Определение № 2008 от 20.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3062/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 39 от 12.03.2025 г. по в. гр. д. № 459/2024 г., с което Апелативен съд – Варна, потвърждавайки решение № 260001 от 23.05.2024 г. по гр. д. № 265/2020 г. на Окръжен съд – Шумен, е отхвърлил исковете по чл. 153 ЗОНПИ, предявени от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) против Х. Б. П. за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 215 935 лева. Решението се обжалва от КОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос: 1. Следва ли липсата на имущество над 150 000 лв. да възпрепятства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон за гражданската конфискация и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото? Сочи се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на съдебния акт. По същество прави оплакване, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът по касация Х. Б. П., чрез процесуалния си представител, в подадения в срока по чл. 287 ГПК отговор прави възражение, че въпросът няма претендираното значение и решението е правилно. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна - ищецът по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е констатирал, че ответникът е бил привлечен за обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 304, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК /на 05.08.2018г. като помагач е съдействал при извършване на престъпление от друго лице - даване на подкуп в размер на 15 евро/, което престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/. Посочил е, че с протокол № ТД06ВИ/УВ-9897/26.09.2018 г. е била образувана проверка, обхващаща периода 14.05.2010г. /датата на навършване на пълнолетие на ответника Х. П./ - 26.09.2018 г., който е в рамките на предвидения в чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ срок. Установил е, че в хода на проверката е било извършено обследване на имущественото състояние на лицето, установено било, че същият не е в брак или фактическо съжителство, няма низходящи, няма участия в търговски дружества, считано от 08.05.2015 г. е регистриран като земеделски производител. Съдът, позовавайки се на последното заключение на съдебно-икономическата експертиза, е приел, че притежаваното от ответника-въззиваем Х. П. имущество в началото на проверявания период включва сумата от 762.59 лева - налично салдо по банкови сметки, както и недвижим имот в [населено място], общ. [община] - селскостопанска сграда /краварник/, ведно с прилежащата му земя, за който недвижим имот няма данни да е отчужден. От събраните доказателства е приел, че през проверявания период ответникът - въззиваем е придобил недвижими имоти и МПС, от които придобитите по възмезден начин според титула за собственост и налични в края на периода са: 1/. 28/36 ид.ч. от недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. В., обл. Ш., представляващи НИВА с площ от 5.089 дка - имот № 007011 и НИВА с площ от 20.810 дка - имот № 012006. Конкретизирал е, че посочените ид. ч. са били придобити по договори, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба № 123, том VII, рег. № 3493, дело № 773/2014 г. и в нотариален акт за покупко-продажба № 36, том Х, рег. № 5046, дело № 1158/2014 г. Относно пазарната стойност на придобитите идеални части към датата на сделките се е позовал на заключението на съдебно-оценителната експертиза, съгласно което стойността за имот № 007011 е 793 лв. и 11 636 лв. за имот № 012006, или общо 12 429 лв. 2/. 1/ 2 идеална част от НИВА от 1,292 дка, находяща се в местността „Под скали“, съставляваща имот № 144338 по плана на земеразделяне на [населено място], общ. В., обл. Ш., ведно с построените там две сгради - къща с площ 57 кв.м. и къща с площ 53 кв.м., придобита по нотариален акт за покупко-продажба № 10, том IX, рег. № 4301, дело № 987/16.09.2014г. Констатирал е, че продавачи по сделката са бащата, бабата и лелите по бащина линия на ответника, а приобретатели - въззиваемият и неговият брат. Уговорената в нотариалния акт цена е 2 969.50 лв., за която е посочил, че е призната от Комисията за действителна придобивна цена. Поради това е направил извод, че с оглед на това стойността на припадащата се на въззиваемия ид. ч. е в размер на 1 484.75 лева. 3/. недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. Х., обл. Шумен, представляващ ПОСЕВНА ПЛОЩ в местността „Д.“ с площ от 5,516 дка, съставляващ имот № 012065, придобит по нотариален акт № 183, том V, рег. № 10155, д. № 729/04.09.2012г. за сумата от 648.70 лева Относно пазарната стойност на придобития имот към датата на сделката се е позовал на заключението на съдебно-оценителната експертиза, съгласно което стойността му е 3 570 лева. 4/. недвижими имоти в [населено място], [улица], съставляващи ид.ч. от УПИ IX - 5119 в кв. 304 по плана на [населено място], целият с площ от 318 кв. м., по КК - ПИ с идентификатор [№], ведно с построените в него втори жилищен етаж, със самостоятелен вход от [улица], от двуетажна жилищна сграда построена в мястото, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор [№] и гараж - самостоятелен обект с идентификатор [№]. Посочил е, че описаните имоти са придобити с нотариален акт за покупко-продажба № 103, том I, рег. № 6712, дело № 65/09.06.2015г. за сумата от 75 000 лева, за която е уточнил, че Комисията я приема за действителна цена по сделката. Констатирал е, че продавачи са родителите на въззиваемия - Б. Х. П. и К. Е. П.. 5/. 1/3 ид. ч. от недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Х., обл. Ш., а именно: Посевна площ от 20.262 дка, находяща се в местност „Г.“, представляваща имот № 037005 и Посевна площ от 19.998 дка, находяща се в местност „З.“ представляваща имот № 006028. Посочил е, че продажбата е обективирана в нотариален акт № 61, том XII, рег. № 8266, дело № 1537/2016г. с посочена обща продажна цена от 2 020 лв., при пазарна оценка по съдебно-оценителната експертиза от 6 370 лв. за ид. ч. за първия имот и 6 287 лв. ид. ч. за втория, или общо 12 657 лева. 6/. недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Х., обл. Ш., а именно: Поземлен имот с № 022009 - посевна площ от 10.004 дка, в местността „Ч.“ и Поземлен имот с № 049020 - посевна площ от 7.300 дка, в местността „К.“. Посочил е, че имотите са били закупени с нотариален акт № 152, том III, рег. № 3010, дело № 326/2017г. за обща цена от 3 300 лв., при пазарна стойност на същите към датата на придобиването по съдебно-оценителната експертиза - 9 180 лв. за първия и 6 700 лв. за втория, или общо 15 880 лева. 7/. лек автомобил, марка “Ауди”, модел “А 6”, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател - № B., придобит с договор за покупко-продажба и фактура от 03.07.2015г. за цена по договор 800 лева и пазарна оценка по неоспореното заключение на съдебно-автотехническата експертиза - 11 986 лева. 8/. лек автомобил марка “БМВ”, модел “525 Д”, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател - № 2., придобит с договор за покупко-продажба от 12.03.2018 г. за сумата от 800 лева. Посочил е, че пазарната му стойност към датата на придобиване, съгласно съдебно-автотехническата експертиза е 8 460 лева. 9/. лек автомобил марка “Форд”, модел “Транзит”, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател - № 6., придобит с договор за покупко-продажба от 03.01.2018г. за сумата от 2 000 евро /3 911.66 лв./ и с пазарна оценка към датата на покупката по съдебно-автотехническата експертиза - 10 755 лева. 10/. товарен автомобил марка “Мерцедес”, модел “Спринтер 313”, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател - № 6., придобит с договор за покупко-продажба от 05.01.2018г. за сумата от 800 евро по договор /1 564.66 лв./. Установил е, че пазарната стойност на това МПС към датата на придобиването, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза е 8 370 лева. Във връзка с описаното като налично възмездно придобито през проверявания период имущество въззивният съд е посочил, че от ответника са били въведени възражения за симулативност на договорите за покупко-продажба на имотите по т. 2 и т. 4, като прикриващи действителни договори за дарение и за персонална симулация по отношение на леките автомобили по т. 7 и по т. 10. Решаващият съд е посочил, че съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да проведе главно и пълно доказване на тези свои възражения, при отчитане на ограниченията на чл. 164, ал. 1, т. 6 и чл. 165, ал. 2 ГПК. В тази връзка въззивният съд е приел, че такова доказване е проведено само по отношение на имотите в [населено място], предмет на договора по нотариален акт № 10/2014г. и в [населено място], придобити по нотариален акт № 103/2015г. Посочил е, че по делото не са ангажирани писмени доказателства по см. на чл. 165, ал. 2 ГПК по отношение на придобитите л.а. Ауди А6 с рег. [рег.номер на МПС] и л.а. Форд Транзит, рег. [рег.номер на МПС]. За да стигне до този извод, въззивният съд е посочил, че по делото е било прието като писмено доказателство нотариално заверено „съглашение“ от 16.09.2014г., подписано от страните по договора по нотариален акт № 10/2014г., съгласно което всички се съгласяват, че сключеният между тях договор е за дарение на имота, каквото е било и желанието на техния наследодател. Посочил е, че двама от прехвърлителите /бащата на въззиваемия - Б. П. и едната от лелите му Р. К./ са били разпитани като свидетели пред първата инстанция като в показанията си са потвърдили посоченото в съглашението. Посочил е, че относно прехвърлените имоти в [населено място] - етаж от сграда, гараж и ид. ч. от дворното място също е представено писмено доказателство - договор от 09.06.2015г., сключен между родителите на въззиваемия като прехвърлители по сделката и въззиваемия като приобретател, съгласно който действителните им отношения са за дарение на имотите. Посочил е, че това обстоятелство е било потвърдено от К. П. и Б. П. при разпита им пред съда. Допълнил е, че индиция за дарствено разпореждане е и извършеното на 10.06.2015г. от банковата сметка на К. П. теглене на сумата от 38 000 евро и внасянето на 12.06.2015г. /в посочения в нотариалния акт срок за плащане на цената/ от въззиваемия по същата сметка на сумата от 37 500 евро, съответна на цената по договора. Въззивният съд е обобщил, че имуществото, притежавано от проверяваното лице в края на периода, което следва да участва в направата на извода за несъответствие включва описаните в т. 1, т. 3, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 недвижими имоти и МПС. Установил е, че пазарната стойност на същите, определена съобразно чл. 148 ЗОНПИ, и съгласно посочените от съдебно-оценителната и съдебно-автотехническата експертизи оценки към датата на придобиването, е в общ размер на 84 107 лева. Допълнил е, че към това имущество следва да се прибавят и установените като налични към края на поверявания период суми по банкови сметки на въззиваемия, посочени на стр. 20 от последното заключение на съдебно-икономическата експертиза, от чийто сбор /53 535.72 лева/ следва да бъде изключена сумата от 762.59 лева /наличното салдо в началото на периода/. След извършеното математическо изчисление е посочил, че общата стойност на наличното имущество, релевантно за определяне наличието на превишението спрямо притежаваното имущество в началото на периода, респ. несъответствието, е в размер на 136 880.13 лева. Направил е извод, че доколкото придобитото имущество през проверявания период е с пазарна стойност, по-ниска от 150 000 лв. – размера в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, то не е налице обоснованото предположение по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ и не подлежи на разглеждане въпросът за законността на доходите, с които тези имоти са придобити. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя решението, но начинът, по който съдът му е отговорил не противоречи на практиката на ВКС. В своята практика – напр. решение № 522/07.08.2024 г. по гр.д. № 3010/2023 г., IV-то ГО и решение № 50116/03.04.202024 г. по гр.д. № 3698/2021 г., IV-то ГО, Върховният касационен съд приема, че отнемане в полза на държавата по реда и условията в ЗОНПИ може да се извърши в случай, че имуществото на проверяваното лице и свързаните с него лица в края на проверявания период (по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ) се е увеличило в сравнение с имуществото, което лицето е притежавало в началото на периода, като е необходимо увеличението да надхвърля размера по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва след установяване на превишението подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер, като предмет на изследване е всеки актив, придобит на възмездно основание през 10-годишния период на проверката, който е наличен в края на периода. В мотивите на тълкувателното решение се приема също, че активът, който е възмездно придобит в периода на проверката по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ и е отчужден при условията по чл. 143 ЗОНПИ, също е наличен в края на периода, доколкото законът предвижда възможност да се отнеме в полза на държавата. Анализът на извършените от ВКС казуално и нормативно тълкуване, установяващо предпоставките на материалното право на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество по ЗОНПИ, налага да се приеме, че субективното право не възниква, когато общата, пазарна стойност на имуществото/на всички активи, които проверяваното лице е придобило през 10-годишния период на проверката и които са налични в края на периода е под 150 000 лв. В настоящия случай, придобитото през периода и налично имущество по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ, остойностено по пазарни цени към момента на придобиването на всеки актив, включен в него, (чл. 148 ЗОНПИ), е под 150 000 лв. Не е налице обоснованото предположение по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, доколкото не е възможен и извод за превишение на размера по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. В тази хипотеза не подлежи на изследване и въпросът за законния характер на доходите, с които имуществото е придобито. Следователно макар този въпрос да обуславя решението, неговият отговор, произтичащ от анализа на трайно установената практика на Върховния касационен съд, е даден и в обжалваното решение. Изключена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход на делото и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на Комисията следва да се поставят разноските, които ответникът е направил пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, възлизащо на 6 200 лв., което и с оглед разпоредбите на чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България следва да се превалутира, като се присъдят 3 170.10 евро. Воден от изложеното, съдът