Определение № 818 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2492/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение №637 от 11.03.2020г по ч.гр.дело № 2929/2019г. на Софийски апелативен съд.В производство по чл. 258 ГПК, по жалба на Прокуратурата на Р. България, Софийски апелативен съд е потвърдил решение №2765 от 17.04.2019г по гр.д №1378/2016г. на на СГС,с което без уважение е оставено искането на Прокуратурата по чл. 247 ГПК за поправка очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №3999 от 06.06.2017г по същото дело .Решението на СГС ,чиято поправка е отказана с обжалваното понастоящем решение е влязло в сила след обжалването му на две инстанции. Същото е било постановено по иск на основание чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ. Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева ведно със законната лихва от датата на исковата молба .Лихвата върху тази главница за периода от 06.03.2015г до завеждане на иска е в размер на 1398,14лв и е присъдена отделно на осонавание чл. 86 ЗЗД /така е била поискана от ищеца /, като и върху тази сума е присъдена законна лихва, считано от датата на исковата молба ,до оконателно изплащане на вземането / също така поискано от ищеца/. Именно това диспозитивно осъждане за законна лихва върху присъденото на основание чл. 86ЗЗД, е мотивирало твърдението на Прокуратурата за очевидна фактическа грешка,тъй като има законова забрана за присъждане на „лихва върху лихва“ за гражданско-правни вземания. В обжалваното решение е възприето съображението на първоинсатнционния съд ,че не се касае за явна фактическа грешка ,тъй като волята на съда да присъди лихвата по този ненавременно оспорван начин ,е била съответно изразената в диспозитива ,а възраженията на Прокуратурата са въпрос по същество, относим към инстанционния контрол на решението от САС и ВКС. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос: налице ли е очевидна фактическа грешка в съдебно решение по смисъла на чл. 247 ГПК, когато има несъответствие между ясно формираната воля на съда, изразена в мотивите и отразената в диспозитива вола на съда. Прилагат се решение № 39/2011г на 1-во г.о на ВКС, реш № 72/2011г на 1-во г.о на ВКС, реш. № 100/2019г на 1-во г.о на ВКС и реш. № 34/2012г на 3-то г.о на ВКС Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по формулирания въпрос .Несъответствието между формирана воля на съда ,изразена в мотивите и отразеното в диспозитива на съдебното решение представлява очевидна фактическа грешка ,в който смисъл практиката на ВКС е последователна. Част от тази съдебна практика касаторът е приложил, за да обонснове горния отговор на въпроса.От него обаче не следва поддържаната от касатора теза, че в диспозитива на процесното решение е налице очевидна фактическа грешка ,поправима по реда на чл. 247 ГПК ,а тъкмо обратното. Мотивите на решението са указател за действително формираната волята на съда ,спрямо отразена в диспозитива и поради това задължително е изискването решенията да се мотивират.Немотивираните решения не се квалифицират като постанови при очевидна фактическа грешка, а като постановени в нарушение на процесуалния закон. В случая решение№3999 от 06.06.2017г по гр.д № 1378/20 16г на СГС не съдържа изложени мотиви относно законната лихва и нейното присъждане.Липсват мотиви ,с които да е изразена волята на съда относно присъждане на законна лихва върху посоченото с иска вземане за обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Воля на съда е изразена единствено, при това съвсем ясно, в диспозитива на решението, без да има несответствие с мотивите .Друг въпрос е дали в изтъкваната част решението на СГС е в съответствие със закона.Това несъответствие,катко е приел и Софийски апелативен съд, може да се изтъква и отстранява само по реда на обжалването при инстанционния контрол,който вече е приключил. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,