Определение № 1963 от 04.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3611/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби: касационна жалба вх. № 15626/29.06.2022 г., подадена от Светлана Й. А. чрез адвокат Л. Ш., и касационна жалба вх. № 16917/13.07.2022 г., подадена от В. Ц. Н. чрез адвокат К. М., срещу решение № 690 от 27.05.2022 г. по в. гр. д. № 2654/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 927 от 24.02.2020 г. по гр. д. № 6085/2017 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени следните искове: иск с правно основание чл. 23 СК, предявен от В. Ц. Н. срещу Светлана Й. А., за установяване, че ищецът е собственик на 75% ид. ч. от 1/2 ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на [населено място], целият с площ от 470 кв. м., находящ се в [населено място],[жк], [улица], ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор [№] - югозападен близнак на два етажа, състоящ се от първи етаж - входно антре, дневна, спални, баня и тоалет; изба - входно антре, складово избено помещение, гараж и тоалет; таван - входно антре, две тавански помещения, баня и тоалет, и иск с правно основание чл. 23 СК, предявен от Светлана Й. А. срещу В. Ц. Н., за установяване, че ищцата е собственик на 37.37% ид. ч. от същия поземлен имот и жилищната сграда.

Делото е за втори път във Върховния касационен сдд, след като с решение № 60112/18.10.2021 г. по гр. д. № 576/2021 г., образувано по касационни жалби и на двете страни, състав на II-ро г. о. е отменил първоначално постановеното въззивно решение № 260640/20.10.2020 г. по гр. д. № 1388/2020 г. на Варненския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства, и въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал да формира своите изводи по спора, като надлежно ги мотивира; в частност, да се обоснове и дава ли вяра на показанията на разпитаните свидетели, за които може да се предположи евентуална тяхна заинтересованост, и защо; при констатиране на противоречия в показанията да изложи кои показания кредитира и в коя част, като се обоснове; да се аргументира какви конкретни заключения прави на база на свидетелските показания.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, подадена от Светлана Й. А., се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Допустимо ли е игнориране показанията на свидетел само поради това, че е близък роднина на страна по делото и като такъв е предполагаемо заинтересован от изхода на спора; следва ли съдът да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни свидетели пред други, или обратното, въпреки че и от двете страни са разпитани заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК свидетели;

2. Неправилно ли е решението на съда, с което той се е произнесъл по ненаведени от страни по делото факти, твърдения или възражения, или е приел за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор; към кой момент следва да е извършено дарението за закупуването на имот, за да бъде оборена презумпцията за съвместен принос;

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните;

4. Дали даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: по първия въпрос - в противоречие с решение № 118 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 665/2020 г. на ІІ-ро г. о., решение № 86 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3260/2021 г. на І-во г. о., решение № 159 от 22.02.2016 г. по т. д. № 1871/2014 г. на ІІ-ро т. о.; по втория въпрос - в противоречие с решение № 60104 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 1214/2021 г. на І-во г. о.; по третия въпрос - в противоречие с решение № 134 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 1081/2020 г. на ІV-то г.о.; по четвъртия въпрос - в противоречие с решение № 84 от 26.04.2016 г. по гр. д. № 4903/2015 г. на І-во г. о. и решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 172/2010 г. на ІІ-ро г. о., и възприетото в тях решение № 756/22.01.1996 г. по гр. д. № 809/1995 г. на І-во г. о.

В изложението към касационната жалба, подадена от В. Ц. Н., се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора и преди постановяване на съдебния си акт да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните;

2. Длъжен ли е съдът да изложи подробни доводи на кои свидетели дава вяра и защо;

3. При какви предпоставки могат да се релевират за първи път пред въззивния съд нови възражения, допустимо ли е съдът да основе изводите си на възражения на насрещната страна, които са били поддържани в условие на абсолютна преклузия в нарушение на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: по първия въпрос - в противоречие с решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ІV-то г. о., решение № 65 от 30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г. на ІІ-ро т. о., решение № 10 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г. на І-во г. о., решение № 341 от 11.11.2011 г. по гр. д. № 992/2010 г. на І-во г. о.; по втория въпрос - в противоречие с решение № 159 от 22.06.2016 г. по т. д. № 1871/2014 г. на ІІ-ро т. о. и цитираните в него: решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на І-во г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV-то г. о., решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на І-во г. о., решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ІV-то г. о., решение № 177 от 28.07.2015 г. по гр. д. № 6369/2014 г. на ІV-то г. о. и решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на ІV-то г. о., както и решение № 110/2018 г. по гр. д. № 3763/2017 г. на III-то г. о.; по третия въпрос - в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

4. Давани ли са средства на ишеца при закупуване на процесните имоти в размер на 300 000 за погасяване на продажната цена, и дадени ли са 100 000 лева като капаро по предварителния договор, сключен със страните по делото. Този въпрос се свързва с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд на РБ, състав на на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:

Страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 27.05.1984 г. и е прекратен с влязло в сила на 05.04.2016 г. решение по гр. д. № 4628/2015 г. на Районен съд - Варна.

Видно от прехвърлително с дата 24.08.1984 г., Р. Т. Нанова е прехвърлила на сина си В. Ц. Н. сумата 10 000 лева, представляваща целия остатък по жилищния й влог - парт. № 14/24141 при ДСК-Плевен, както и всички права и задължения по вписания от нея заем в размер на 6 000 лева. Отразено е, че подписаният приемател заявява, че приема горната сума на влог, както и правата и задълженията по вписания заем.

Видно от копие от спестовна книжка при ДСК - Плевен, издадена на името на Р. Т. Нанова, а след това на В. Ц. Н., към 24.08.1984 г. размерът на наличната сума по сметка № 14-2-4-005206-4 е 10 000 лева. В периода от 28.11.1985 г. до 31.12.1989 г. са предприети няколко тегления на суми в брой, в резултат на което към 31.12.1989 г. наличната сума е 1 140.09 лева, а към 31.12.1990 г. - 1 151.49 лева, като между двете последни дати тегления не са правени.

С договор № 15830 от 24.10.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ В. Ц. Н. и Светлана Й. Нанова са придобили собствеността върху ап. № 80, ет. 2, [жилищен адрес] [улица]в [населено място] с площ 85.80 кв. м., с прилежащо избено помещение с полезна площ 3.61 кв. м., както и 0.8413% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата от 17 844 лева, покрита със собствени средства в размер на 5 004 лева и заемни средства от ДСК в размер на 12 840 лева. В същото жилище, със статут на ведомствено на Стопанския електроснабдителен комбинат - Варна, четиричленното семейство е било настанено под наем със заповед № К-522 от 11.01.1990 г. на генералния директор на комбината, а със заповед № 1908 от 06.09.1990 г. на председателя на ИК на Общинския народен съвет - Варна е наредено жилището да се продаде на В. Ц. Н. и Светлана Й. Нанова за сумата 17 844 лева и 1% режийни разноски - 178 лева..

С н. а. № 68/1994 г. на 23.12.1994 г. Н. са продали на Д. М. Д. така придобитото жилище на цена от 121 439 лева.

С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.12.1994 г., сключен между Л. Д. С. и А. Х. С. - продавачи, и В. Ц. Н. и Светлана Й. Нанова - купувачи, е уговорена покупко-продажбата на собствения на продавачите недвижим имот: югозападна част на сграда - жилище, на [улица], в[жк], състояща се от І етаж - входно антре, две спални, ІІ етаж - входно антре, две спални, баня, тоалет; изба - входно избено антре, складово помещение, гараж и тоалет; таван - две тавански помещения, баня, тоалет, и дворно място от 235 кв.м., за сумата 1 000 000 лева, от които 150 000 лева купувачите изплащат като капаро, а останалата част се задължават да изплатят в деня на изповядване на сделката.

Впоследствие е сключен предварителен договор от 08.12.1994 г., с който продавачът Л. Д. С. се съгласил да продаде, а купувачът В. Ц. Н. - да закупи описания в предварителния договор от 07.12.1994 г. имот не за посочената в него цена от 1 000 000 лева, а за 1 600 000 лева, като разликата от 600 000 лева ще бъде изплатена както следва: 500 000 лева - при изповядване на сделката, 100 000 лева - до края на месец февруари.

Сделката е сключена с н. а. № 94/1995 г., с който на 16.01.1995 г. В. Ц. Н. и Светлана Й. Нанова са закупили от Л. Д. С. и А. Х. С. имота за сумата 211 772 лева.

С предварителен договор от 16.01.1995 г. между В. Ц. Н. и Светлана Й. Нанова - продавачи, и родителите на съпруга- Ц. С. Н. и Р. Т. Нанова - купувачи, е уговорена покупко-продажбата на собствения на продавачите недвижим имот: изба - входно избено антре, складово избено помещение, гараж и тоалет, находящ се в [населено място],[жк], [улица], за сумата 200 000 лева, от които 100 000 лева купувачите изплащат като капаро, а останалата част се задължават да изплатят в деня на сделката, но не по-късно от 31.03.1995 г. Отразено е, че при отказ от страна на купувачите продавачите ще задържат капарото.

По делото са събрани писмени доказателства за трудовата заетост на страните. Така, с удостоверение изх. № 099-3108/06.11.2018 г. е установено, че Светлана Й. Нанова е била студент по специалност „медицина“ в Медицинския университет - Варна през периода от 09.01.1984 г. до 02.06.1985 г. и през периода от 02.01.1987 г. до 05.06.1988 г., а от копие от трудовата й книжка е установено, че в периода 15.11.1989 г. - 30.11.2012 г. същата без прекъсване е работила по трудово правоотношение като лекар, както и размерът на получаваното от нея основно месечно възнаграждение. От справка, издадена от „Енерго-Про Варна“ ЕАД с изх. № EPRS-404/20.03.2017 г., е установен размерът на брутното трудово възнаграждение, получавано от В. Ц. Н. по години и месеци в периода м. март 1987 г. - м. ноември 1995 г.

По делото са представени писмени доказателства за доходите, получавани от Ц. С. Н. - баща на В. Н.. Така, видно от заповед № 148/31.01.1983 г. на главния директор на Стопанския нефтохимически комбинат- [населено място], Н. е преназначен от длъжност „спец. счетоводител“ на длъжност „счетоводител“ по безсрочен трудов договор с индивидуална щатна месечна заплата от 210 лева и 12% за редовна и продължителна непрекъсната работа, считано от 01.01.1983 г., а със заповед № з-3081/19.07.1983 г. на ген. директор на И. „Агрокомплект“ е преведен на задгранична работа в Либия на длъжност „счетоводител“ с месечна заплата в чуждестранна валута в размер на 157 л. д. Със заповед № 3351/27.09.1983 г. на ръководителя на Нефтохимическия комбинат - [населено място] му е разрешен неплатен отпуск за работа в чужбина- Либия, всичко две години, считано от 26.09.1983 г.

От копие на спестовна книжка серия Д, № 451355 на Й. А. М. - баща на Светлана Нанова, е установено, че от същата на 04.09.1990 г. са изтеглени 3 000 лева.

С н. а. № 162/1992 г. на 07.12.1992 г. Ц. С. Н. и Р. Т. Нанова са продали на дъщеря си П. Ц. Нанова апартамент № 11, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 61.45 кв. м., заедно с акцесориуми, за сумата 3 498 лева. С н. а. № 87/1994 г. на 09.12.1994 г. П. Ц. Нанова е продала така придобития имот на Ф. Т. Ц. за 67 606 лева.

С н. а. № 144/1993 г. на 30.03.1993 г. В. Ц. Н. и П. Ц. Нанова са закупили при равни права празно дворно място от 600 кв. м., находящо се в [населено място], Ловешка област, за сумата 4 270 лева.

С н. а. № 154/1994 г. на 30.12.1994 г. П. Ц. Нанова е закупила от Д. Н. Г. и Г. С. Г. апартамент в [населено място], к-с „Младост“ (бивш „Г. П.“) - втори микрорайон, [жилищен адрес] със застроена площ от 66.83 кв. м., изба на ап. 92, изба на ап. 93 и 2.1978% ид. ч. от сградата и от правото на строеж върху държавно място, за сумата 88 885 лева.

От показанията на св. К. И. е установено, че същата живее в Плевен, съпругът й е братовчед на майката на ищеца и докато родителите на ищеца живеели в Плевен от 1984 до 1994 г., семействата им много често се събирали и си споделяли всичко. Помни, че през есента на 1992 г. или 1994 г. ищецът си купил апартамент в [населено място], който след това продал, за да си купи къща. Излага, че непосредствено след сватбата на страните през 1984 г. майката на ищеца му дала влог с 10 000 лева, за да може младото семейство да си купи жилище - тя ги имала, защото били продали имот на село; не знае дали последната е имала заем от 6 000 лева. Тъй като обаче страните започнали да теглят от влога, Р. Нанова поискала от сина си да върне част от сумата - 5 000 лева, които той изтеглил и й ги предал, за да ги пази. Впоследствие тя му дала тези пари отново. Свидетелката твърди, че е присъствала на предаването на сумата в дома на семейство Н. в [населено място] през пролетта на 1990 г. Била на гости, било почивен ден и В., след раждането на второто му дете през 1989 г., се бил върнал в Плевен да вземе парите; сигурна е в сумата, тъй като бащата на ищеца ги преброил пред всички. Знае, че тези пари били дадени като първа вноска за закупуването на жилището, както и че В. изтеглил и кредит от ДСК, който изплатил. Знае от баща му, че за да се погаси заемът, през 1992 г. той дал на ищеца и 500-600 долара - казал, че затова е ходил в чужбина, за да помогне на детето си. Свидетелката заявява, че не познава родителите на С. и не знае какво работят, но от родителите на В. е чувала, че те нямат възможност да й помагат - казвали: „Каквото помагаме, ние го даваме, от тях нищо не е дошло“. С. завършила едва след като родила второто си дете, а докато била студентка, я издържал В., който работел от 1986 г., като родителите му непрекъснато им пращали храна, дрехи за детето „и всичко“. Знае, че по-късно те са подпомогнали сина си и за покупката на къща, тъй като средствата от продажбата на апартамента не били достатъчни; дали им пак долари, но свидетелката не знае колко. Чувала била, че родителите на ищеца искали единият етаж от къщата във „Виница“ да е на тяхно име - майка му казвала, че един ден страните може да се разделят, и иска да има нещо на нейно име, за да е сигурна, че синът й няма да остане на улицата; знае и че са подписали някакъв договор. Свидетелката излага, че бащата на В. - Ц., се е върнал от Либия през 1982 г., не знае колко долари са донесени; през 1989 г. купили от „Кореком“ автомобил на дъщеря си. Тя пострадала сериозно след влакова катастрофа, като свидетелката не си спомня през коя година, наложило се продължително лечение, включително в чужбина, наложило се да бъдат направени не една и две операции, П. и майка й били 2 години във Франция; за лечението получавали много субсидии от Нефтохимическия комбинат, но свидетелката не знае колко. Знае, че катастрофата се случила, докато П. била студентка, но не знае през коя година е завършила следването си. Заявява, че родителите на ищеца са помагали и на сестра му, освен с грижи, и с финансови средства. След преустановяване на лечението, апартаментът в [населено място], който бил преписан на П., бил продаден, а с получените средства родителите и сестрата на ищеца купили апартамент и се преместили във Варна, за да са заедно; не знае дали родителите на ищеца са помогнали на сестра му за закупуването на апартамента й във Варна. Знае, че заради отсъствието си поради пътуването до Франция майката на ищеца била в неплатен отпуск и съкратена от работа, след това я назначили отново и до пенсионирането си работила може би една година, но парите за апартамента на В. не били „от джоба й“, а от продажбата на селския имот.

В показанията си, ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК поради възможна заинтересованост от изхода на спора, св. П. Нанова - сестра на ищеца, излага, че страните са съпрузи от 1984 г., като в началото живеели във ведомствено жилище на родителите на ответницата, а в периода от 1985 до 1986 г. - в дома на родителите на ищеца; били студенти, не работели и били издържани от последните. През 1986 г. семейството се преместило в [населено място], в малко ведомствено жилище на [улица], като след раждането на второто им дете през 1989 г. им било предоставено по-голямо такова на същия адрес, което впоследствие било закупено със средства, предоставени от родителите на ищеца- 5 000 лв., и чрез банков заем. Свидетелката сочи, че цената на апартамента, закупен от брат й, била около 18 000 лв. Излага, че през 1984 г. родителите им продали имот в [населено място], като получените средства са внесени в жилищноспестовния влог на Р. Нанова. През м. август 1984 г. набраната във влога сума била 10 000 лв. и същият бил прехвърлен на ищеца за закупуване на жилище. През 1985 г., по изрично желание на майка си, ищецът изтеглил и й върнал част от сумата по влога - 5 000 лева, които тя да съхранява за закупуване на жилище. Майка им считала, че е по-разумно да остави останалите 5 000 лева в книжката, за да може братът на свидетелката да ги тегли когато има нужда, ако не им стигат парите, които тя им превежда, тъй като не искала да обръща долари и да тегли долари от сметката на баща им постоянно в голямо количество. Свидетелката сочи, че към този момент баща ѝ работел в Либия. През 1988 г., като студентка, свидетелката претърпяла влаков инцидент, след който се наложило да прекъсне следването си за 4 години, завършила през 1994г. Била в много тежко състояние, лекувала се в България и във Франция (през 1991-1992 г.), като лечението й в България било поето от родителите й - с долари на баща й от Либия, а във Франция било на разноски на БДЖ. По време на болничния престой във Франция била придружавана от майка си, за което на последната от БДЖ били изплащани командировъчни; докато били във Франция, майка й била съкратена и пенсионирана, след това не била работила повече. Свидетелката излага, че през 1990 г. се била прибрала от София в Плевен и присъствала, когато родителите й предали на брат й тези 5 000 лева, които по-рано били изтеглени от жилищния влог. Спомня си и, че през 1992 г., когато също била в Плевен, курсът на долара се бил вдигнал значително и ищецът пред нея поискал и получил от баща си 600 щ. д., с цел покриване задължението по заема за жилището. През 1994 г. страните продали апартамента на [улица], за което получили сумата 1 300 000 лв. Тъй като те не стигали за закупуването на къщата в[жк], бащата на ищеца им предоставил целия остатък от доларовите си спестявания от Либия - с левова равностойност 500 000 лв. Според свидетелката 300 000 лв. били вложени за покупката на къщата в[жк], а останалите 200 000 лв. - за ремонт на същата, защото състоянието й било окаяно. Знае за тази сума, тъй като майка й държала тя да бъде разпределена по равно между брата и сестрата, но свидетелката изрично се отказала от своята част, за да може брат й да си купи къща, както мечтаел. Сумата била дадена на брат й в Плевен, свидетелката също била там - отишла, за да заяви отказа си от полагащата й се част от сумата пред баща си. Заявява, че договорът за покупка на приземния етаж на къщата в[жк], подписан между страните и родителите й, бил фиктивен - родителите й нямали нужда от това жилище, искали обаче да имат нещо на тяхно име за сигурността на брат й. Свидетелката сочи, че родителите й закупили апартамента в Плевен „деветдесет и някоя година“ - преди това живеели във ведомствено жилище на „Нефтохим“. Семейството било заможно, заплатата на баща й била голяма, а спестяванията му от Либия били около 30 000 долара, освен това той получил и полагащите му се заплати при пенсионирането си. Заявява, че купеният с долари л. а. „Лада“ не бил за нея, карал го баща й. Докато свидетелката била студентка, родителите й я издържали само една година, през останалото време получавала стипендия от завод в Разград. Апартаментът на свидетелката във Варна бил купен през 1994 г. с парите от продажбата на апартамента в Плевен, който родителите й й прехвърлили преди това. Наложило се символично доплащане от 1 000 долара, които свидетелката взела назаем от леля си и вуйчо си. Излага, че по време на ремонта на къщата в[жк]страните, заедно с двете си деца, живеели в дома на свидетелката във Варна, на нейни режийни разноски - след като завършила следването си, баща й й дал 5 000 лева от получените заплати при пенсионирането си, за да си отвори аптека, и доходите й по това време вече били добри. Сочи, че в този период родителите й живеели в Плевен, в една почивна станция, тъй като вече нямали жилище. Излага, че към момента на сключване на брака между страните, родителите на ответницата работели в Странджа - Сакар, като за всички било ясно, че не са заможни. От бившата си снаха знаела, че преди да заминат, живеели във ведомствено жилище, заедно с друго семейство. После също не им стигнали парите да си купят апартамент във Варна; построили си къща в [населено място], но нямали пари даже покрив да си изградят - от ответницата била чувала как баща й бил спал в стаята без покрив и как капел сняг; нямали пари и за плочки и взели плочките от апартамента на [улица]. Дори за сватбата на по-малката си дъщеря бащата на ответницата нямал костюм и бащата на свидетелката му дал такъв. Докато страните били студенти, родителите на ответницата не давали никакви пари за издръжката им, издържали ги родителите на свидетелката. Свидетелката си спомня как при огледа на къщите в[жк], в колата на леля й и вуйчо й бащата на ответницата заявил, че го били извикали само да си даде мнението, никакви пари не можел да даде.

В показанията си св. С. З. сочи, че от края на 1987 г. са колеги с ищеца, като оттогава познава и бившата му съпруга; станали семейни приятели и си ходели на гости. Излага, че през 1990 г. 4-5 семейства, които работели заедно, между които неговото и семейството на ищеца, по едно и също време закупили жилища на [улица]. Спомня си, че ищецът получавал основно пари от родителите си и знае, че за да си купи апартамента, получил от тях сумата от 5 000 лева. В този период семействата им се събирали често и ищецът споменавал, че е взел пари от родителите си; при това споменаване С. трябва да е била там, но свидетелят не бил чул да е оспорвала получаването на парите. Излага, че и той, и ищецът са взели заеми от ДСК, които изплатили предсрочно по едно и също време, към края на 1992 г. Предполага, че въпросните 5 000 лева ищецът е получил именно за да погаси заема си; той бил споменавал освен това и за някакви долари - 500-600, от баща си, който бил работил в Либия. Заявява, че не е давал заем от 2 000 долара на В. и С. и дори не би си представил, че ищецът би поискал пари от него, тъй като самият той също е имал нужда от такива. Сочи, че заплатите им били по-високи, защото работели в отдалечен район, в специален обект на енергетиката, и били достатъчни да посрещат ежедневните си нужди. Свидетелят потвърждава, че съпругата му понастоящем работи на трудов договор в аптеките на ищеца.

В показанията си, ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК поради възможна заинтересованост от изхода на спора, св. Л. А. - майка на ответницата, излага, че със съпруга си в началото на 1984 г. отишли на работа в Странджа - Сакар, за да могат да издържат дъщерите си. Два месеца по-късно голямата й дъщеря се обадила, че ще се жени, на 19 години. Мъжът й бил студент и първоначално двамата живеели в апартамента на свидетелката, докато им дали жилище от „Енергото“. След раждането на второто им дете, от „Енергото“ предложили на зет й да ги преместят в по-голям апартамент в същия блок, с опция за закупуването му. Заявява, че по това време семейството на ищеца е нямало пари, баща му работел в Либия и към момента нямало преводи, а когато се върнал, купили „Лада“, апартамента в „Сторгозия“, после апартамента във Варна - и всичко това по същото време, когато дъщеря й и зет й трябвало да платят апартамента. Дъщеря й се обадила по телефона, че им предлагат апартамент, но няма с какво да го платят, и я помолила да й занесат каквото могат. Те били в Странджа - Сакар, където отишли, защото с мизерната заплата на учителка от 160 лева, която получавала свидетелката, и с 220 лева на съпруга й не можели да издържат две студентки. В Странджа - Сакар по 22-ро Министерско постановление веднага им наброили 10 000 лева, дали им жилище, заплатата на свидетелката станала над 400 лева, на съпруга й - над 700. Отделно отглеждали зеленчуци - оранжерийно производство, гледали и 10 дка тютюн. През лятото малката им дъщеря идвала да им помага да нижат тютюна, който държавата изкупувала, получавали по 3 000, 3 500-3 600 лева само от него на година. По телефона не се уточнили с дъщеря си каква сума иска, но те преценили да й дадат 5 000 лева. Мъжът й изтеглил 3 000 лева от заплатата си, която внасял, тя взела парите от тютюна и заедно с малката си дъщеря пристигнали във Варна. Предаването на парите станало в малкия апартамент, присъствали Светлана, В., както и другата й дъщеря К.. Свидетелката им казала, че това е помощ за апартамента, тези пари ги дала за детето си. Свидетелката дала парите септември месец 1990 г., били сложени в бял плик, който свидетелката оставила на масата. Не знае с какви други пари са платили цената на жилището. Сочи, че родителите на В. били финансово много затруднени по време на покупката на апартамента на [улица].

В показанията си, ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК поради възможна заинтересованост от изхода на спора, св. К. М. - сестра на Светлана А., излага, че, за да могат да издържат нея и сестра й, родителите й заминали за Странджа - Сакар, тъй като заплатите били неколкократно по-високи. Преди да заминат, родителите й живеели във ведомствено жилище. Знае, че сестра й Светлана е поискала пари от родителите им за закупуване на жилище. Лятото или преди есента - средата на месец септември 1990 г., свидетелката, заедно с майка си, донесли пари; сумата, която се обсъждала, била 5 000 лева. Свидетелката присъствала на даването на парите в стария, по-малък апартамент, в който живеели Светлана и В.. Майка й оставила парите в плик на масата. Освен свидетелката и нейната майка, присъствали и Светлана и В., не е сигурна дали са присъствали и децата им. Чувала е, че жилището на [улица]е закупено за около 15 000-16 000 лева; знае, че са платили цената му със заем.

От показанията на св. И. П. е установено, че същата е в приятелски отношения със Светлана от 1979 г. Помни, че в началото Светлана и В. живеели при родителите на последната, но после В. започнал работа и получил две ведомствени жилища. Есента на 1990 г. Светлана й се похвалила, че са успели да си купят ведомствено жилище, като за първоначалната вноска нейните родители й дали пари, около 5 000 лева, а те изтеглили и заем на преференциални цени, който щели да изплащат по-нататък. Няколко години след закупуването на апартамента свидетелката чула от Светлана, че заедно с В. искат да си купят къща. Светлана помолила свидетелката да й услужи с пари, но последната нямала възможност и се разбрали да помоли баща си; на следващия ден обаче Светлана й се обадила и й казала, че са намерили пари - приятел на В. обещал да им даде каквото не им достига за къщата. Не помни колко пари й е поискала Светлана, но били много, няколко хиляди лева. Не знае какви пари са получили от продажбата на жилището на [улица]. Не са коментирали дали В. и Светлана са имали спестявания към 1995 г. Заявява, че Светлана е работила откакто е завършила висшето си образование.

При така установената фактическа обстановка въззивния съд е приел следното:

В конкретния случай се твърди частично придобиване с лично имущество - дарени средства от родителите на ищеца Н., респ. на ищцата по насрещния иск А.. Доколкото нормата на чл. 22 СК предвижда, че лични са придобитите по време на брака вещни права по наследство или дарение, то и дарените по време на брака парични средства в полза на единия съпруг представляват лично имущество за този съпруг. Прието е, че по предявен иск по чл. 23, ал. 1 СК следва да бъде оборена презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос и затова следва да бъде установено от ищеца по пътя на пълно и главно доказване обстоятелството, че средствата, които са вложени в закупуване на имота, не принадлежат на двамата съпрузи, а са дарени лично само на единия съпруг. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Ако произходът на средствата не е семеен и другият съпруг няма принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези средства през време на брака имущество няма да възникне съпружеска имуществена общност. Обстоятелството дали имотът е придобит на името само на единия или и на двамата съпрузи е ирелевантно, доколкото според задължителните указания по приложението на СК, дадени в т. 4 от ТР № 5/2013 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и при придобиване на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество на основание чл. 21, ал. 1 и 2 СК от 1985 г. (отм.), респ. чл. 23, ал. 1 и 2 СК. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка.

При твърдения за пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на право на собственост върху недвижим имот по време на брака, законът изисква пълно (създаващо сигурно убеждение на съда) и пряко (с документи за притежаването и отчуждаването на личното имущество и влагането на получените средства в процесния имот) доказване на всички фактически твърдения, от които зависи изводът за спорното право. По този спор е ирелевантен приносът, тъй като трансформацията се основава на влагане на лични средства, т. е. такива, които са от преди брака или са получени по дарение или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това основание.

Прието е, че такова доказване в настоящото производство не е проведено нито от В. Н., нито от Светлана А.. По делото не е установено с категоричност при придобиването да са вложени лични средства на ищеца Н., респективно да са били дарени лично на него от неговите родители. Същото не е установено и по отношение на ищцата по насрещния иск Светлана А.. Твърденията и на двамата не са подкрепени с писмени доказателства, а показанията на разпитаните по делото свидетели относно предоставянето на паричните средства не установяват категорично изложените и от двамата обстоятелства.

Въззивният съд е посочил, че дори да се приеме, че родителите на Светлана А. са предоставили пари за закупуване на имота на [улица], то разпитаните по делото свидетели Л. А. (майка на ищцата по насрещния иск) и К. М. (сестра на същата), вкл. и св. И. П., посочват, че именно за закупуване на жилище на младото семейство родителите й събрали пари за първа вноска, т. е. дори и да е имало даване на пари от страна на родителите на ищцата по насрещния иск, то те са били за закупуване на жилище на младото семейство, а не изключително само за ищцата. Тези пари са били предоставени на двамата съпрузи, за да могат да си закупят жилище.

Аналогично, от показанията на св. И., а и от тези на св. Нанова, се установява, че жилищноспестовният влог на Р. Нанова, макар и прехвърлен на името на сина й, е бил предоставен именно за закупуване на жилище на младото семейство непосредствено след сватбата им през 1984 г., а не изключително само за него. Дори изтеглените от този влог през 1985 г. 5 000 лева да са предадени на майката на ищеца за съхранение и впоследствие върнати на ищеца Н., те, видно от показанията на двете свидетелки, са върнати със същата цел - закупуване на жилище за семейството, т. е. отново са предоставени на двамата съпрузи. Изразена е воля за надаряване на семейството.

Що се отнася до твърдението за получена сума от 600 долара, предоставена на В. Н. от неговия баща през 1992 г. за погасяване на изтегления заем предсрочно, същото е прието за недоказано. Въззивният съд не е кредитирал показанията на св. С. З., че основно пари В. получавал от родителите си, доколкото от писмените доказателства е видно, че последният е получавал високи доходи, като заемът е бил погасен за две години, вместо за предвидените тридесет.

Не са кредитирани и показанията на св. П. Нанова, че В. поискал долари за доплащането, тъй като курсът на долара се увеличил много, доколкото от направената справка е видно, че курсът е почти еднакъв през цялата 1992 г. Отделно, от показанията на свидетелката се установяват прекомерни разходи, които родителите на Н. са имали към момента на закупуване и изплащане на имота на [улица]; посоченото кореспондира и с показанията на св. Л. А. и св. К. И..

Прието е, че наведените твърдения от страна на Светлана А., че сумата от 100 000 лева е получена като капаро по предварителен договор, сключен с родителите на В. Н., изцяло се потвърждават от приложения по делото предварителен договор от 16.01.1995 г. В тази връзка съдът не е кредитирал показанията на св. П. Нанова в частта, че договорът е фиктивен, защото родителите й нямали нужда от жилище, доколкото самата тя излага, че родителите й в този период са живеели в почивна станция в [населено място], тъй като нямали жилище.

За недоказано е прието наведеното от В. Н. твърдение, че родителите му са му предоставили сумата от общо 500 000 лева: 300 000 лева - за допълване на цената на имота в[жк], и 200 000 лева - за извършване на ремонтни дейности и заплащане на такси. Прието е, че още към 1990 г. са установени значителни разходи, които Р. и Ц. Н. са имали. До момента на продажбата на имота в[жк], а именно 5 години по-късно, последните не са притежавали спестявания в такъв размер, още повече, че според показанията на дъщеря им Р. и Ц. Н. са закупили жилищен имот в [населено място] през 1991-1992 г., като, видно от писмените доказателства по делото, в края на 1992 г. са го продали на дъщеря си за символична сума, а от своя страна последната се е разпоредила с имота през декември 1994 г. Прието е, че гореизложеното безспорно потвърждава извода, че към датата на сделката с процесния имот в[жк], респективно датата на предварителния договор, родителите на В. Н. не са имали собствено жилище и в периода до 1995 г. са имали значителни разходи. Отделно съдът е констатирал противоречие между показанията на св. П. Нанова, която твърди, че сумата от 300 000 лева е била предадена в [населено място], и изложеното от В. Н. в исковата молба, че сумата му е предоставена в апартамента на Нанова в [населено място],[жк].

По делото безспорно е установено, че Светлана Нанова е била трудово ангажирана и е получавала трудово възнаграждение от 1989 г. до 2012 г. Установено е и, че В. Н. е имал високи доходи, много над средните. Страните безспорно са разполагали със свои средства, като твърдението на Светлана Нанова в тази насока се потвърждава от ангажираните доказателства досежно доходите им.

Предвид изложеното, предявените искове за частична трансформация на лични средства при придобиването на процесния имот в[жк]са намерени от въззивния съд за неоснователни.

По касационна жалба вх. № 15626/29.06.2022 г., подадена от Светлана Й. А.:

Трайната и безпротиворечива съдебна практика, включително и тази, на която жалбоподателката се позовава, приема, че с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица; не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страна, като преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му; съдебното решение може да бъде основано и само на показанията на лицата по чл. 172 ГПК, ако съдът, след преценката им, е убеден, че те са достоверни и изложи мотиви защо им дава вяра и в коя част. Съдебната практика приема също така, че съдът е длъжен да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно изложи съображения по тях след цялостната преценка на доказателствения материал - поотделно и в съвкупност, и не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства, факти и петитум, а е длъжен да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните; съдът не може да се произнася нито по ненаведени от страните факти, твърдения и възражения, нито по отношение на обстоятелствата, за които между страните не съществува спор, не може да излиза извън рамките на правния спор по делото, да се произнася по невъведено възражение и да изненадва страните с произнасяне по въпрос, който не е бил спорен по делото.

В разглеждания случай изводът, че не е доказано преобразуване на лично имущество в придобиването на спорния имот, не е формиран при игнориране показанията на близък роднина /роднини/ на жалбоподателката А., който поради родствената си връзка със страната да е предполагаемо заинтересован от изхода на спора. Исковете - както предявеният от нея, така и предявеният от жалбоподателя Н., са приети за неоснователни по причина липса на категорични доказателства в придобиването да са вложени лични средства на всеки един от ищците. Действително, въззивният съд е посочил, че твърденията и на двамата не са били подкрепени с писмени доказателства, въпреки наличието на данни за изтеглена на 04.09.1990 г. сума от 3 000 лева от спестовната книжка на бащата на А., подкрепящи показанията на свидетелите А., М. и П., както и на прехвърлително с дата 24.08.1984 г. и спестовна книжа на името на Р. Т. Нанова, записана на името на ищеца след прехвърляне на правата по жилищния влог парт. № 14/24141, но съдът е изложил и допълнително съображение, основано на установеното с гласните доказателства, че дори суми от по 5 000 лева да са били предоставени от родителите както на единия, така и на другия съпруг, то волята на родителите е била сумите да бъдат предоставени за закупуване на жилище за семейството. Свързан с този мотив е четвъртият поставен въпрос, който обаче не може да бъде преценен като разрешен в противоречие с цитираната от жалбоподателката съдебна практика, защото дори и към момента на придобиване на собствеността /като релевантен за установяването на пълна или частична трансформация според решение № 60104 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 1214/2021 г. на ВКС, І-во г. о./ и двамата бивши съпрузи да са разполагали с лични средства на основание дарение съответно в полза на всеки от тях, при липса на доказателства за заплащане на част от цената на апартамента на [улица]само и единствено със средства, дарени на единия съпруг, следва да се приеме, че е налице съвместен принос при придобиването. А доколкото всяка страна е твърдяла влагане при придобиването на лични средства по дарение от родителите й в размер на 5 000 лева, не може да се приеме, че съдът се е произнесъл извън рамките на спора и при процесуална изненада за страните, която теза жалбоподателката обосновава с липсата на твърдения съпрузите да са разполагали със средства в размер на 5 000 лева, за да направят първото плащане за закупуване на апартамента на [улица].

Изложеното налага да се приеме, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателката А. правни въпроси не е налице.

По касационна жалба вх. № 16917 от 13.07.2022 г., подадена от В. Ц. Н.:

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, а при противоречие в свидетелските показания относно относими към спорното право факти следва да изложи мотиви кои показания приема за достоверни, в коя тяхна част и защо; защо не дава вяра на показанията на свидетел; преценката за достоверност на свидетелските показания съдът извършва, съпоставяйки ги помежду им и с всички доказателства по делото и обосновавайки изводите си чрез логически издържани съждения.

Поставените при позоваване на тази съдебна практика първи и втори правни въпроси са мотивирани с изразеното от касатора несъгласие с извода на въззивния съд, че прехвърлянето на жилищния влог на името на касатора от неговата майка не е с цел надаряване само и единствено него, а е за закупуване на жилище на семейството. Така мотивирани, въпросите не обосновават допускане на касационно обжалване, защото дори да се приеме тезата на касатора, то при липсата на доказателства как и за какво са изразходвани дарените суми, т. е. при липсата на доказателства за заплащане на част от цената на апартамента на [улица]само и единствено със средства, дарени на единия съпруг, е налице съвместен принос при придобиването, както бе посочено при отговора на въпросите, поставени от жалбоподателката А.. Ето защо първите два въпроса не обуславят необходимост от допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Третият въпрос е свързан с приетото от въззивния съд за недоказано твърдение на касатора неговите родителите да са му предоставили сумата от 300 000 лева за заплащане на част от цената на имота в[жк]. Според касатора изводът е формиран в нарушение на процесуалните правила, тъй като възражения от страна на ответницата, касаещи финансовите възможности на родителите му, са били поддържани за първи път едва пред въззивния съд, но не и пред първоинстанционния съд в сроковете по ГПК. Въпросът е поставен в несъответствие с данните по делото, поради което не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърдението за липса на достатъчно финансови средства на родителите на ищеца по първоначалния иск е обсъдено в мотивите към въззивното решение във връзка със своевременно наведеното от ответницата възражение в отговора на исковата молба, че сумата от 300 000 лева - част от цената по договора за покупко-продажба от 1995 г., е покрита със семейни средства, както и във връзка с искания на процесуалния представител на ответницата по първоначалния иск за снабдяване с писмени доказателства в тази насока, направено в съдебното заседание на първоинстанционния съд от 16.10.2018 г. след събиране на гласни доказателства за произхода на сумата 300 000 лева като част от спестяванията на бащата на В. Н. от работата му в Либия.

Приетото от въззивния съд, че родителите на касатора не са разполагали със сумата 300 000 лева за допълване на цената на закупения на 16.01.1995 г. имот в[жк], но са разполагали със сумата 100 000 лева, заплатена като капаро по предварителния договор, сключен на същата дата, не противоречи на правилата на формалната логика, доколкото втората сума е значително по-малка. Не се констатира и противоречие в мотивите към въззивното решение, изразяващо се според касатора в приетото от въззивния съд, че семейството на родителите му не е имало 600 щ. д. към 1992 г., които да предостави на сина си за погасяване на жилищния кредит, но е имало 100 000 лева през 1995 г., които да заплати по сключения през посочената година предварителен договор, доколкото отказът да признае личен произход на сумата 600 щ. д. съдът е мотивирал с данните за високи доходи на касатора, позволили предсрочното погасяване на кредита и отказ да кредитира показанията на св. З. за предоставена за тази цел валута от бащата на касатора. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на обжалваното решение, което касаторът свръзва с четвъртия поставен въпрос, не е налице.

Като ответник по касационната жалба, подадена от Светлана Й. А., В. Ц. Н. е поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателства да е сторил такива по водене на делото във Върховния касационен съд, поради което искането не може да бъде уважено.

Като ответница по касационната жалба, подадена от В. Ц. Н., Светлана Й. А. не е поискала присъждане на разноски и не е представила доказателства да е сторила такива по водене на делото във Върховния касационен съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.