Определение № 3477 от 02.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3810/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. М. Д., като пълномощник на К. К. К. и М. Р. Х. - К., срещу въззивно решение № 16 от 31.01.2024 г. по в. гр. д. № 397/2023 г. по описа на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Българската държава отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на масивна едноетажна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 85,65 кв. м. по акт за държавна собственост и 82 кв. м. по скица, състояща се от три стаи и антре, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са уважени предявените при условията на евентуалност искове по чл. 109 ЗС, като държавата е осъдена да преустанови действията, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху поземления имот, като премахне незаконно изградената от нея гореописана постройка. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „задължен е въззивният съд да разгледа и обсъди в решението си всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, доводи, твърдения и възражения“; 2. „прилага ли се нормата на чл. 6, ал. 2 ЗОСОИ по отношение на недвижими имоти, възстановени на всички реституционни основания, предвидени от Законодателството на РБ“; 3. а/ „при положение, че нормата на чл. 6, ал. 2 намира приложение само по отношение на недвижими имоти, подлежащи на възстановяване на предвиденото в пар. 1, ал. 2 ПЗР на ЗОСОИ ново реституционно основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, как следва да се уредят отношенията, които възникват в случаите, когато на други реституционни основания е възстановен отчужден имот, заедно с намиращата се в него сграда и в периода между отчуждаването и възстановяването в имота е построена друга сграда, представляваща незаконен строеж и на кого принадлежи собствеността на изградената постройка в този случай – на държавата или на лицата, на които е възстановена собствеността“; б/ „длъжен ли е съдът да приложи нормата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, когато извършва преценка дали имот, отчужден по реда на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, или горната разпоредба се прилага само в хипотезите на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ – при незаконно завзети от държавата или отчуждени не по установения законов ред имоти. По първия въпрос се сочи противоречие с решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., решение № 159/04.02.2020 г. по гр. д. № 1534/2019 г. на второ г. о. По втория въпрос твърдяното противоречие е с тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 76/12.04.2010 г. по гр. д. № 2952/2008 г., решение № 140/06.12.2016 г. по гр. д. № 1109/2016 г. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Ответникът по касационна жалба не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Установено е по делото, че ищците са съсобственици на поземления имот, в който е построена процесната сграда, като притежават 75,62 % идеални части от същия. Правата им върху терена не са оспорени от ответника. Интересът от предявения отрицателен установителен иск е обоснован със следните обстоятелства: в случай че правото на собственост на държавата върху процесната сграда бъде отречено, за тях ще съществува възможност да се легитимират като съсобственици наред с останалите съсобственици на поземления имот и на процесната сграда по силата на приращението, да извършват безпрепятствено действия на управление както върху нея, така и върху терена, включително да предприемат премахването й с цел благоустрояване на поземления имот и подобряване условията за ползване на жилищната сграда с идентификатор ***/озеленяване, изграждане на паркоместа, осигуряване на по-добър достъп до нея/. Процесната едноетажна сграда с идентификатор *** е била построена от държавата през 1980 г. върху вече отчужден за държавни нужди имот. От съдебно-техническата експертиза е видно, че в кадастралния план от 1950 г. в имота са показани три сгради-триетажна масивна жилищна сграда в югоизточния край /идентична на настоящата с идентификатор ***/, навес в североизточния край и външен клозет до северната стена на жилищната сграда. По плана от 1965 г. са заснети същите сгради, като впоследствие при текущото попълване на плана до 2003 г. са премахнати навесът и външният клозет, като на мястото на навеса в северозападния край на имота е нанесена едноетажна масивна жилищна сграда, която се идентифицира с процесната сграда с идентификатор ***. По сега действащата кадастрална карта в югоизточния ъгъл е нанесена жилищна сграда със смесено предназначение с идентификатор ***, брой етажи 5, брой самостоятелни обекти 8, застроена площ 138 кв. м., а в северозападния край е нанесена процесната сграда като „друг вид сграда за обитаване“ с идентификатор ***, брой етажи 1, застроена площ 82 кв. м. Не са налични строителни книжа за изграждане на последната. С решение № 1174/18.01.1993 г. на кмета на [община] на основание чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 5 Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в полза на един от праводателите на ищците - Г. Ж. Г. е възстановена собствеността върху 1/3 ид. ч. от първи етаж от сградата с идентификатор ***, върху 1/3 ид. ч. от 55,6 % от процесното дворно място и 1/3 ид. ч. от 55,6 % от избата, стълбището, навеса и покрит вход за избата. В решението е посочено, че тези идеални части от имота са били отчуждени на основание чл. 101 ЗС за нуждите на ЕСГРАОН. Останалите 2/3 ид. ч. от посочените обекти-бивша собственост на другия праводател на ищците С. Д. К. също са били отчуждени на основание чл. 101 ЗС за същите държавни нужди. Отчуждаването е извършено с решение № 112/14.06.1977 г. на Бюрото на МС. Другите 44,40 % ид. ч. от дворното място и целият втори етаж от тогава двуетажната масивна жилищна сграда /понастоящем сграда с идентификатор ***/ са били отчуждени в полза на държавата по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост от 1948 г. /решение от 05.10.1948 г. на Варненската комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС/ и са реституирани по силата на закона в полза на наследниците на С. Н. Г. и С. С. Г. на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. Ищците – касатори твърдят, че процесната сграда е незаконен строеж, поради което при позоваване на нормата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ посочват, че ответникът, който е построил незаконна сграда не е неин собственик, а положението му е на недобросъвестен владелец на чужд имот. Ответникът е удостоверил правото си на собственост с актове за държавна собственост № 1113/20.06.1991 г. и № 6960/12.02.2008 г. Въззивният съд е посочил, че цитираните актове за държавна собственост, с които е актувана процесната сграда, имат легитимиращо действие, като съгласно разясненията на тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, оспорващата ги страна носи тежестта за доказване на фактите, изключващи пораждането на правото на собственост. Приел е, че процесната сграда е изградена от държавата без издадено разрешение за строеж и при липса на проектна документация, каквито са се изисквали от нормите на чл. 55 и сл. от ЗТСУ/ отм./, чл. 224, чл. 225, ал. 1 и чл. 232, ал. 1 ППЗТСУ /отм., съгласно приложимите редакции на нормите/. Изложил е съображения, че според нормата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25 февруари 1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респ. извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и 74 ЗС. Цитираната разпоредба обаче намира приложение само за въведените с § 1 ПЗР на ЗОСОИ реституционни основания по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗВСОНИ. Законността на строителството е от значение само по отношение на недвижими имоти, подлежащи на възстановяване на предвиденото с § 1, ал. 2 ПЗР на ЗОСОИ ново реституционно основание /чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ-на имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения от закона ред/. Тъй като нормата /ал. 5 в първоначалната редакция на закона, обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г./ е материалноправна, и доколкото на същата не е придадено изрично обратно действие, тя е приложима само по отношение на недвижимите имоти, подлежащи на възстановяване на предвиденото ново основание за реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. В настоящата хипотеза, възстановяването на собствеността на поземления имот, придобит с последващи сделки от ищците, е по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, поради което нормата е неприложима. Същото се отнася и до останалите съсобственици на имота, възстановен им през 1992 г. по силата на ЗВСОНИ, преди изменението му през 1997 г. с въведеното ново основание за реституция с новата редакция на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не се разкрива противоречие с цитираната тълкувателна практика по въпроси втори и трети в изложението, последният съдържащ два подвъпроса. Същите са свързани с приложението на нормата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. Решаващите изводи на въззивния съд са изведени от възприетото, че нормата е материалноправна и намира приложение само за въведените с § 1 ПЗР на ЗОСОИ реституционни основания по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗВСОНИ. Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 1 и практиката на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ е изцяло неотносима към фактите по настоящото дело, тъй като касае друга самостоятелна реституционна хипотеза - на незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред имоти. В случая одържавяването на реституираните терен и сграда в полза на праводателите на касаторите е извършено по ЗС и реституцията е по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а одържавяването на реституираните терен и сграда в полза на другите съсобственици е по ЗОЕГПНС и реституцията е настъпила с влизане в сила на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, ДВ бр. 15 от 21.02.1992 г. В тази хипотеза практиката на ВКС /например - Решение № 632 от 11.10.2010 г. по гр. д. № 539/2009 г., ВКС, I г. о., Решение № 160/18.12.2015 г. по гр. д. № 4389/2014 г., I г. о./ приема, че се възстановява собствеността на съществуващата сграда заедно с целия терен, а построените след одържавяването сгради остават в суперфициарна собственост, като въззивното решение е изцяло съобразено с това тълкуване. Същевременно в практиката на ВКС е дадено тълкуване и че законността на строителството е от значение само за по отношение на недвижими имоти, подлежащи на възстановяване на предвиденото с § 1, ал.2 ПЗР на ЗОСОИ ново реституционно основание /чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ/, но не и по отношение на имоти, подлежащи на възстановяване на основание чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ /Решение № 160 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 4389/2014 г., ВКС, I г. о., на което се е позовал и въззивният съд/. Обжалваното решение е съобразено и с това тълкуване. Тезата на касаторите /че законността на строителство върху чужд терен е правопораждащият юридически факт да се признае или не приращение върху това строителство в полза на собственика на терена, върху който е извършено незаконно строителство/ не е съобразена с характера на реституцията като способ за легитимиране на собствеността, при който освен придобивно основание, предхождащо одържавяването, следва да се установи и наличието на предпоставките за възстановяване на правото на собственост, а в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ реституцията настъпва само по отношение на одържавените терен и сграда, но не и върху построеното върху този терен след одържавяването, което независимо от това дали е законно или не остава в суперфициарна собственост. Затова неотносима е практиката на ВКС, на която се позовават касаторите, в която е дадено тълкуване по приложението на чл. 92 ЗС по спорове, които не касаят реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. Първият въпрос в изложението е обоснован с доводи, че въззивният съд не е обсъдил твърдението на касаторите, че процесната сграда не е самостоятелен обект на право на собственост, което отново е мотивирано с обстоятелството, че същата е незаконно построена. Съобразно изложеното по-горе, законност на строителството като пречка за възстановяване на собствеността се изисква за въведените с измененията от ДВ, бр. 107/1997 г. реституционни основания – чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. За първоначалните реституционни основания по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ законността на построеното е без правно значение. В случая сградата е трайно прикрепена към земята по начин да не може да се отдели без нарушаване целостта на конструкцията, независимо как е осъществено прикрепването. По принцип, щом е налице трайна връзка на изграденото с терена, следва да се приеме, че обектът не е преместваем, а представлява сграда, която по силата на закона е недвижима вещ. В тази насока са и изводите на съда по отношение на негаторния иск, който е уважен с влязло в сила в тази част решение. Не се разкрива противоречие с решение № 140/06.12.2016 г. по гр. д. № 1109/2016 г. на ВКС, второ г. о., решение № 76/12.04.2010 г. по гр. д. № 2952/2008 г. на ВКС, трето г. о. и определение № 50037/30.01.2023 г. по гр. д. № 2607/2022 г. на ВКС, първо г. о., в които според вече посоченото се разглеждат хипотези на незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред имоти, каквато не е настоящата. В същите е възприето, че с изменението на ЗВСОНИ с ДВ, бр. 107/1997 г. -създаване на новата ал. 2 на чл. 2, възможността за възстановяване на собствеността е обхванала хипотезите на отнетите без законово основание имущества и на отчуждените такива не по установения ред от държавата, общините и от народните съвети в периода 09.09.1944 г. -1989 г. при наличието на предвидените в закона предпоставки за това. Именно в тези хипотези е предвидено когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнета земя, са извършени други промени без законово основание или след 25.02.1992 г., че собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно член 73 и 74 ЗС. По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Такива не са налице и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, установима пряко от съдържанието на обжалвания акт. Същата е обоснована с твърдяното от касаторите приложение на нормата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ и по отношение на настоящата хипотеза. Въззивният съд не е приложил цитираната норма в смисъл, обратен на вложеното в нея значение. Ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение