Определение № 793 от 13.06.2014 г. на ВКС по д. № 2546/2014 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ГПК „Н.”, [населено място] срещу въззивното решение на Пернишки окръжен съд /ОС/ по гр.д. №745/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 14 711 лв. предявеният от [община] срещу касатора иск по чл.93 ЗС за обезщетение за наемоподобен доход, реализиран от павилион, собственост на кооперацията, поставен в недвижим имот – УПИ, частна общинска собственост. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежак що на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Поставя материалноправния въпрос: каква е правната квалификация на иска за обезщетение за наемоподобен доход, по чл.93 ЗС или по чл.59 ЗЗД и коя е приложимата правна норма в отношенията между страните. Намира, че въпросът е от значение за допустимостта на въззивното решение, за която ВКС следи и служебно – опр. по т.д. №856/10 г. на първо т.о. Въпросът за правната квалификация е от значение за прилагането на материалния закон – осн. по чл.281,т.3 ГПК, а не за допустимостта на решението / р. по т.д. №516/09 г. на второ т.о. на ВКС/ Освен това в случая този въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС – ТР №85/68 г. ОСГК, в което е посочено, че отношенията на държателя на недвижим имот със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията. Затова не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.