Определение № 5563 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3493/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Тома Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) чрез постоянния синдик Л. С. против определение № 4425 от 6.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 14758 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 138316 от 6.11.2023 г. на Софийски районен съд за прекратяване производството по гр. д. № 18763/2022 г. Ответникът по частната жалба И. Д. И. не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че „Тома Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) е предявило срещу И. Д. И. иск с правно основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР. Твърденията в исковата молба са: ищцовото дружество е придобило недвижим имот: апартамент с идентификатор *** находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, ведно с 8/72 ид. части от общите части на сградата и от ПИ пл. № *, парцел * – чрез проведена публична продан и издадено постановление за възлагане от 14.02.2016 г. по изп. дело № 887/2014 г. на ЧСИ Б.. Праводател на ищеца е „Гео Строй – ГД“ ЕООД, на свой ред придобил собствеността на 24.03.2014 г. по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на задължения, а праводател на „Гео Строй – ГД“ ЕООД е „Боско Строй“ ЕООД. На 08.01.2016 г. спрямо „Боско Строй“ ЕООД било открито производство по несъстоятелност, предмет на т. д. № 8423/2013 г. На 27.07.2016 г. за „Тома Строй“ ЕООД също било открито производство по несъстоятелност, предмет на т. д. № 105/2016 г. на ПлОС, обявено в несъстоятелност на 03.01.2017 г. с вписана обща възбрана върху недвижимите имоти на 03.07.2021 г. По изпълнително дело № 887/2014 г. на ЧСИ Б. с длъжници „Боско строй“ ЕООД, „Интербетон“ ЕООД и „Екобетони“ ЕООД недвижимият имот бил изнесен на публична продан и издадено постановление за възлагане на 04.06.2016 г. Постановлението било обжалвано от „Тома строй“ ЕООД, но жалбата била отхвърлена. При съобразяване на датата на съдебния акт помощник съдебен изпълнител П. удостоверила влизане в сила на постановлението за възлагане на 04.02.2016 г. и същото било вписано на 27.07.2017 г. Жалба била подадена и от „Интербетон“ ЕООД, приета за неоснователна с решение от 13.03.2019 г., която дата следвало да се счете за влизане в сила на постановлението за възлагане. На 13.11.2018 г. „Тома строй“ ЕООД по реда на чл. 718 ТЗ продало недвижимия имот на „Совтранс Ауто“ ЕООД чрез пряко договаряне, сделката била вписана на 13.11.2018 г., поправка в акта на 19.11.2018 г. Ищецът сочи, че възлагателното постановление не е влязло в сила на 04.02.2016 г., като с откриването на производството по несъстоятелност за „Боско Строй“ ЕООД (косвен праводател на ищеца) същото било спряно на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ и това засягало всички изпълнителни дела. Вписано било несъществуващо обстоятелство, тъй като невлязлото в сила възлагателно постановление не подлежало на вписване. За ищеца възниквал правен интерес от предявяване на иск по чл. 90 ЗКИР – избягване на отговорност за евикция, както и да се брани от порочно вписване по партидата на дружеството. Моли съда да признае за несъществуващи: извършено на 18.12.2017 г. по персонална партида на „Тома Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) вписване на постановление за възлагане с купувач И. И., извършено на 18.12.2017 г. по партида на И. И. вписване на постановление за възлагане, евентуално – да се установи със сила на пресъдено нещо, че двете вписвания са недействителни. При тези констатации Софийски градски съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Правен интерес се признава на лицето, чието правно положение се засяга от вписаното обстоятелство и то би се променило вследствие на заличаването му. Вписването на постановление за възлагане има декларативно действие и последващо отразяване след влизане в сила води до оповестяване спрямо трети добросъвестни лица от деня на вписването. И при уважаване на иска това не би водело до загубени права на ищеца, нито до заличаване на придобивния титул на ответницата, нито би гарантирало правоприемство за „Совтранс Ауто“ ЕООД. Постановлението за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото, е противопоставимо на длъжника в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и банката – ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметката на разпределение по чл. 717н ТЗ, като в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. Предмет на иска по чл. 90 ЗКИР са пороците на самото вписване, извън които попадат твърденията на ищеца за наличие на правен интерес. Въззивният съд е посочил, че правен интерес от иска по чл. 90, ал. 1 ЗКИР е налице, ако с вписването са засегнати права на ищеца или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права, като предмет на иска е самото вписване - дали са спазени правилата за вписване, предвидени в Правилника за вписване и ЗКИР, действали към момента на извършването му, но не и пороци на сделка, която вписаният акт материализира. Правният интерес не може да се обоснове с предполагаема отговорност спрямо трето лице. Това трето лице може да реализира субективните си права, ако са засегнати от вписването. Ищецът е страна в охранителното производство по вписването и не е легитимиран да иска заличаването му. Ищецът е участвал в изпълнителното производство, по което е издадено постановлението за възлагане, а конкуренцията между купувача на публична продан и купувача с пряко договаряне в производството по несъстоятелност не е предмет на настоящото производство. От тази конкуренция на права за настоящия ищец не възниква правен интерес за предявяване на искове по чл. 90 ЗКИР и той не може да релевира правата на посочените купувачи с иницииране на настоящото производство. Материалноправната легитимация от предявяване на иска се обусловя не от титулярството на партидата, в която е вписан оспорвания акт, а от принадлежността на засегнатите от вписването права или от препятстването на реализирането му. В изложението на основанията за допускана на касационно обжалване „Тома Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК е обосновано с доводите, че прекратяването на делото е постановено при нередовна искова молба и без съдът да даде указания на ищеца да посочи фактите, от които черпи активната си легитимация за правото си на иск по чл. 90 ЗКИР, с който се оспорва самото вписване и неговите последици, а не материалните права, които следват от актовете, подлежащи на вписване, като в случая заличаване на самото вписване е достатъчно, за да съхрани правата му на приобретател, вписал редовно и надлежно придобивното си основание и уважаването на иска ще гарантира правата на ищеца по чл. 113 ЗС във връзка с 496, ал. 2 ГПК; съдът е прекратил делото без да изпълни задължението си по конституиране на задължителните необходими другари – собственика, ипотекарния длъжник, ипотекарния кредитор и приобретателя на имуществото. При посочената обосновка липсва основание за преценка дали въззивното определение не е процесуално недопустимо. Твърденията, че правния интерес от иска по чл. 90 ЗКИР произтича от възникналата конкуренция на вписани придобивни актове за един и същ имот в полза на различни лица и че тази конкуренция следва да се разреши според правилото на чл. 113 ЗС и именно спрямо тях съдът е следвало да извърши преценка за допустимостта на иска. Легитимирани страни по иска по чл. 90 ЗКИР са лицето, оспорващо вписването и лицето, ползващо се от вписания акт, като изцяло неясно е защо жалбоподателят счита, че естеството на правоотношенията обуславя задължително другарство между собственик, ипотекарен длъжник, ипотекарен кредитор и приобретател на имуществото, след като поддържа, че предмет на иска е самото вписване, а не материалните права, които следват от актовете, подлежащи на вписване. Обосновката на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е насочена към аргументацията на съда защо за „Тома Строй“ ЕООД (в несъстоятелност) липсва правен интерес от иска. Изложени са подробни доводи относно действието на вписването, относно приложимостта на чл. 113 ЗС и интереса на ищеца от исковете, чието уважаване би гарантирало правоприемството между него и купувача в производството по несъстоятелност, а с това и самата процедура по осребряване на масата на несъстоятелността, като би дало и защита на ищеца срещу евентуална евикция. Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали някой от изводите на въззивния съд не е очевидно неправилен. Самите аргументи на жалбоподателя се основават на правно необоснованото тълкуване на приложното поле на нормата на чл. 113 ЗС, като разрешаваща конкуренция между лица, които се легитимират като собственици на един и същ имот, но като правоприемници на различни праводатели. Трайно и непротиворечиво в практиката на ВКС се застъпва тълкуването, че вписването на актовете по чл. 112 ЗС цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността, като само когато е предвидено изрично в закона, вписването има и защитно действие. Това защитно действие влиза в сила при конкуренция на приобретатели които черпят права от един праводател за същия недвижим имот и чл. 113 ЗС разрешава тази конкуренция в полза на лицето което първо е вписало акта си (решение № 124 от 5.04.2012 г. по гр. д. № 905/2011 г., І г. о., решение № 50028 от 27.11.2023 г. по гр. д. № 2523/2022 г., ІІ г. о. и цитираните в него актове и др.). При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят поставя въпроса: налице ли е право на иск по чл. 90 ЗКИР във връзка с чл. 88 ЗКИР за несъстоятелния търговец за оспорване на вписване на невлязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от частен съдебен изпълнител, когато това вписване се противопоставя чре своя ред на вписването на сделка или акт на синдика по осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, която е вписана след оспореното вписването, но преди влизане в сила на постановлението за възлагане от ЧСИ. Счита, че отговорът на въпроса ще доведе до точното тълкуване и прилагане на чл. 113 ЗС, когато в хипотезата му паднат влязла в сила и породила последиците сделка по чл. 718 ТЗ и постановление за възлагане, което обаче е било незаконно вписано преди да влезе в сила и на база на което вписване се отнема имота от несъстоятелния длъжник и неговите правоприемници, чрез ефекта на непротивопоставимостта на последващи вписвания. Доколкото отговорът на въпроса следва от практиката на ВКС, посочена по-горе, че конкуренцията по чл. 113 ЗС се прилага само в случаите на прехвърляне на вещни права от един и същ праводател на двама или повече приобретатели, като дава защита на този от тях, който първи е вписал акта си. В случая ответницата черпи права не от ищеца, а от друг праводател, поради което чл. 113 ЗС е неприложим, а съответно и поставения въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение