Определение № 112 от 22.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 204/2012 г.
ВКСII гражданско отделение22.03.2012 г.докладчик Веселка Марева
Диспозитив
ВРЪЩА касационната жалба вх. № 16 661 от 27.12.2011г. подадена от Й. С. С. срещу решение № ІІІ-158 от 21.11.2011г. на Бургаски окръжен съд постановено по гр.д. № 844/2011г. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 204 по описа за 2012г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Обжалвано е решение № ІІІ-158 от 21.11.2011г. на Бургаски окръжен съд постановено по гр.д. № 844/2011г., с което е отменено решение № 26 от 01.02.2011г. по гр.д. № 439/2009г. на Бургаски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Й. С. С. и Л. Й. Р. срещу Г. Ж. Ж., Л. К. Ж., К. Г. З., П. Г. З., Ж. Ж. П., П. П. П. и [община] иск за установяване собствеността върху поземлен имот - нива от * кв.м. в землището на [населено място], [община], в местн. „Д. ч.”, с.о „О.-1”, представляваща новообразуван имот № * по изменението на ПНИ от 2008г. Касационната жалба е подадена на 27.12.2011г. от Й. С. С.. Развити са съображения за неправилност на решението както и основания за допускане на касационно обжалване. Изрично жалбоподателят сочи, че решението подлежа на касационно обжалване с оглед представена от него експертна оценка. Ответниците Л. К. Ж., К. Г. З., П. П. П. в писмените си отговори считат, че не следва да бъде допускано касационно обжалване. Останалите ответници не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението й в ДВ бр. 100/2010г. са изключени от касационното обжалване въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Настоящата касационна жалба е подадена след влизане в сила на цитираното изменение, поради което преценката на допустимостта й следва да се извърши въз основа на този критерий - цена на иска до 5 000лв. Видно от представеното на л.28 от първоинстанционното дело удостоверение данъчната оценка на спорния имот е 3 379,20 лв. Тази сума представлява цената на иска съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 70, ал.1 ГПК. След като същата очевидно не надвишава 5000лв., то обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Представената с жалба пазарна оценка на имота не може да бъде взета предвид, тъй като имотът има данъчна оценка, а и въпросът за цената на иска не може преразглеждан понастоящем извън срока по чл. 70, ал.1 ГПК. Ето защо, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.