Определение № 88 от 15.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 282/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЕВН България електроснабдяване“ АД срещу решение №1503 от 30.11.2022 г. по в.гр.д.№1567/2022 г. на ОС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №1400 от 26.04.2022 г. по гр.д.№17396/2022 г. на РС Пловдив, с което е „ЕВН България електроснабдяване“ АД осъдено да заплати на „Булгарцвет Велинград“ ЕООД сумата от 20 962.92 лв. без ДДС – главница, представляваща сбор от суми, получени от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД без основание в периода от месец декември 2015 г. до месец февруари 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, от 23.12.2020 г. до окончателното погасяване. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1. С оглед приложението на чл.95 и чл.94а от ЗЕ и чл.15, ал.2, т.3 от ПТЕЕ /в редакцията им, относима към процесния период 2015г. - 2017 г./, дължи ли крайният снабдител връщане на разликата между цени за пренос и за електрическа енергия на ниво ниско напрежение и цени за пренос и за електрическа енергия на ниво средно напрежение, ако потребителят, който претендира връщане, не е подал заявление за смяна на доставчик на електрическа енергия за собствените си обекти. 2. Как се определя размерът на претенция срещу крайния снабдител за връщане на недължимо платена сума, представляваща разликата между цената за електрическа енергия за ниско и цената за средно напрежение за периода след 2012 г., когато липсва регулирана цена за пренос на електрическа енергия, доставяна на ниво средно напрежение – като разлика между регулирана цена за електрическа енергия, доставяна на ниво ниско напрежение и такава, доставяна на ниво средно напрежение, определена за регулирания пазар за предходен период или като разлика между регулирана цена за електрическа енергия, доставяна на ниво ниско напрежение и такава, доставяна на ниво средно напрежение по свободно договорени цени. Ответникът по касация „Булгарцвет Велинград“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена до крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, както и че разпоредбата на ал.2 на чл.120 предвижда, че границата на собственост на електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл.116, ал.7 и на правилата по чл.83 ал.1 т.6. Приел е, че посочените правила (ПИКЕЕ), в редакцията, действаща през процесния период, предвиждат (чл. 14, ал. 1), че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Установил е от заключението на съдебно-техническата експертиза и от разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, че в обектите на ищеца „Булгарцвет Велинград“ ЕООД са изградени трафопостове /за които по делото е безспорно, че са негова собственост/, в които се намират силови трансформатори, преобразуващи доставяната електрическа енергия средно напрежение (20 kV) в такава ниско напрежение (0,4 kV), като силовите трансформатори са присъединени чрез присъединителни клеми към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на страна 20 kV, както и че доставяната от ответното дружество електрическа енергия до присъединителните клеми на силовите трансформатори е с ниво средно напрежение. Установил е и че измерването на електрическата енергия в процесните обекти е осъществявано на ниво ниско напрежение, т.е., че средствата за търговско измерване не са били поставени на страната с по-високо напрежение съобразно изискванията на цитираните по-горе правила, въпреки, че е следвало да бъде монтирани на страната с по-високо напрежение на понижаващите трансформатори (преобразуващи ел.енергия средно напрежение в ел.енергия ниско напрежение), където е присъединяването към електроразпределителната мрежа. Изложил е съображения, че за промяна на мястото за измерване се изисква реконструкция на уредбата от страна на нейния собственик, в какъвто смисъл разяснения дава вещото лице, а в случая действия в тази насока не се твърди и не се установява да са извършени от страна на ищцовото дружество, но в тази връзка е отбелязал, че в разпоредбата на чл.120, ал.3 от ЗЕ изрично е посочено, че операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди. По тази причина е счел, че решаващи в тази насока са не действията на потребителя, а на оператора на мрежата (в този смисъл Определение № 538 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 61241/2016 г., I г. о., ГК), следователно на практика до обектите на ищеца е доставяна енергия средно напрежение, а е измервана и остойностявана такава от ниско напрежение. В този смисъл и тъй като ответникът не е установил да е налице основание за това, е достигнал до извод, че предявеният иск е доказан по основание – ответникът е получил от ищеца суми, представляващи разликата в цената на заплатените такса пренос през електроразпределителната мрежа и доставено количество електрическа енергия при измерване на ниво ниско напрежение и цената, която би била платена, ако измерването е било осъществено на ниво средно напрежение, при липса на основание за това. По отношение размера на претенцията се е позовал на заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, според което разликата в цената на доставеното количество енергия и на таксата за пренос при тези два начина на измерване – ниско и средно напрежение за процесния период е общо 20 962.92 лв. без ДДС /като за цена на доставената енергия на ниво средно напрежение е приета последно определената от държавния регулатор КЕВР цена на ел.енергия по тарифни зони: върхова, дневна и нощна на средно напрежение с Решение № Ц-17/28.06.2012 г., в действие от 01.07.2012 г./. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените в решението мотиви, формулираните от касатора въпроси не са обусловили решаващата воля на съда. В решението /с оглед липсата на доводи в тази насока/ не се съдържат каквито и да е изводи относно правното значение на липсата на заявление от страна на ищеца /снабдяван с електрическа енергия на ниво средно напрежение/ за смяна на доставчика на електрическа енергия, от гледна точка на дължимостта, начина на определяне и размера на цената на електрическа енергия на ниво средно напрежение, нито мотиви, защо ищецът дължи или не цена за електрическа енергия на ниво средно напрежение по свободно договорени цени /а и с кого те са договорени/. Също така ответното дружество не е навеждало доводи, че при липсата на избран от ищеца доставчик, то се е явявало доставчик от последна инстанция и му се е дължало заплащане на цена за електрическа енергия на ниво средно напрежение, съобразно одобрена от регулатора методика, нито какъв е бил размер на тази цена. В този смисъл спрямо поставените въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1800 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,