Определение № 3667 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1862/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „С.Г.Груп“ ЕАД, гр.София, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 384 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 196/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Добрички районен съд по гр.д.№ 1137/ 2021 г. и по този начин по предявения от К. С. Р. против касатора иск, квалифициран по чл.439 ГПК, е признато за установено, че К. С. Р. не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД 11 947,32 лева - изискуема главница по договор за банков кредит от 14.03.2008 г., анекс № 1/13.12.2009 г. и анекс № 2/02.06.2010 г.; 2 768,31 лева - изискуема редовна лихва върху главницата за периода 10.09.2010 г. - 19.07.2012 г.; 591,94 лева - изискуема наказателна лихва върху главницата за периода 10.06.2011 г. - 26.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2012 г.; 306,15 лева - направени разноски по делото; 350 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден на 28.08.2012 г. изпълнителен лист от Добрички районен съд по ч.гр.д.№ 3001/ 2012 г. и касаторът е осъден да заплати разноските по делото. Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол твърдение за очевидна неправилност на този акт – чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Неправилността била видна от мотивите на самото решение, в което се приемало от една страна, че самото искане за извършване на изпълнителни действия прекъсва давността, а от друга – че ако искането не е последвано от изпълнително действие, прекъсване на давността няма. Освен това като основание за достъп до касационен контрол повдига и правните въпроси „Прекъсва ли се погасителната давност, когато кредиторът е поискал съответното изпълнително действие, заплатил е таксата, но то е извършено от съдебния изпълнител след изтичане на давността?“; „Как трябва да процедира съдебният изпълнител, когато взискателят отправи искане за извършване на изпълнително действие по прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнително дело?“; и „Ако съдебният изпълнител предприеме спрямо длъжника конкретно изпълнително действие, по прекратено по право изпълнително дело, прекъсва ли това действие погасителната давност за вземането?“. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешение от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ - решение по гр.д.№ 1747/ 2020 г., ІV г.о. Ответната страна К. С. Р. оспорва касационната жалба с доводи по същество, без да взема становище по наличие на предпоставките за допускане на касационния контрол. Съдът намира касационната жалба за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че по заявление на „Райфайзенбанк България“ ЕАД било образувано ч.гр.д.№ 3001/ 2012 г. по описа на Районен съд-Добрич и била издадена заповед № 257/ 28.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с която е разпоредено длъжниците С. С. К. в качеството на кредитополучател, М. Г. К. в качеството на съдлъжник и К. С. Р. в качеството на поръчител солидарно да заплатят на кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД въз основа на извлечение от сметка процесните суми. На 04.09.2012 г. въз основа издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20127370402268 по описа на ЧСИ peг.№ ***. На 04.09.2014 г. ищецът бил уведомен за издадените срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист и те влезли в сила две седмици след тази дата – 19.09.2014 г.. След сключени последователно договори за цесия като взискатели били конституирани първо „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД и впоследствие „С.Г.Груп“ ЕАД. На 29.03.2017 г. взискателят „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД поискал от ЧСИ да извърши справка за банкови сметки на всички длъжници и да наложи запор върху тях. ЧСИ извършил исканата справка и констатирал, че ищецът има банкови сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „Юробанк България“ АД, но не наложил запор върху тях. С постановление от 13.11.2020 г. производството по изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК - по искане на взискателя. На 23.11.2020 г. въз основа същия изпълнителен лист и по молба на взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД било образувано ново изпълнително дело № 202073704013330 пред същия ЧСИ. При тези фактически установявания съдът приел, че вземанията, които се оспорват от ищеца в настоящето производство, са погасени по давност. Посочил, че давността е започнала да тече от 19.09.2014 г., когато по отношение на ищеца е влязла в сила заповедта за изпълнение, и че тя не е текла по време на висящността на изпълнително дело № 20127370402268 до датата 26.06.2015 г.,според постановките на Постановление на Пленума на ВС № 3/ 18.11.1980 г. От 26.06.2015 г., когато Постановлението е обявено за загубило сила с Тълкувателно решение № 2/ 2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността започнала да тече и срокът й изтичал на 03.09.2020 г. /предвид настъпилото по силата на чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за срока от 13 март 2020 г. и пар.13 ПЗР ЗИД на Закон за здравето спиране на срока на погасителната давност до 20.05.2020 г./. Съдът посочил, че е ирелевантно дали по изпълнителното дело от 2012 г. е настъпила перемпция. Счел, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността и че извършените след перемпцията изпълнителни действия също са годни да прекъснат течението на давностния срок. Приел също, че релевантни са действията, предприети спрямо ищеца, а не изобщо срещу който и да е от тримата солидарни длъжници. Действията спрямо другите длъжници били без значение предвид разпоредбата на чл.125 ал.1 ЗЗД. След 26.06.2015 г., на 29.03.2017 г., взискателят поискал налагане на запор върху банкови сметки на ответника, но ЧСИ не осъществил своевременно, преди изтичане на срока на погасителна давност /до 03.09.2020 г./, поискания от взискателя изпълнителен способ. Съдът приел, че макар искането на кредитора да е направено своевременно, изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган по изпълнението преди изтичане на давностния срок. Ако това касаело причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се считала прекъсната с отправяне на искането. В конкретния случай обаче по повод искането на взискателя от 29.03.2017 г. съдебният изпълнител изобщо не е предприел поисканото действие в рамките на изпълнителното производство, по което е бил сезиран. Изпълнителното дело било прекратено след изтичане на давността на 03.09.2020 г. с постановление от 13.11.2020 г. по искане на взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД. Второто образувано изпълнително дело не можело да се приеме, че е продължение на първото изпълнително дело. По второто взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД отправил ново искане за извършване на справки за банкови сметки на тримата длъжници и за налагане на запори върху тях. Въз основа на това искане едва със запорно съобщение изх.№ 38718/ 22.12.2020 г. и запорно съобщение изх.№ 38719/ 22.12.2020 г. ЧСИ извършил исканото действие, но не в изпълнение на отправеното от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД искане от 29.03.2017 г., а в реализация на новото искане на „С.Г.Груп“ ЕАД от 23.11.2020 г. по второто изпълнително дело, образувано след изтичане на давността. Затова давността не можело да се счита прекъсната със задна дата - от момента на искането по първото изпълнително дело. В рамките на срока 26.06.2015 г. - 03.09.2020 г. не били предприети изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност по отношения вземанията на ответника към ищеца и тези вземания били погасени по давност. С оглед тези мотиви на въззивния съд, обжалваното решение не може да се окачестви като „очевидно неправилно“, но първият от поставените от касатора правни въпроси /прекъсва ли се погасителната давност, когато кредиторът е поискал съответното изпълнително действие, заплатил е таксата, но то е извършено от съдебния изпълнител след изтичане на давността/ е разрешен от въззивния съд и обуславя решението му. По него касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, за да се провери съответствието му с посочената в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК практика на ВКС. Останалите доводи на страните във връзка с течението и прекъсването на давностните срокове съдът ще обсъди при разглеждане на спора по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд