Определение № 338 от 08.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Х. М. против решение от 11.05.2016 г., постановено по гр.д.№ 14040/2015 г., постановено от ІV-д състав на Софийски градски съд. Ответникът оспорва допустимостта на касационната жалба, както и основателността й, с писмен отговор. С обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са основателни, като е приел, че иска за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която този иск е отхвърлен. Решението на въззивният съд се обжалва само в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ. Видно от данните по делото, претенцията на ищцата по чл.225, ал.1 КТ е за сума под 5 000 лева. Разпоредбата на чл.280, ал.2, т.3 ГПК предвижда касационно обжалване на въззивни дела по трудови спорове за обезщетения по трудово правоотношение, но само когато цената на тези искове е над 5 000 лева. В случая, цената на този предявен иск е под 5 000 лева, поради което касационното обжалване е процесуално недопустимо. С оглед изхода на спора в настоящото производство и обема на осъществената защита, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 50 лева. Водим от горното, състава на ВКС