Определение № 1101 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 31 от 30.01.2024 г. по в. гр. д. № 226/2023 г. на ОС-Монтана е потвърдено решение № 160 от 21.04.2023 г. по гр. д. № 207/2022 г. на Районен съд-Монтана, с което са уважени предявените от „Хидравлика М“ ЕООД срещу „Ахат“ ООД искове: признато е за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 240 кв. м. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], целият с площ 738 кв. м., и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху процесната реална част; ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.59 ЗЗД сумата от 6815 лв., представляваща обезщетение за невъзможността да ползва на имота за периода 11.11.2020 г. – 30.01.2022г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба.

Въззивният съд е приел, че ищецът „Хидравлика М“ ЕООД е придобил поземлен имот [№] по КККР на [населено място], целият с площ 738 кв. м., въз основа на постановление за възлагане от 13.08.2020 г. по изп. дело № 344/2016 г. на ЧСИ М. И.. Спорните 240 кв. м. са част от този имот. Ответното дружество „Ахат“ ООД е собственик на съседен поземлен имот [№]. С нотариален акт № 141/20.07.2012 г. „Ахат“ ООД е закупило от бившия собственик и длъжник в изпълнителното производство „Монткомерс“ ООД 240/738 ид. части от имот [№], но това е станало след като имотът вече е бил ипотекиран от продавача през 2007 г.

Прието е, че със заповед № 2485 от 07.12.2011 г., кметът на [община] е одобрил проект за изменение на ПУП-план за регулация на УПИ [№], кв.10 по плана СПЗ на [населено място] на основание чл.131, ал.2, т.1, вр. чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ. С това изменение от УПИ [№], съвпадащо с имот [№] по КККР, собственост на „Монкомерс“ ООД, се прехвърлят към УПИ [№], съвпадащо с имот [№], собственост на „Ахат“ ООД, спорните 240 кв. м. Прието е, че съгласно чл.15, ал.6 ЗУТ заповедта влиза в сила с издаването й, тъй като границите на урегулираните поземлени имоти се променят по реда на ч.15, ал.3 ЗУТ.

Прието е, че това изменение на плана е станало известно на частния съдебен изпълнител при провеждането на публичната продан. Прието е също, че нито в изпълнителното производство, нито в исковото, не е представена скица от кадастралната карта, от която да е видно, че ипотекираният имот е разделен на два имота и че спорните 240 кв. м. са заснети към имота на „Ахат“ ООД.

Прието е, че съгласно чл. 51, ал.6 ЗКИР за извършване на измененията в кадастралната карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл. 12, т.5, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор. Проектът се изработва от правоспособно лице по кадастър. Изработеният проект се подава в цифров вид по електронен път. По силата на чл.54 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на АПК на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. В случаите на чл. 51, ал. 5 измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се одобряват със заповед на изпълнителния директор, която се обявява на заинтересованите лица по реда на чл.35, ал. 3, а в чл.51 ал.7 е предвидено, че при промяна на граници на поземлени имоти и сгради, при създаване на нови обекти на кадастъра, при допълване на непълноти или поправяне на грешки, както и при отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта, проектът по ал. 5 съдържа и данни от геодезически измервания.

Прието е, че по делото няма данни „Ахат“ ООД да е предприело процедура за изменение на кадастъра с оглед направеното изменение, при което ипотеката да не е вписана в евентуално новообразувания имот. Ипотеката следва частта и от новообразувания имот, за която няма скици и данни да не е включена в него.

От правна страна съдът е приел, че от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота/ в случая жалбоподателя/, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите - чл. 496, ал. 2 ГПК. По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е противопоставил претендираните права на взискателя по изп. д. 344/2016 г. на ЧСИ М. И., по което е възложен процесният имот на ищеца. Съществена характеристика на ипотечното право е, че ипотеката следва имота, независимо в чия собственост се намира. След като „Хидравлика М“ ЕООД е закупило имот [№] на публична продан и с постановление на ЧСИ същият му е възложен, дружеството е станало изключителен собственик на имота в очертаните по кадастралния план граници.

Прието е, че спорната площ от 240 кв. м. се ползва без основание от ответното дружество „Ахат“ ООД, поради което следва да се уважаи предявеният срещу него иско по чл.108 ЗС, както и обусловеният иск по чл.59 ЗЗД.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника „Ахат“ ООД.

Жалбоподателят счита, че е собственик на спорните 240 кв. м., които е закупил с нотариален акт от 2012 г. от праводателя на ищцовото дружество „Монткомерс“ ООД. Към момента на придобиване на 240/738 ид. части от имот [№] и влизане в сила на заповедта на кмета на общината за изменение на ПУП-ПР, с който закупените 240 кв. м. преминават от урегулирания поземлен имот на „Монткомерс“ ООД към урегулирания поземлен имот на „Ахат“ ООД не е имало вписана ипотека върху имота на първото дружество. Позовава се на издаденото удостоверение от Служба по вписването, от което се установявало, че ипотеката, която от 2007 г. тежи върху имота на „Монткомерс“ ООД, е била заличена през 2011 г. Счита също, че от момента на влизане в сила на заповедта на кмета на общината за изменение на плана от 2011 г. спорните 240 кв. м. са станали част от неговия имот и оттогава на новата граница е поставена ограда. Обстоятелството, че изменението в ПУП-ПР не е било отразено в кадастралната карта, не влияе върху транслативния ефект на придобивната сделка от 2012 г. Следващата ипотека върху имота на „Монткомерс“ ООД била вписана чак през 2017 г.

В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на т.4 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.

Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. При учредяване на ипотека върху поземлен имот, по отношение на който преди учредяването й има влязъл в сила ПУП-ПР, при който част от този имот е придаден към друг имот, но това не е отразено в кадастралната карта, ипотеката обхваща ли и тази част;

2. Публичната продан на ипотекиран имот с площ по данни от кадастралната карта отнася ли се и за площта, включена в него на придадена към друг имот по силата на влязъл в сила подробен устройствен план-план за регулация, но тази промяна не е отразена в кадастралната карта;

3. Приобретателят на такъв имот чрез извършена публична продан от съдебен изпълнител придобил ли е собствеността и на частта от имота, която е придадена към друг имот по силата на влязъл в сила ПУП-ПР.

Ответникът в производството „Хидравлика М“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са поставени въпроси, обусловили правните изводи на съда при постановяване на решението, както е посочено в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не било мотивирано. Счита също, че въззивното решение е правилно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните от жалбоподателката основания по чл.280, а.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

На първо място жалбоподателят не е поставил конкретен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, по който счита, че въззивното решение противоречи на т.4 от ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд не е задължен да изведе този въпрос от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира.

Независимо от това следва да се посочи, че тълкувателното решение не е относимо към спора по настоящото дело и по тази причина не може да обуслови допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Хипотезата, разгледана в т.4 на това тълкувателно решение, е противоположна на настоящата. Там е прието, че иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Тълкувателното решение има предвид хипотеза, при която спорът касае реална част от имот на ищеца, която поради непълнота или грешка в кадастралния план или кадастралната карта е заснета като част от имота на ответника. Настоящата хипотеза е обратната – поради непълнота в кадастралната карта спорната реална част от УПИ IV, собственост на ответника „Ахат“ ООД, е заснета като част от имота на ищеца „Хидравлика М“ ЕООД. Ето защо не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да даде основание за допускане на касационно обжалване.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по трите въпроса, които са формулирани в изложението.

Въпрос № 1 не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не кореспондира с данните по делото и по този въпрос въззивният съд не се е произнасял. Въпросът изхожда от неправилното виждане, че ипотеката върху имота на длъжника „Монкомерс“ ООД - ПИ [№], която е била учредена през 2007 г., е била заличена през 2011 г. и едва след това спорната част от 240 кв. м. от този имот е преминала към имота на жалбоподателя по силата на влязъл в сила ПУП-ПР и прехвърлителна сделка, т.е. ипотеката не тежи върху тези 240 кв. м. Това виждане жалбоподателят свързва с удостоверение изх. № 275/2023 г. на Агенция по вписванията, от което се установява, че има заличаване на договорна ипотека върху ПИ [№], съгласно книга Отбелязвания, вх. рег. № 2/03.01.2011 г., т.1/2011 г., дв. вх. рег. № 2/03.01.2011 г. Удостоверението е приложено на стр. 69 от първоинстанционното производство. Становището на жалбоподателя обаче не е съобразено с друг документ по делото, свързан с въпросното заличаване от 2011 г. Това е намиращото се на стр.76 съгласие № 2/03.01.2011 г., подадено от пълномощника на ипотекарния кредитор „Юробанк еф джи България“ АД, за заличаване на учредената в негова полза през 2007 г. ипотека, но само върху самостоятелна сграда с идентификатор 48489.5.110.1, собственост на ипотекарния длъжник „Монткомерс“ ООД. Следователно заличаването на ипотеката касае единствено посочената сграда в имота, но не и самата земя на ипотекарния длъжник, върху която ипотеката от 2007 г. не е заличена преди публичната продан.

По другите два въпроса също не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл.173, ал.1 ЗЗД и чл.496, ал.2, изр.2 ГПК, по които има достатъчно практика на ВКС. Продажбата по нот. акт № 141/20.07.2012 г., извършена от „Монткомерс“ ООД в полза на „Ахат“ ООД след изменението в ПУП-ПР от 2011 г., е непротивопоставима на купувача на публичната продан „Хидравлика-М“ ЕООД, тъй като изменението на регулационния план само по себе си няма вещноправно действие, а продажбата от 2012 г. следва учредената през 2007 г. ипотека. Уважаването на иска по чл.108 ЗС съответства на притежавания от ищеца „Хидравлика М“ ЕООД обем от права, включително с оглед приетото в Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГК, че при иск по чл.108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му, и с това е нарушил владението на ищеца (доколкото в нот. акт № 141/2012 г., поправен с нот. акт № 178/2012 г., продаваният имот е описан като 240/738 ид. части от ПИ [№], които идеални части представляват 240 кв. м. и се придадат към ПИ [№])“.

При този изход на делото на ответника „Хидравлика М“ ЕООД следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 2000 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.01.2024 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,