Определение № 597 от 25.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4287/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „П.- 5В”-ЕООД, представлявано от управителя В. П. и процесуален представител юрисконсулт Г. Г. срещу разпореждане № 97/07.03.2014 г. по гр.д.№ 678/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е върната касационната жалба, озаглавена частна жалба на жалбоподателя срещу решение № 502/28.11.2013 г. по същото дело. Жалбоподателят твърди, че цената на предявения от него иск е определена служебно и извън заседание по делото.По този начин е бил лишен от възможността да се защити.Твърди, че удостоверението за данъчна оценка е представено с цел да се покаже добросъвестност на ищеца, а не да се определя цената на иска. В хода на делото това не е извършено, съдът не е разяснил на страните необходимостта от такова определяне, а данъчната оценка е оспорена. Ответникът по частната жалба РПК „Р.” в писмен отговор,подаден чрез процесуален представител адв. Р. Г. я оспорва.Посочва,че жалбоподателят не е оспорвал удостоверението за данъчна оценка,което е издадено въз основа на съдебно удостоверение. Моли разпореждането да бъде потвърдено.Претендира разноски. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. констатира по делото следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна ,която има интерес от предприетото процесуално действие, в установения законов срок,поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С решение № 502/28.11.2013 г. по гр.д.№678/2013 г. на Софийски окръжен съд, ГО, І въззивен състав е потвърдено решение от 04.01.2013 г. по гр.д.№309/2011 г.- на районен съд-Е. П..С него е уважен предявеният срещу жалбоподателя иск по чл. 108 ЗС, като същият е осъден да предаде владението върху недвижим имот, представляващ обект „Сладкарница” с площ около 60 кв.м., намиращ се в упи VІ кв.44 по плана на [населено място] хан.Ищецът е представил удостоверение № П-02-17536/14.06.2011 г. на [община] за данъчна оценка на имота предмет на спора, от което е видно, че същата е в размер на сумата 4 613,10 лв. Съобразно същата е заплатена дължимата д.такса.В отговора на исковата молба и в първото проведено съдебно заседание по делото на 01.11.2011 г. жалбоподателят не е повдигнал въпрос за цената на предявения иск. Оспорил е приложените към исковата молба писмени доказателства, но не и удостоверението за данъчна оценка, което е представено по-късно.С обжалваното разпореждане е върната подадената от него касационна жалба срещу решението на въззивния съд,като недопустима с оглед цената на иска,предмет на делото. Разпореждането е правилно. Решението, постановено от въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Цената на предявения иск за собственост върху недвижим имот е определена съгласно чл. 69 ал.1 т.2 ГПК по данъчната оценка.Тъй като тя се посочва от ищеца, според правилото на чл. 70 ал.1 ГПК жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност най-късно до първото проведено по делото заседание да повдигне въпрос за размера й, което той не е сторил.Подал е касационна жалба срещу решението на въззивния съд вх.№409/20.02. 2014 г., т.е. след изменението от 2010 г. на чл.280 ал.2 ГПК ,според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Това е приложимият ред в случая по аргумент за противното на §25 ПЗР ЗИД ГПК /бр.100/2010 г. на Държавен вестник /. Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационното обжалване на въззивните решения .Във връзка с цената на предявения иск следва да се приеме, че касационният контрол върху решението на въззивния съд е недопустим, а разпореждането за връщане на подадената срещу него касационна жалба-правилно. Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски за това производство и е представил договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,че е заплатил възнаграждение за адвокат в брой. С оглед изхода на делото искането следва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,