апартамент в [населено място]. Ищцата Ф. С. Б. е подала касационна жалба срещу въззивото решение, като го намира за необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Като основание за допускане на касационната жалба до разглеждане поставя следните правни въпроси- 1. Дали изборът на единия съсобственик коя стая от апартамента да се ползва от другия съсобственик представлява пречка за последния да си служи с общата вещ според правата си и според предназначението на вещта? 2.Как следва да се тълкува и какво се включва в израза „Да си служи с общата вещ според нейното предназначение” в контекста на чл.31, ал. 1 и 2 ЗС 3.Възможно ли е едно неподеляемо жилище да се ползва за живеене едновременно от две семейства и освобождава ли отправената покана за това съсобственикът от отговорността по чл.31, ал.2 ЗС? и 4.Дължи ли се обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС когато ползващият имота съсобственик е отправил покана до неползващия? По тези въпроси се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС- ТР № 7/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и на други задължителни решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Ответникът оспорва жалбата, като счита че не са налице основания за допускането й до разглеждане. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: От делото не е видно, че страните са брат и сестра и спорят относно ползването на съсобствения им имот- апартамент в [населено място]. Изяснено е също така, че ищцата живее със семейството си в гр.В Т., а апартаментът се ползва от ответника и неговото семейство. По повод искането на ищцата за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС ответникът й е отправил покана- предложение да ползва една от стаите от апартамента. Спорен по делото е правният въпрос дали това предложение освобождава ответника от задължението за плащане на обезщетение на другия съсобственик, както е приел въззивният съд и което е в основата на касационната жалба на ищцата. Правният въпрос, който по смисъл обхваща и четирите въпроса, формулирани от касаторката, е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 7/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, според което лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС / следователно и основание за търсене на обезщетение от неползващия собственик/ е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, поради което касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение